Магьосниците използват и различни „светини“

Магьосниците използват и различни „светини“

– Отче, какво означава „баячи“?

– Магьосници. Използват Давидовите псалми, имена на светии и т.н., като прибавят и призовавания на бесовете. Кога­то ние четем Псалтира, призоваваме Божията помощ и полу­чаваме божествена благодат. А те по начина, по който използ­ват Псалтира, всъщност хулят Бога, отхвърлят Божията бла­годат и затова бесовете се подчиняват на желанията им. Раз­казаха ми за едно момче, което отишло при магьосник, за да успее в нещо. Той му прочел малко от Псалтира и момчето успяло в това, което желаело. Но след известно време, горко­то, започнало да гасне и да се топи. Какво бил направил магьосникът? Държал в ръката си някакви сухи плодове и за­почнал да чете над момчето петдесети псалом. Когато стиг­нал до стиха „жертва Богу“ (50:19), хвърлил плодовете, прина­сяйки жертва на демоните, за да изпълнят желанието му. Така хулел Бога с Псалтира.

– Отче, някои от занимаващите се с магия използват кръст, икони…

– Да, знам. От това човек може да разбере каква измама се крие зад това, което правят! Така се подлъгват и горките хора. Виждат, че магьосникът използва свещи, икони и т.н., и му се доверяват. Един човек ми разказа, че в родния му град някаква туркиня поставя икона на Света Богородица върху го­лям камък и казва: „Камъкът помага на хората“! Не Света Богородица, а камъкът! Християните се подмамват, защото виждат иконата и някои, които имат проблеми със здравето, отиват там с мисълта, че ще получат помощ, а след това дяво­лът вършее между тях. Защото, когато туркинята казва, че ка­мъкът, а не Света Богородица, помага на хората, чрез това се дава място на дявола, защото се оказва пренебрежително от­ношение към Божията Майка. Божията благодат се оттегля и започва беснуването. И християните тичат да се излекуват от камъка (и от дангалака)! И в края на краищата стават още по-зле, защото каква помощ можеш да получиш от дявола? Ако имаха малко разум, щяха да си помислят: „Туркиня, мюсюл­манка каква работа може да има с иконата на Света Богороди­ца?“. Дори и тя да казваше, че Света Богородица помага, след като е мюсюлманка, каква връзка има със Света Богородица? А колко повече, когато казва, че камъкът помага! Казах на едного да уведомят тамошната Митрополия и да вземат мерки да бъде предпазен народът.

– Отче, хората ни искат светинки[1].

– Когато ви искат светинки, по-добре им давайте кръст­чета. Недейте да правите светинки, защото сега и магьосници­те ги правят. Слагат отвън по някоя иконичка или кръст, а вътре – различни магьоснически предмети. Хората виждат иконата или кръста и се подмамват. Преди няколко дни ми донесоха „филахто“ от някакъв турчин Ибраим, на което има­ше извезан кръст. Знам и за един безбожник, който свива хар­тиени икони на тръбичка и вътре слага косми, парчета дърво, пирончета, мъниста и др.[2] Когато Църквата го изобличи, той декларира, че е медиум, защото на медиумите в нашата страна е предоставена свобода. И сега прави, каквото си иска. Казах на едного, който беше пострадал от този безбожник: „Отиди да се изповядаш, защото си подложен на бесовски въздействия след общуването си с медиума“. Отиде, изповяда се, а след това дойде и ми каза: „Изповядах се, но не чувствам никаква разлика“. Попитах го дали случайно не носи у себе си нещо от меди­ума. „Да, казва, имам една малка кутийка, подобна на малко Евангелие“. Взех я, отворих я и намерих вътре сгънати малки иконички. Разгънах ги и вътре в тях намерих различни мъ­ниста, косми, парченца дърво! Взех всичко това от него и чо­векът се освободи. Виждаш ли колко изкусен е дяволът!

Хората носят такива талисмани, уж за да им помагат, но се мъчат още повече. Трябва да ги изгорят и да закопаят някъ­де пепелта, или пък да ги хвърлят в морето, а след това да се изповядат. Само така могат да се освободят. В килията ми вед­нъж дойде един младеж, който имаше много проблеми и се измъчваше телесно и душевно повече от четири години. Жи­вееше греховен живот и в последно време се беше затворил у дома си, като не искаше да вижда никакъв човек. Двама него­ви приятели, които често идвали на Света Гора, с голям труд го убедили да дойде заедно с тях, имайки за цел да го доведат в килията ми. От Урануполи до Дафни всеки път, когато кора­бът спирал на пристанището на някой от манастирите, младе­жът се строполясвал на земята. Приятелите му заедно с отци­те, които били на кораба, се мъчели да го свестят, казвайки молитвата. След много трудности накрая стигнаха до килията ми. Горкият ми откри сърцето си и ми разказа живота си. Ви­дях, че е измъчван от някакво бесовско въздействие. Казах му да отиде и да се изповяда при един духовник, да изпълни това, което той му каже, и след това ще се оправи. Наистина отиде и се изповяда. Когато се качили на кораба, за да се връщат об­ратно, той споделил с приятелите си, че духовникът му казал да хвърли в морето талисмана, даден му от негов познат, кой­то той носи на себе си, обаче това му било невъзможно. Кол­кото и приятелите му да го молели да стане и го хвърли, той стоял неподвижен като статуя. Не можел да стане от седалка­та си. Тогава те го хванали и с голям труд го извели на палуба­та. С тяхна помощ младежът успял да свали талисмана и да го пусне в морето (нямал сили да го хвърли). Незабавно почувствал, че ръцете му се освобождават и измъченото му тяло при­добило сила. От радост започнал да скача по кораба пълен с жизнени сили и да опитва силата на ръцете си върху железата и стените на кораба.

Из „Старецът Паисий Светогорец. Слова. Том 3. Духовна борба“, стр. 152-155

---

[1] На гръцки „ филахта“ , т.е. „нещо, което пази“. Това са различни платчета, памучета и т.н., докоснати до св. мощи или по друг начин осветени, т.е. един вид православни „талисмани“ – б.пр.

[2] Шейсет и първият канон на VI Вселенски Събор определя шестгодишна епитимия за онези, които правят предпазващи талисмани, а ако не се разкаят, да бъдат отлъчени. Канонът има предвид магьосниците, които правят талисмани (филахта), в които слагат различни символи и предмети, върху които предва­рително са призовали бесовско въздействие чрез магьоснически действия и призовавания на бесовете – б. изд.