За изповедите след Великия вход

автор: епископ Атанасий Йевтич

..Не знам какво да кажа за тези, които идват в църква след Великия вход. Но е факт, че от този Малък вход до Великия вход е подготвителната част на Литургията; тук идват и тези, които се катихизират и подготвят за Кръщение. Именно тогава се извършвало Кръщението, Венчанието – всичко останало, което е предпоставка, предусловие за встъпване и влизане в общението на Евхаристията = Литургията, в пълното общение на Църквата като Тяло Христово.

Именно затова след Великия вход не мога да изповядвам – не защото съм физически уморен или възпрепятстван, а защото вече няма смисъл от изповедта. Ние сме влезли в тайнството, какво има вече да се изповядва? Ако имаш нещо, ако нещо те обезпокоява, ела по-рано. А ако нямаш (а винаги има нещо, което да дойдеш и да изповядаш, защото, дори да си облякъл и най-чистите дрехи, по тях има толкова прах!), пристъпи смело, макар и грешник, със смелостта на син Божий, осиновен от Отца чрез Христос, и кажи: „Господи, аз съм това, което съм – грешен и недостоен, но не се примирявам, не се отъждествявам с това! Искам да се отъждествя с Тебе! Вземи моите грехове и ги унищожи, както си унищожил греховете на света, Ти можеш да направиш това! Колко малки и нищожни са за Тебе моите грехове, а аз не се отъждествявам с тях, а с Тебе. Помени ме, Господи, в Царството си!“

Следователно всички свети тайнства се извършват по-рано, във времето до Великия вход.

Днес една сестра доведе две деца след Литургията и каза: „Отче, прочетете им молитва.“ Казах ѝ: „Видях, че децата се причастиха“. Тя отговори: „Да“. „И какво искате сега, след богатия обяд да ви дам закуска? Недейте, моля ви, Литургията е най-голямата молитва.“ А жената с благодарност каза: „Благодаря, отче, не знаехме, че е така“.

Из „Беседи за Литургията“, изд. „Синтагма“, 2015 г., превод от сръбски: доц. д-р Свилен Тутеков