Старец Йероним Егински: Когато Бог ви даде ваше чедо, вие не го искахте и го убихте!..

Една възрастна брачна двойка дойде на посещение при стареца. Нямаха свои деца, но бяха осиновили едно момиченце, което беше вече голяма девойка, обаче тя имаше много лош характер и беше толкова груба, че родителите ѝ, които буквално я бяха приели за свое дете, много се измъчваха с нея.

В цялата тази безнадеждност, когато те чуха за стареца, се затичаха към него.

Когато огорчените родители му обясниха своята болка, старецът им отговори, като ги укоряваше:

– Малко е това, което тя ви прави! Трябваше да ви счупи главите!

Изслушаха го с изненада, без да схванат защо и как един толкова свят човек говори по този начин.

След няколко минути мълчание старецът продължи:

– Когато Бог ви даде ваше чедо, вие не го искахте и го убихте! А сега как искате да се отнася с вас чуждото? Не е виновно момичето, но самият ви грях ви измъчва.

След това откровение мъжът и жената започнаха да плачат и съкрушено изповядаха на стареца всичко, което наистина се беше случило.

С обичайния си отечески балсам и своето свято разсъждение и любов той ги утеши, а след това ги посъветва, казвайки им:

– Сега ще се помолим на Бога да се смили над вас и да промени вашето чедо..

Заминаха си облекчени и радостни. Стигнаха много късно до дома си и очакваха по обичай да се срещнат със грубостта, виковете, злобата от страна на дъщеря им.

Но по чудо видяха как една променена личност ги очакваше с доброта и кротост. Не можеха да повярват.

След малко тя им обясни:

– Цял следобед, когато останах сама вкъщи си мислех: какво печелим от такива отношения и защо ние тримата да не живеем в любов и щастие? Ще се опитам малко да се променя и всички ще бъдем по-добре.

Родителите много се натъжиха, когато с изненада видяха тази промяна, защото беше невъзможно в онзи момент пак да отидат при стареца, за да му изкажат своята радост и благодарност…

Но в същото време разбраха, че покаянието, съкрушението, изповедта и молитвата на стареца бяха достатъчни, за да изкоренят греха и да „утвърдят в сърцето“ на тяхната осиновена дъщеря промяната и любовта.

Те прославиха Бога и бяха много благодарни на стареца.

източник: amvon.mk