Второ писмо до о. Божидар Главев за св. Силуан Атонски

Автор: Алексей Стамболов

Св. Силуан Атонски, стенопис от светогорския манастир Ксиропотам

Св. Силуан Атонски, стенопис от светогорския манастир Ксиропотам

Благословете, отец Божидар!

Благодаря за Вашето писмо-отговор, което прочетох внимателно и на което ще се постарая да отговоря според силите си.

Ще се спра на няколко пункта в него, които с оглед на фактологията, не мога да приема за правилни. За съжаление, сега нямам възможност да пиша повече, може би по-нататък, ако даде Господ.

  1. Доколкото разбирам, Вас Ви смущават думите на блажения старец Силуан, че „любовта не може да изтърпи дори една душа да погине”,в които Вие виждате „обосновка на разпространяваното от него ново за Православната Църква учение, че всички ще бъдат спасени“. Не знам доколко Вие самият сте чел и сте запознат с живота и писанията на стареца Силуан, както и с тези на неговия ученик, архим. Софроний Сахаров. Аз също не твърдя, че ги познавам в дълбочина и това е една от причините да не си позволявам да говоря надълго и нашироко за нещо, което познавам отчасти. Достатъчно ми е, че в това, което съм чел от тях, не съм намерил нищо смущаващо, дори напротив – получавал съм душевна полза. Както и това, че уважавани от мен светогорски отци почитат св. Силуан за светец, изучават неговите писания и тези на о. Софроний и се ръководят от тях в духовния си и молитвен живот.

По отношение на „всеобщото спасение“, обаче определено не сте прав, защото има съвсем ясно указание за това, че о. Софроний не го е приемал. Дори напротив, в книгата си Раждането за непоклатимото царство („Рождение в царство непоколебимое“) той пише следното:

За всеобщото спасение

Двама монаси разговаряли за спасението. Единият от тях казал:

– Душата ми не може се примири с мисълта, че някой ще погине навеки. Мисля, че Господ ще спаси всички по някакъв начин.

Другият отвърнал:

– Светите отци казват, че Бог е могъл да създаде човека без неговото съдействие, но да спаси човека без съдействието и съгласието на самия човек е невъзможно. Спасението и гибелта зависят от свободата на човека.

Първият казал:

– Мисля, че Бог в изобилието на Своята любов ще преодолее съпротивата на творението, без да нарушава свободата му.

Вторият отговорил:

– Струва ми се, не бива да забравяме, че свободата на човека потенциално е толкова голяма, че той може да се самоопредели отрицателно по отношение на Бога дори в плана на вечността. Онези, които не знаят или забравят това, се хранят с оригеновско мляко.

– Но това е безумие!

– Да, безумие е.

– Какво да правим тогава?

Бог иска да се спасят всички, и ние трябва да желаем на всекиго спасение и да се молим за всички, но нито Откровението, нито опитът ни дават основания да предполагаме, че всички ще се спасят. Свободата е велик дар, но страшен.

(цитатът е по бълг. превод на „Омофор“, 2009 г., подч. мое.)

Така че Вашите опасения и обвинения в това отношение както към св. Силуан, така и към о. Софроний са напълно необосновани.

  1. Не мога да приема логиката на Вашите думи: „Показателно е и кой бърза да се възползва от това ново откровение, пишейки трактати върху „богословието на св. Силуан Атонски“ – истински рушители на Православието и следовници на директивите на Втория Ватикански събор като митр. Иоан (Зизюлас), митр. Калистос (Уеър) и др.“. Показателно за какво? Според Вашата логика излиза, че ако някой неправомислещ използва думи на свети отец, то ние трябва да отхвърлим този свети отец, така ли? Дяволът също чете Евангелието (и го цитира охотно, когато трябва) – трябва ли по тази причина да отхвърлим Евангелието? Въпросът ми е сериозен.
  2. Вие пишете: „Известната на мен версия относно тази „почит отдолу”, за която пишете е, че тази почит е била на практика в началото съвършено немонашеска, защото се е практикувала без благословение, а благословението не е нещо, което може ей така да се пренебрегва, още повече на Атон. Имам предвид факта, че няколко игумена подред на манастира „Св. Пантелеймон” са преследвали енергично тази „почит отдолу”, а непокорни и своенравни монаси са действали противно на волята на игумените.“, но не привеждате никакви доказателства за думите си. Освен това, визирате само манастира „Св. Пантелеймон”, докато аз Ви говоря, че почитта към стареца Силуан, след като светът научава за него от публикуваната книга на о. Софроний, се разпространява в почти всички православни църкви, както на изток, така и на запад.

Дори да е вярно това, което пишете – че някои от игумените на „Св. Пантелеймон“ са били против почитта към стареца Силуан – това само ми напомня удивително за живота на преп. Симеон Нови Богослов, който в своята обител започнал да тачи като светец покойния си старец, Симеон Благоговейни. Това предизвикало негодуванието на Никомидийския митрополит Стефан, който не могъл да приеме тази спонтанна и непринудена почит към един грешен, както твърдял, човек. Ето че св. Симеон Нови Богослов в случая е действал без благословението, дори пряко волята на своето духовно началство. Разбира се, както виждаме впоследствие, Бог оправдал св. Симеон за това, а митрополит Стефан се оказал неправ, защото в крайна сметка Църквата официално признала Симеон Благоговейни за светец. (Историята е описана в: Свети Симеон Нови Богослов. Творения. Т.1. Слова. Света Гора Атон, 2002, с. 17-20.)

При това, практиката на местно почитане на Божии угодници и т.нар. „спонтанна канонизация“ на светци в Православната църква има многовековна история. През първите 10 века от историята на Църквата тя дори е била преобладаваща сред Божия народ. Светостта, о. Божидаре, не е нещо, което можеш да скриеш под похлупак. Когато Бог реши да прослави някого за праведния му живот и горещата му любов към Твореца, нищо и никой не може да Го спре.

  1. Пишете също, че в случая със св. Силуан Атонски отсъства напълно едно от условията за църковно прославление – „знак от Бога“. Това също не е вярно.

В един руски сайт, посветен на св. Силуан Атонски, са описани няколко посмъртни чудеса на преподобния. Ето едно от тях:

„Когато книгата на о. Софроний за стареца Силуан станала широко известна в чужбина, мнозина чуждестранни поклонници започнали да се питат: „Къде е главата на св. Силуан?“ По време на игуменството на Авел (Македонов), главата била изложена за поклонение пред хората. Измили я с розова вода, сложили я в много красив осмоъгълен кипарисов ковчег, върху воздух, покрили я с покровци и я поставили на проскинитарий, на която не е имало свети мощи, тъй като старецът Силуан все още не бил канонизиран. Поклонниците с почит целували главата. Веднъж, през Петровия пост, на Атон дошъл един грък със своя 14-годишен син, който страдал от тежко заболяване. Бедното момче непрекъснато се клатело и изпадало в нервни тикове. Бащата помолил да ги заведат до главата на стареца Силуан. По негова молба схиархимандрит Серафим (Томин) допрял главата на Силуан до главата и ръцете на момчето. А до краката забравили да я допрат. Един месец по-късно бащата и синът се върнали. Главата и ръцете на момчето били спокойни, а краката му потрепервали. Тогава о. Серафим допрял главата на стареца Силуан до краката на детето – и те престанали да се тресат. Така станало явно първото чудо от светите мощи на преподобни Силуан“. (Източник: http://silouan.narod.ru/texts/chudesa1.htm).

Наскоро научихме, че „Мощите на св. Силуан Атонски ще бъдат занесени за поклонение в Русия“. „Това е стара мечта на всички вярващи в Русия – мощите на този велик светец да се върнат в родината, за да могат и руските православни християни да им се поклонят“, заявява представител на светогорския монастир „Св. Пантелеймон“.

А не е ли „знак от Бога“ тихата и мирна, блажена кончина на преподобния старец? Ето какво казал по този повод схимонах Трофим, един от най-старите монаси в „Св. Пантелеймон“ по времето на преп. Силуан и „забележителен подвижник“, както го описва архим. Софроний (Сахаров):

„- Сега видях, че отец Силуан е живял като светите отци… Неговата кончина ме убеди в това.“

(Архимандрит Софрой (Сахаров), Свети Силуан Атонски, Фондация „Покров Богородичен“, 2008, 280).

Ще цитирам няколко реда от твърде интересния пътепис на един руски поклонник на Атон – „СТЯЖАВШИЙ БЛАГОДАТЬ: РАЗМЫШЛЕНИЯ О ПРЕПОДОБНОМ СИЛУАНЕ АФОНСКОМ. ЧАСТЬ 2“ (първата част тук):

Благочестивата кончина на стареца Силуан убедила мнозина съвременници в неговата несъмнена святост. В монастира „Св. Пантелеймон“ са пристигали и продължават да пристигат писма, свидетелстващи за небесното покровителство на преподобния Силуан към всички, които се обръщат към него с молитва“.

И пак там:

„По адрес на съмняващите се и „противниците на светостта“ на преподобния Силуан може да се каже само едно: „Господ им се надсмя“. Нали дори и да не съществуваше книгата на архимандрит Софроний, а бяха публикувани само „духовните записки“ на стареца Силуан, то вярващите читатели веднага биха направили еднозначния извод: те са написани от ръката на свят човек“.

  1. Пишете също, че „Архиеп. Василий (Кривошеин) също е бил против канонизацията на Силуан Атонски“, но се оказва, че не сте прав и за това.

Ето част от една негова статия, публикувана през 1952 г.:

„Като пример за свят човек, благоухаещ с благодатта на Светия Дух, аз мога да посоча монаха от монастира „Св. Пантелеймон“ отец Силуан, починал в 1938 година (вж. за него забележителната книга: Иеромонах Софроний. Старец Силуан. -Париж, 1952). Целият му живот бе отбелязан с печата на светостта, изразяващ се в неговото дълбоко смирение и любов към хората. Това може би беше единственият човек, когото познавах, който никога не осъждаше ближния си. Той несъмнено имаше богат духовен живот. Беше придобил дара на непрестанната молитва на ума (умна молитва). Селянин по произход, без всякакво светско образование, той притежаваше изключителна духовна мъдрост. Всички, които имаха възможност да общуват с него, скоро се убеждаваха в това. Той бе един от тези духовни отци, които са способни да кажат на всекиго именно това, от което той се нуждае. След неговата кончина останаха записките му, в които намираме неговите духовни размишления и опит. Езикът на писанията му понякога може би е безискусен, но, независимо от това, те произвеждат дълбоко впечатление със своята автентичност и много специфичен характер. Нерядко те достигат висотата на древните мистически творения на светите отци. От личното си общение с него мнозина са изпитвали на себе си неговото силно и благотворно влияние, което променяло коренно целия им по-нататъшен живот.“ (подч. мое, източник: http://silouan.narod.ru/svidet14.htm).

Нека не забравяме, че о. Василий е бил също монах на Атон, в „Св. Пантелеимон“, където е живял с о. Силуан и го е познавал отблизо. Затова неговото свидетелство е особено ценно.

Ето какво пише свт. Николай Велимирович, когото Вие също признавате за светец и публикувате негови писания в сайта си:

„За този дивен монах може да се каже само едно – блага душа. Не само аз бях почувствал тази блага душа, но и всеки атонски поклонник, комуто се бе случило да се срещне с него. Силуан беше висок, едър, с голяма черна брада и с външния си вид не предразполагаше веднага непознатия към себе си. Но достатъчен бе само един разговор, за да обикнеш този човек… Той говореше за безмерната Божия любов към човека и довеждаше грешника дотам, сам да осъди строго себе си” (източник: „Човекът с голямата любов“, цитат по: Свети Силуан Атонски, 281-282. Цялото свидетелство на св. Николай Сръбски можете да прочетете на руски тук: Святитель Николай (Велимирович) о преподобном Силуане Афонском).

Това свидетелство също е важно, защото е свидетелството на един светец за светостта на друг; а, както знаем, „подобното се открива чрез подобно“.

  1. Пишете също: „Като споменахте за бившия игумен на манастира Филотей, ме подсетихте, че старец Паисий пък не препоръчвал на никого да посещава точно този манастир, поради някои молитвени практики, които не одобрявал там. Разногласия да искате на този иначе благословен полуостров.“. Нека Ви припомня обаче, че старецът Ефрем Филотейски е едно от любимите духовни чеда на блажения старец Йосиф Исихаст, така че практиката на молитвата той по всяка вероятност я е наследил от него. И именно с тази молитвена практика старецът Йосиф е станал това, което е станал – един от духовните великани на нашето съвремие. Неслучайно негови духовни потомци населяват днес 7 обители на Атон и голям брой извън него. Самият старец Ефрем Филотейски извърши в наши дни дело, сравнимо по значимост с делото на големите киновиарси от ранните векове на християнското монашество, основавайки и духовно обгрижвайки близо 20 (двадесет) православни монастири в САЩ и Канада.

Разногласия между хора, иначе известни със своя свят живот, в историята на Църквата е имало и не само на Атон (да припомням ли враждата между Теофил Александрийски и Йоан Златоуст?), но с течение на времето Бог открива истината за всеки, за да няма смущение сред Неговия народ.

  1. Пишете: „за самия Силуан Атонски Софроний Сахаров пише, че той никога не е имал духовен ръководител“, което е явна клевета и вероятно се дължи на Вашето непознаване на духовния живот на Атон, както и на живота и писанията на стареца Силуан. Ето какво пише архим. Софроний:

„Старецът Силуан нямаше ученици в обичайния смисъл на думата и не бе сядал зад учителска катедра; и самият той не е бил ученик на някой определен старец, а се беше възпитал, подобно на повечето атонски монаси, в потока на общото предание; с постоянното пребиваване в храма на богослуженията, слушането и четенето на Словото Божие и творенията на светите отци, разговорите с другите подвижници на Света гора, със строгото спазване на определените пости, послушанието към игумена, духовника и по-старшия в работата.

Той отдаваше особено, изключително внимание на вътрешното духовно послушание към игумена и духовника, считайки го за църковно Тайнство и за дар на благодатта. Преди да се обърне към духовника, той се молеше Господ чрез Своя служител да го помилва, да му открие Своята воля и пътя към спасение; и като знаеше, че първата мисъл, която се ражда в душата след молитва, е указание свише, той улавяше първата дума на духовника, неговия първи намек, и повече не продължаваше разговора. В това се крие мъдростта и тайната на истинското послушание, чиято цел е разпознаването и изпълнението не на човешката, а на Божията воля. Такова духовно послушание, без възражения и съпротива – не само явни, но дори и без вътрешни, скрити – е въобще единственото условие за възприемане на живото предание… Старецът Силуан е бил такъв съвършен послушник от първите дни на своето монашество и затова за него всеки духовник беше добър наставник. Той казваше, че ако монасите и изобщо вярващите християни се вслушват в духовниците и пастирите си, без да ги съдят и критикуват и без вътрешна съпротива, тогава и самите те ще бъдат спасени, и цялата Църква ще живее пълноценен живот.“ (подч. мое, източник: Свети Силуан Атонски, 100-102).

Явно, четейки за това, че старецът Силуан „не е бил ученик на някой определен старец“, Вие сте сметнал, че той съвсем е живял без послушание – нещо, колкото невярно с оглед на житието и писанията му (само човек, истински вкусил от благодатните плодове на послушанието, може да напише такива хубави думи за него, както о. Силуан), толкова и практически невъзможно в голям общежителен монастир, какъвто е бил „Св. Пантелеймон“ в края на XIX и началото на ХХ в.

  1. Накрая, Вие пишете, че „монахиня Касиния е била под духовното ръководство на архиеп. Серафим Соболев“. Но свт. Серафим Соболев починал в Бога в началото на 1950 г., а книгата за стареца Силуан излиза през 1952 г. А по времето, когато мон. Касиния започнала да говори и пише против отците Силуан и Софроний – кой е бил нейният духовен наставник, давал ли ѝ е той благословение за това, изобщо – бил ли е наясно със съмненията ѝ? Въпроси, които за мен поне остават без отговор.

Това, което е сигурно обаче и е по-важно в случая, е почитта на атонското монашество към преп. Силуан – а това, пак повтарям, са отци, които живеят в същите условия като него, сблъскват се със същите изкушения, имат вероятно същите духовни борби, затова могат от опит, а не от прочетеното в книгите, да  определят белезите на духовната заблуда и благодатния живот. Както и да отхвърлят едното, а да приемат другото.

Отец Божидаре, ако не почитаме някой светец, то от това неговата святост няма да помръкне, нито той ще загуби. Ще загубим ние един молитвен ходатай пред Божия престол. В случая със св. Силуан загубата дори ще е още по-голяма, защото ще се лишим и от благодатните му наставления, отхвърляйки ги като „погрешни“ и „измамни“.

В заключение ще кажа, че аз също не съм убеден в светостта на някои от лицата, включени в църковния календар. Но никога няма да тръгна да пиша открито против тях – едно заради неверието в собствената си „непогрешимост“, и второ – зачитайки свободата на моите братя в Христа, които имат различно мнение.

Накрая ще си позволя да Ви дам следния съвет: имайте повече доверие в църковното (и светогорско) съзнание, за да не стигнете до положението на брата, за когото авва Доротей разказва, че отхвърляйки един по един духовните авторитети, стигнал до явно безумие и богохулство. Повярвайте, историята на Църквата е пълна с подобни печални примери! Да бъдеш „черна овца“ в Църквата Христова не е похвално, а укорително. Бог да ни пази от това!

С любов към Вашата душа,

Алексей Стамболов

13.02.2016 г.

Advertisements

6 Comments on Второ писмо до о. Божидар Главев за св. Силуан Атонски

  1. А бе, вие му таковахте таковата на отец Божо. Тука струва ми се има части от лична кореспонденция, и не ви прави чест да обявявате публично без съгласието на отеца. Съгласен съм със сичко написано в писмата, ама се пак технически да сме изрядни, не бива тия неща да се обявяват бес сагласие.

  2. ochar // 11/09/2016 в 18:18 //

    Божко, защо официално не преминеш в старостилната общност…мило дъртеещо се овчарче,

  3. Еразме, няма нищо лично цитирано в кореспонденцията, а цитиране на принципни положения. Спи спокойно.

  4. И се пак технически не е ок да се публикува по тоя начин. Малко като св. Николай Велимирович го изкарахте. „Пишеш ми че еди какво си… “ Поне да е индиректна реч а не цитат щото така се пак сте публикували неща от лична кореспонденция за която отеца не е дал съгласие. И когато се публикува кореспонденция, редно е да се публикуват и двете страни както е в полемиката между св. Серафим Роуз и Каломирос, или да речеме между монк Майкъл и отец Артемий от Григориу. А така отец Божо може и да не е съгласен да му се изтипосват неща из интернета. Само казвам, не че нещо.

  5. И понеже може да не е съгласен, затова го няма неговото писмо. Важното в случая е написаното от Алексей за св. Силуан. А за цитатите – в тях няма нищо, което трябва да бъде покривано – това са си принципните позиции на о. Божо за свети Силуан. Ако има неточно цитиране – това е друго вече. Но и ти познаваш Алексей, няма начин той да си позволи такова нещо.

  6. Морж, първо, тук няма никакво неправомерно пускане на лична кореспонденция, защото писмата са с автор Алексей Стамболов (а не о. Божидар Главев), а той сам си ги предостави.
    Второ, гледната точка на отец Божидар е достатъчно ясно показана в неговия сайт. Ако той реши, винаги може да си качи и своите отговори, за което никой в Задругата не го спира.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: