Християнинът е призван да изгражда вътре в себе си именно „Царство“
автор: проф. протодякон Андрей Кураев
Християнинът не може да не бъде монархист. Не бива да се мисли, че ако Христос беше живял в нашия век, изразът „Царство Божие“, срещащ се в Евангелието, би могъл да звучи като „Република Божия“. Във всяка една политическа култура християнинът е призван да изгражда вътре в себе си именно „Царство“, „диктатура на съвестта“. Човекът трябва да падне в плен – да „стане затворник на любовта“ (преп. Макарий Египетски).1
Напълно буквално е разбирал евангелските думи за „Царството“ един от древните подвижници, за когото пише св. Теофан Затворник: „Спомням си за един старец от древните, който веднъж провъзгласил в своето обкръжение: радвайте се с мен, аз сега съм цар! Как така? Възцарих се над страстите“.2 Целомъдреният човек има в своята душа и своя живот твърда ос, около която той гради себе си. Неговият живот не се изгража на „реактивен“ принцип: откъдето е по-силно дразненето – натам по реакция се насочва отговорът. Напротив, към неговия душевен живот може да се приложи известният в биологията закон на Кенън: постоянството на вътрешната среда е условие за свободен живот. Вътрешната топлина се явява залог за свободата от външните предмети.
Ако за описание на целомъдреното състояние използвахме думата „царство“, то естествено е да се каже, че противоположното състояние на това „царство“ е демокрацията. Тук е уместно да си спомним “bon mot”, която определя републиканеца като човек „без цар в главата“.
В този случай човекът представлява „парламент“, в който всяка от „фракциите“ настоява за своето. Фракцията на сърцето иска молитва, фракцията на разсъдъка жадува за информация, а фракцията на стомаха настойчиво предлага да се направи обедна почивка. Тече усилено търсене на „консенсус“, който благополучно се разпада, веднага щом най-близката цел на една от фракциите е постигната.
Тази демокрация на страстите е наречена от св. Теофан Затворник „всуетяване“. „Когато едно нещо се прави, а стотици се тълпят в главата“.3 От друга страна за това състояние на вътрешната война и раздробеност свидетелства Марина Цветаева: „И ти ще разбереш как страстно ден и нощ се борят Промисъл и Произвол като воденични камъни, въртящи се в гърдите“.
Това състояние впрочем не е чак толкова лошо. Човек все още различава кое е добро и къде е грехът, и той още е отворен за добрите помисли.
Но под това равнище виждаме някаква цялостност в човека. Всички помисли и движения на душата се събират ведно, кристализират около някоя – най-силната – страст. Страстите, по наблюдението на светите отци, са способни да се изгонват една друга. Човек, да речем, може да се въздържа от блудство заради собственото си тщеславие или заради по-скорошното си забогатяване. Централната страст подчинява човека на себе си, лишавайки го от свобода: „познаваше той само мисловната власт; една, но пламенна страст…“ Затова не случайно преп. Макарий Египетски нарича страстите „мъчноносими планини.4
Из „За вярата и знанието“, превод: Владислав Митев. Заглавието е на Задругата
1. Преп. Макарий Египетский, Духовные беседы. /М., 1880 г., стр. 260/
2. Св. Феофан Затворник. Письма /Вып. 2. М. 1898 г., стр. 168/
3. Св. Феофан Затворник. Письма /Вып. 1. М. 1898 г., стр. 20/
4. Преп. Макарий Египетский, Духовные беседы. /М., 1880 г., стр. 176/
Задругата 
Аз още и до демокрация не съм стигнал. Все още съм на етап „анархия’.