За робството
Автор: св. Симеон Нови Богослов (949 — 1022)
Премъдрият и всеблаг Бог е създал за битие в този свят баща и син, но не роб и наемник. Нито първият ни баща е бил роб или наемник, нито първият син. На кого биха били роби и наемници? Робството и наемничеството са се появили после; робството се е породило от враждата между хората, поради която те започнали да воюват един против друг и един друг да се поробват; а наемничеството е произтекло от бедността и недостига, които започнали да изпитват най-слабите поради алчността и користолюбието на по-силните. И робът, и наемникът са произлезли от греха и злото, възцарили се между хората: защото без насилие и бедност никой не би бил нито роб, нито наемник. Кой ще пожелае да стане такъв, щом робите и наемниците правят не каквото искат и което им харесва, а изпълняват желанията на господарите си? Причина за това е дяволът, злата умна[1] сила, отстъпила от Бога. Той е разпространил злобата между хората и ги е прелъстил да я обикнат. И ето че те се въоръжават един против друг, като си мислят, че така задоволяват желанията си, и не виждат, че работят за дявола и са поробени от него. Угнетението на другите, ограбването, пленът и всички неправди са дело на това робство. Онези, които са встъпили в чина му стават безчовечни, горди и напълно безчувствени. Те не изпитват никакво състрадание към другите, не усещат и своето бедствено положение – това, че работят на дявола и са поробени от него. И като не го усещат, не желаят избавление; а като не го желаят, не го и търсят. Всички такива, било езичници и безбожници, неверни или верни християни, поради поробеността си на дявола са станали негов дял, отхвърлени са далеч от Бога и не могат да пребивават в дома Му во веки.
Нужна е голяма сила, за да ги освободи от ръцете на дявола, който ги е поробил и ги държи в игото си. И няма и не може да има друга такава сила, освен единия Христос Господ, Който е сила на Бога и Отца. И така, ако Христос освободи някого, той наистина става свободен, защото става чист, целомъдрен, благ, праведен, благочестив, човеколюбив, благодушен, милостив, кротък, състрадателен, въздържан – с една дума, става такъв, какъвто подобава да бъде човек. А онези, които не са такива, са или безсловесни животни, или демони, макар по външност да са православни християни. Такива християни още повече се излагат на най-тежкото наказание; и Христос, дошъл да ги избави от робството на дявола, не ги ползува не защото не може или не иска да ги избави, а защото те самите не искат да бъдат избавени и не Го търсят, както подобава. Единствено това избавление е истинската свобода и получаването й превъзхожда всяка човешка сила. Затова именно Христос, Който е Бог, е пожелал да стане човек и само заради това е умрял, за да освободи хората от робството на дявола.
Из „Св. Симеон Нови Богослов – Творения, том 1“, с. 201-202, слово 24. Заглавието е на редакцията
[1] Умен – в смисъл на невеществен, нематериален.
Задругата 
Вашият коментар