Старецът Паисий Олару: Има ли на земята нещо по-хубаво от любовта?

паисий олару1

продължение от тук

– Понеже сте обичали да се грижите за болните, разкажете ни за упокоението на някои монаси или ученици, за които сте полагали грижи?

– Да, обичах да помагам на болните, не от любов към Бога, а защото това беше мой човешки дълг. Ако пиша за упокоението на всички монаси, за които съм се грижил, мога да напиша цяла книга. Но все пак мога да дам няколко примера. Спомням си за един брат на име Георги Косамнчук, голям подвижник. Когато се разболя, ме повика и ме помоли да го пострижа за монах. На третия ден от замонашването той се причасти с Пресветите Тайни, поиска прошка от всички и в ръцете ми предаде своята душа в Божията прегръдка. Един йеродякон на име Герасим Виеру, когато се разболя, ме помоли да прочета Молебния канон на св. Богородица. Когато стигнах някъде до средата, той предаде душата си в Божията прегръдка. Друг йеродякон, Никон Драгулеану, също голям подвижник, ме повика един ден и ми каза да заключа килията му и да отида на следващата сутрин в осем часа, „та да пеем заедно с ангелите „Алилуя“. На следващия ден някаква хора ме задържаха и не можах да стигна до килията му в уговореното време. Отидох в девет часа, но отец Никон тъкмо тогава се упокои, защото тялото му беше още топло. Плаках и много съжалявах, че не отидох един час по-рано, за да пея „Алилуя“ с ангелите! Също така познавах един прекрасен старец, монах Герман Контурач, който беше на около 90 години. Той беше чиста душа; през целия си живот беше овчар. Много обичаше св. Николай и му се молеше така: „Свети Николае, бъди с мене, грешния. Аз съм стар човек и ти си стар човек – помилвай ме!“

Едно лято го намерих починал в килията му, пренесохме го в църквата, украсена с цветя под камбанен звън. Не мога да забравя и монаха Генадий Аватаманищеа, който беше мой съкилийник осем години. Макар да беше възрастен, той правеше поклони край постелята ми, когато бях болен, за да оздравея и да не се упокоя преди него. Много пъти ми казваше: „Отец Паисий, през целия си живот не съм спал в легло и не съм вземал лекарства“. Когато краят му се приближи, поиска да го изнеса от килията му. Поставих го на тревата, с лице на изток и така се упокои – на голата земя, както беше свикнал от младини, като овчар. Бог да ги прости. Смирението и простотата им остават незаличими в моето съзнание, защото те не бяха образовани хора, но с благочестие изпълняваха нещата, които бяха приели от своите предшественици – килийното правило, църковните служби и ръкоделието. Вярвам, че напредваха в умносърдечната молитва.

– Какъв беше духовният живот на отците по времето, когато пристигнахте в манастира Сихастрия?

– Пристигнах в манастира Сихастрия през 1948 г. Тогава игумен беше отец Клеопа. Това беше истински живот в общежитие. Познавах отци, които не притежаваха нищо в своите килии, освен легло и няколко книги. Отец Дометиан, честен и стар монах, никога не изпускаше църковните служби и винаги започваше навреме с полунощницата. Друг смирен монах, отец Христофор, който се грижеше за болните, нощем имаше обичай да носи на гръб парализирания отец Михаил в църквата. Всички братя трябваше да присъстват на вечернята. Ако не дойдеха, нямаше да могат да седнат на трапеза на следващия ден. Всички бяха благодарни заради мира и тишината, които владееха в Сихастрия.

Отец Паисий, а какъв беше духовният живот в манастира Слатина, когато отидохте там?

– Преместих се в Слатина през есента на 1949 г., заедно с още 23-ма монаси от Сихастрия, начело с отец Клеопа. Там срещнах предуховни монаси, какъвто беше архимандритът Паисий Козма. Преди смъртта си отец Паисий повика всички отци и поиска прошка от всички. Казах му в онзи момент да изговаря Иисусовата молитва. Той ми отговори: „Отец Паисий, аз съм човек, голям грешник, но никога не познах друг бог. Аз се молех на единия Бог през целия си живот и вярвам, че Той ще се погрижи за мен“ и както казваше това, той предаде душата си пред всички нас. Също така познавах един свят монах, казваше се Ювенал Бирисан. Винаги четеше Псалтира, обичаше послушанието и тишината. Беше клисар,правеше коливо и никога не направи и една грешка. Той също така обичаше бедността и нямаше нищо в килията си, освен две мантии, малко килимче за поклони и Псалтир, и винаги беше радостен. Много братя дойдоха в Слатина в онези времена и между нас царуваше послушанието и хармонията. Има ли на земята нещо по-хубаво от любовта?

– Живели сте също така в скита Рарау. Какво спомени носите от там?

– Живях в скита Рарау, който беше метох на манастира Слатина, около една година. Там живееха няколко монаси, от които най-изтъкнат, струва ми се, беше монах Никодим. Имаше силна вяра и беше вещ в духовните беседи. Един ден игуменът на скита ме попита дали съм придобил умната молитва. Отговорих му, че не съм чувал нищо за това. Тогава той ме заключи в една малка килия, със затворени прозорци и ми нареди непрекъснато да изговарям умната молитва. Казах му, че все още не съм в състояние да свикна с нея. Когато чу това, той се разсърди и каза: „Ти си плитък и празен съд! Още една седмица ще останеш в клията и ще се научиш на умната молитва“. Останах там още една седмица, а когато дойде в събота и ме попита дали съм придобил молитвата, за да не го разсърдя пак, му казах, че съм я придобил. Беше щастлив и ми нареди да науча и другите на тази молитва. Но дори и сега, аз не съм придобил навика да се моля с умносърдечната молитва, защото нямам духовен живот и не обичам Бога колкото трябва…

източник: http://amvon.mk

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: