Падналият монах

автор: преп. Варсануфий Оптински

След един монах в продължение на тридесет години ходил бяс, който се стремял да го съблазни и все не успявал. Накрая след тридесет години, бесът съблазнил монаха в блуд и монахът паднал. Падането в този грях за монаха означавало, че са унищожени всички негови предишни трудове. Бесът дошъл при падналия и му казал, че сега той е отпаднал от Бога и е станал роб на греха и дявола.

– Ти сега си мой,- казал бесът.
– Никога – аз съм раб Божий.
– Как може да бъдеш Божий, когато си паднал в най-мерзкия грях? Ти си ужасен грешник.
– И какво като съм грешник? Аз съм Божий, а тебе не искам да те знам.
– Но ти падна, нали?
– А тебе какво те е грижа?
– Къде ще отидеш сега?
– В манастира.
– Нима има място в манастира за тебе след това ужасно дело? Твоето място вече е в света. При кого ще отидеш?
– При духовника да се изповядам.

Бесът всячески хулел духовника, опитвал се да спре монаха, но той удържал на своето.

Какво казал духовникът? Простил му греха.
– Брате, ти унищожи всички свои предишни трудове с падението си. Стани и започни наново.

А през нощта на игумена на този манастир, човек с висок духовен живот, му Се явил Господ Иисус Христос. Той държал монаха за ръка.

– Знаеш ли кой е този? – попитал Господ игумена.
– Знам, Господи, това е монах от моето паство, макар и паднал.
– Да знаеш, че този монах като не се поддаде на бесовските козни, които го скланяха към униние и отчаяние, в самото си падение посрами беса и Аз го оправдах.

Ето какво значение имат твърдостта и мъжествената готовност, след като си претърпял поражение в битката, да я започнеш наново, като не падаш в униние и отчаяние.

превод: Мартин Димитров