За робството

st-symeon-the-new-theologianАвтор: св. Симеон Нови Богослов (949 — 1022)

Премъдрият и всеблаг Бог е създал за битие в този свят баща и син, но не роб и наемник. Нито първи­ят ни баща е бил роб или наемник, нито първият син. На кого биха били роби и наемници? Робство­то и наемничеството са се появили после; робство­то се е породило от враждата между хората, пора­ди която те започнали да воюват един против друг и един друг да се поробват; а наемничеството е произтекло от бедността и недостига, които започнали да изпитват най-слабите поради ал­чността и користолюбието на по-силните. И робът, и наемникът са произлезли от греха и злото, възцарили се между хората: за­щото без насилие и бедност никой не би бил нито роб, нито на­емник. Кой ще пожелае да стане такъв, щом робите и наемни­ците правят не каквото искат и което им харесва, а изпълняват желанията на господарите си? Причина за това е дяволът, злата умна[1] сила, отстъпила от Бога. Той е разпространил злобата между хората и ги е прелъстил да я обикнат. И ето че те се въ­оръжават един против друг, като си мислят, че така задоволя­ват желанията си, и не виждат, че работят за дявола и са поро­бени от него. Угнетението на другите, ограбването, пленът и всички неправди са дело на това робство. Онези, които са встъ­пили в чина му стават безчовечни, горди и напълно безчувстве­ни. Те не изпитват никакво състрадание към другите, не усещат и своето бедствено положение – това, че работят на дявола и са поробени от него. И като не го усещат, не желаят избавление; а като не го желаят, не го и търсят. Всички такива, било езични­ци и безбожници, неверни или верни християни, поради поробеността си на дявола са станали негов дял, отхвърлени са далеч от Бога и не могат да пребивават в дома Му во веки.

Нужна е голяма сила, за да ги освободи от ръцете на дяво­ла, който ги е поробил и ги държи в игото си. И няма и не може да има друга такава сила, освен единия Христос Господ, Който е сила на Бога и Отца. И така, ако Христос освободи някого, той наистина става свободен, защото става чист, целомъдрен, благ, праведен, благочестив, човеколюбив, благодушен, милостив, кротък, състрадателен, въздържан – с една дума, става такъв, какъвто подобава да бъде човек. А онези, които не са такива, са или безсловесни животни, или демони, макар по външност да са православни християни. Такива християни още повече се изла­гат на най-тежкото наказание; и Христос, дошъл да ги избави от робството на дявола, не ги ползува не защото не може или не иска да ги избави, а защото те самите не искат да бъдат избаве­ни и не Го търсят, както подобава. Единствено това избавление е истинската свобода и получаването й превъзхожда всяка чо­вешка сила. Затова именно Христос, Който е Бог, е пожелал да стане човек и само заради това е умрял, за да освободи хората от робството на дявола.

Из „Св. Симеон Нови Богослов – Творения, том 1“, с. 201-202, слово 24. Заглавието е на редакцията


[1] Умен – в смисъл на невеществен, нематериален.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: