Православие, граници на Църквата и икуменизъм (първа част)

580493_413742585372784_1391680478_nавтор: Атанас Ваташки

I. Двете условия

Православната Църква вярва, че тя е Църквата, основана от Христос, запазила вярата на апостолите, чиято апостолска приемственост може да се проследи до Петдесетница. Тя е Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква, тя е и Църквата, която е създала тази част от Никео-Цариградския символ.

Погледнато исторически, си мисля, че „Православие” или „Ортодоксия”, не е толкова наименование на определена църква, макар че често се разбира по този начин. Във времето, когато е имало много ереси православността (ортодоксалността) е бил начинът, по който терминологично да се обозначи истинската, апостолската Църква, пазеща вярно наследството на вярата, предадено от Христос, от еретическите събрания, които са се опитвали да изопачават същата тази вяра. Разбира се, православните вярваме, че ние сме тази Църква, но това, което искам да кажа е, че това не е било собствено име на Православната Църква, колкото начин за характеризиране на Църквата, пазещата вярно апостолската вяра. Както и тогава, и в наши дни пред Православието стои тази задача – да пази предадената от Христос вяра и да не отстъпва на нито йота от нея. За пример могат да ни бъдат 26-те зографски мъченици. Изправени пред грозящата ги заплаха от рицарите „кръстоносци”, те отказват да приемат римокатолическите учения, противоречащи на Православната вяра. Те се противопоставят на Филиокве, извършването на Евхаристията с безквасен хляб  и др. Както е казал на кръстоносците св мъч. игум. Тома: „Ние искаме да намерим истината и не обръщаме внимание на вашите съблазни и безумия, защото не се страхуваме от заплахите ви”. „Искаме да намерим истината”… И когато сме я намерили, не бива да се отвръщаме от нея. Но делото на светите мъченици е като че ли по-ценно от това, което са казали. Стремежът им да бъдат верни на Христос до смърт, да бъдат верни на истината, предадена от Него, дори и по въпроси, засягащи разлики между Православието и Католицизма, които тогава все още не са били толкова, колкото сега, и които някои биха нарекли незначителни, този им стремеж показва в същина православното отношение към наследството на вярата. Тя е ценност и отговорност, която трябва да се пази, независимо от външните обстоятелства.

Както ни показва и делото на светите зографски мъченици, за да бъде човек наистина православен, не е достатъчно само да вярва по определен начин. „Православие” значи не само правилно учение, но и правилна практика[1].По думите на апостол Яков, „вярата – ако няма дела, сама по себе си е мъртва” (Яков 2:17). Едното без другото не може. Не може да се гордеем с вяра, която не показваме на дело. Това би било не Православие, а празнославие. В контекста на нашата тема можем да кажем, че освен ревност за истината, трябва да имаме и подходящо отношение към вярващите в Христос, които нямат пълнотата на вярата, която имаме ние. Трябва от все сърце да ги обичаме и тях, и да се молим и да правим всичко възможно, доколкото зависи от нас, да намерят пълнотата на вярата, чрез достигането до Православието. Ако подходим чрез фанатизъм, тесногръдие, и самодоволство можем единствено да се оприличим на гордите фарисеи, които Христос укорява в Евангелието.

Ако някой твърди, че инославните, понеже нямат тази вярва, която имаме ние, и съответно заслужават различно отношение, е умесно да си припомни притчата за милостивия самарянин, с която Христос укорява „православните“  юдеи за „неправославното“ им отношение към еретиците самаряни (срв. Лука 10 гл.) и в крайна сметка показва, че еретикът може да изпълнява Божия закон повече от „православния“ (в случая юдеина), на който този закон е предаден и той се гордее с него. И в тази връзка ще цитирам  един дълъг, но поучителен цитат от св. Исаак Сириец, в който светецът говори за силна любов към цялото творение, непрестанна молитва за него, дори и за враговете на истината. Цитирам: „Що е милостиво сърце? Горене на сърцето в човека за цялото творение, за всички човеци, за птиците, за животните, за демоните и за всяка твар, тъй че кога човек ги вижда или си спомня за тях, от очите му бликват сълзи. А всичко това идва от великата и силна жалост, която обхваща сърцето, и от великото им търпение се покъртва и не може да понесе, нито да чуе или да види никаква вреда, нито дори малка печал, сполетяла тварите. А затова и за безсловесните, и за враговете на истината, и за вършещите зло–всекичасно със сълзи отправяме молитви да се съхранят и помилвани да бъдат. Точно тъй и за естеството на влечугите се молим с велика жалост, каквато без мярка се възбужда в сърцето чак до уподобяване в това на Бога”.” Следователно да сме православни означава да имаме стремежа към истината на светите зографски мъченици и любовта на св. Исаак Сириец.

II. Описания на Църквата

Преди да разгледаме темите за границите на Църквата и икуменизма е хубаво да имаме предвид някои основни неща за Църквата. Какво е Църквата и как може да я опишем? Едни разбират Църквата като определена сграда, в която се извършва богослужение, втори я свързват с църковната йерархия, а трети с вярващите в Христос. Това трето мнение пък се разделя на няколко подварианта: дали под Църква трябва да разбираме някоя точно определена общност (или общности) от вярващи в Христос, или това са всички вярващи в Христос? Тези подварианти всъщност имат най-голяма връзка с нашата тема, защото са свързани с това доколко инославните принадлежат на Църквата. И така, какво е Църквата и може ли въобще да се даде определение за нея?

Много е трудно да се даде абсолютно определение[2], защото такова няма нито в новозаветните писания, нито в светоотеческата литература[3]. Може да си говорим за етимологията на думата „църква“, може да даваме аналогии, нейни характеристики и значения, но не и някакво абсолютно и строго определение, което напълно да изчерпи понятието. И това е така, защото, освен по гореизтъкнатите причини, Църквата е общност на Светата Троица и е тайна, както и Бог е тайна[4][5]. Освен това, за новозаветните автори и светите отци Църквата е една реалност, нещо самоочевидно, което те не считат за нужно да определят.

В етимологично отношение думата „църква“ е превод на гръцката дума ἐκκλησία (от грц. εκ καλέω – призовавам) и означава „общност“, „събрание[6]“. Това значение на Църквата като общност като че ли насочва към мисълта, че Християнството се реализира пълно и истински именно като общност. Unus Christianus – nullus Christianus – един християнин не е християнин. Но християните са не само съединени помежду си, а преди всичко те са едно в Христос. Христос е този, който основава (вж. Матей 16:18)  и освещава (вж. Еф. 5:27) Църквата, тя е основано и осветено събрание на Божия народ в Христос[7]. Отец Георги Флоровски добавя: „Църквата е не само общност от хора, които вярват в Христос, вървят след Него и изпълняват заповедите Му. Тя е общност от тези, които пребъдват и живеят в Него и в които Той Сам пребъдва и живее чрез Духа[8]“.

Друг начин, по който може да се опише Църквата е като Тяло Христово. Този израз за първи път се използва от апостол Павел, който казва: „Вие заедно сте Христово тяло, а поотделно сте Негови части“ (1 Кор. 12:27; срв. още и Римл. 7:4, 1 Кор. 10:16, Еф. 4:12.). Метафората за Тялото Христово е любима на мнозина православни автори, когато говорят за Църквата. Тя е е израз на онтологичната реалност и взаимовръзка между, от една страна, християните помежду им и техните различни функции в тялото, и от друга, единството им с Христос, а Църквата, пак според апостол Павел, е „пълнотата на Този, Който изпълва всичко във всичко“ (Ефес 1:23). Същевременно, напълно е вероятно метафората за тялото да има и литургичен аспект и това единство в тялото да се постига посредством участие в Тайнствата, и най-вече Кръщението и Евхаристията, както смята отец Флоровски[9].

Във връзка  с горното твърдение и във връзка с нашата тема може да изникне въпроса доколко инославните християни могат да бъдат дори невидимо част от Църквата, ако не участват в тайнствата на Православната Църква, която е Църквата. И дори ако не участват в тайнствата на Църквата, пак може да попитаме доколко благодат има в техните тайнства, които да ги правят участници в Христос. Макар че въпросът е спекулативен и хипотетичен, ще го разгледаме в някаква степен по-надолу.

По отношение на Църквата като реалност в нея можем да видим два елемента – видима и невидима Църква, като под тези понятия имам предвид онова, което казва отец Й. Романидис:  „т.е. тя се състои от онези, които участват в борбата на земята и онези, които триумфират на небесата в Божията слава[10]“. По-кратко и ясно не може да се каже.

Други начини, по които можем да опишем Църквата, са използваните за нея твърдения в Никео -Цариграският символ на вярата, считан за основополагащ в Православната Църква. Той съдържа някои твърдения за Църквата, които ще ни дадат повече информация за нейната същност. Цитирам: „Вярвам в … една, света, съборна и апостолска Църква“. Нека да разгледаме тези описания на Църквата поотделно:

Една

Това определение може да се разбира поне по два начина. Първият сочи към това, че Църквата е една и единствена. Като Църква в истинския и пълен смисъл на думата можем да наречем само Православната[11].  Относно другите християнски групи богословът Павел Евдокимов казва, че „Всяка християнска група извън каноничните й граници принадлежи към Православието в степента, в която е причастна към истината[12]“ . Същеременно, това разбиране за едната Църква не противоречи на множественноста на автокефалните поместни Църкви, защото те се схващат като проявление на тази една Църква.

Вторият начин,по който можем да разберем тази част от Символа на вярата е „една“ в смисъл на „единна“. Това е единство преди всичко с Бога, но и с другите, и със себе си. Колкото хората са по-близо до Бога, толкова са по-близо и помежду си[13]. Според отец Александър Шмеман светът живее по закона на  разделението и противопоставянето, а единството на Църквата е нейно признание, дадено от Христос, което тя трябва да показва, служи и осъществява навсякъде и винаги[14].

Свята

Това не значи, че Църквата е съставена от съвършени хора. Всъщност тя е тълпа от каещи се грешници, както казва св. Ефрем Сириец. Църквата не е сама по себе си свята. Тя става свята, защото Бог я освещава. Това е именно неговата цел. По думите на свети апостол Павел: „Христос обикна Църквата и предаде Себе Си за нея,за да я освети“ (Еф. 5:25-26). Освещаването, придобиването на святост (това е онова, което светите отци наричат обожение) е и целта, която е поставена пред нас като християни, което става в Бога и в Църквата.

Съборна

Любопитно е да се отбележат две неща. Първо, че думата, използвана във вероопределението, чийто превод е „съборна“, на гръцки е καθολική, или католическа. Разбира се, предвид, че съборът е от IV в., тоест от време, когато Православието и Католицизмът не са все още разделени, няма как да пренесем това описание като легитимиращо Католическата църква като „Църквата“. По-скоро то описва неразделената все още Църква и, според нас, православните, и Православната Църква днес.

Второ, когато чуем думата „съборна“ е възможно да възникват асоциации за събор като събрание на епископи, като синод, но ако Символът искаше да предаде такава идея, щеше да използва думата синодики, а не католики. И така, след тази вметка, можем да попитаме какво значи думата „съборна“? Преди всичко това понятие не изразява географско понятие, а вътрешно свойство на Църквата, онтологично единство, цялостност. Както се изразява отец Флоровски: „Природата на Църквата е съборна; съборна е самата тъкан на църковното тяло. Църквата е съборна, защото тя е едното Тяло Христово; тя е единение в Христос, единомислие в Светия Дух – и това единство е най-висшата цялостност и пълнота[15]“.

Апостолска

Това описание идва да покаже, че Църквата е основана върху свидетелството и учението на апостолите, че тя е Църквата, която апостолите са основали и която пази вярата, предадена на тях. Според удачния израз на П. Евдокимов : „Апостолското приемство“  свидетелства за Църквата като за постоянно тайнство на истината“. Гръцката дума апостол се превежда като пратеник и описанието на Църквата като апостолска насочва също така към нейната основна мисия – да преобрази света в Царство Божие и „да бъде Бог всичко у всички[16]“ (1. Кор. 15:28).

Разглеждайки тези характеристики на Църквата, а именно, че тя е : (1) общност, събрана в Христос, но и (2) Тяло Христово, че тя е (3) видима, и (4) невидима, (5) една, (6) свята, (7) съборна и (8) апостолска, аз приемам, че това са характеристики, които непременно трябва да имаме предвид, ако искаме да направим по-точни, разбира се, доколкото ни стигат силите, изводи за границите на Църквата и степента на допустимост на икуменизма.

Към втора част


[1] Срв. Романидис, Й. Кратка православна светоотеческа догматика, с. Скрино-Руен, 2007, стр. 87.

[2] По думите на отец Георги Флоровски: „Самата природа на Църквата може по-скоро да се обрисува и опише, отколкото правилно да се формулира. И със сигурност това може да стане само вътре в Църквата. Навярно дори това описание ще бъде убедително само за тези, които са в Църквата. Тайнството се схваща само чрез вяра.“ (Флоровски, Г. Библия, Църква, Предание. София, 2003, стр. 73).

[3] Вж. Пено, З. Основи на Православната вяра. Катихизис. В. Търново, 2008, стр. 17

[4] По думите на Евагрий Понтийски: „Бог е непостижим за ума. Ако не беше така, Той нямаше да бъде Бог“.

[5] По думите на проф. Христос Вулгарис: „Макар да е видима и историческа като явление, а божествена и човешка по природа, Църквата сама по себе си е тайна, както е тайна и личността на Христос, в Когото неразлъчно са свързани божественото и човешкото, нетварното и тварното“ (Църквата – Тяло Христово, pravoslavie.bg)

[6] Нов Библейски речник. София, 2007, стр. 1534.

[7] Вж. Пено, З. Пак там, стр. 19.

[8] Флоровски, Г. Пос съч. Стр. 76.

[9] Срв. Флоровски, Г. Пос съч. Стр. 76-77.

[10] Романидис, Й. Пос съч. Стр.84.

[11] Срв. Евдокимов, П. Православието. София, 2010, стр. 202-203.

[12] Евдокимов, П. Пос съч. Стр. 203.

[13] Срв. Шмеман, А. Неделни беседи и статии. София, 2012, стр. 77.

[14] Срв. Шмеман, А. Пос съч. Стр. 77.

[15] Флоровски, Г. Пос съч. Стр. 50.

[16] Срв. Коев, Т. Православен катехизис и Послание на източните патриарси за православната вяра. 1983, стр. 93.

Advertisements

4 Comments on Православие, граници на Църквата и икуменизъм (първа част)

  1. 3 1/2 имаш от мене, тройката е за титаничните усилия да преразкажеш чужди мисли, което си е за насърчение, макар да не си генерирал и половин своя, а половинката е за бележките под линия. Бележките под линия са много важни, да… Безплатен съвет, когато слагаш бележка под линия, се посочва страницата и точното издание, ако ще се посочва „по принцип“, това се прави в графа „използвана литература“… Целувки.

  2. Светльо, благодаря ти. Искам да знаеш, казвам го без ирония, че високо оценявам твоя коментар, въпреки слабата оценка. Искам да вметна само няколко неща.

    1. Това е тема, по която няма какво толкова ново да бъде казано. За мен е по-важно да кажа нещо вярно, отколкото да е ново. А и има значение да можем да отсяваме вярната информация, правейки един добър синтез.
    2. Ти вероятно си мислиш, че идеята на публикацията е да наподобява нещо като научна публикация, обаче аз всъщност я виждам повече като нещо като катехизис. Надявам се да има полза за обикновените хора, а не да се правя на академичен богослов и на голямата работа. Не съм такъв.
    3. Посочил съм „точното издание“ при цитирането.

    Благодаря още един път за позицията ти.

  3. Няколко дена се чудя дали да те попитам, ама айде – след като това е по-скоро катехетска беседа, а не студия, есе или реферат, за чий чвор са ти „бележки под линия“ с точно посочки? Впрочем, бих се заклел, че точните страници ги нямаше обозначени преди моя коментар, но може и да бъркам…

  4. Въпросът е резонен, може би трябваше да ги махна.
    Не се кълни, защото наистина бележките бяха със страниците, като нямам проблем да ти покажа със скрийншот и различните версии на страницата.

    Както и да е, този спор за мен е безсъдържателен. Фокусът трябва да е според мен върху написаното, а не върху подробностите.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: