Учението за човека в християнството и неоезичеството (II част)

st-ephrem-of-syria-2

Св. Ефрем Сирин

Автор: Максим Кузнецов

Към първа част

Страх и мъжество

Сега ще видим как християнството разглежда страха и мъжеството. Такова понятие като „страх Господен”, например, предизвиква недоумение. Преп. Ефрем Сирин пише: „Който се бои от Господа, той е по-високо от всеки страх и той елиминира и оставя зад себе си всеки страх от този свят. Далеч е той от всяка боязън и никакъв трепет не ще го достигне”.

 В любовта страх няма, но съвършената любов пропъжда страха, защото в страха има мъка. Който се бои, не е съвършен в любовта”. (1 Йоан 4:18).

„Боязливостта на душата бесовете считат за признак на съучастие в тяхното зло.”

По  повод на малодушието и страха светите отци се изказват изключително нелицеприятно: „Малодушието е младенческия нрав на старата тщеславна душа. Страхът (плахостта – бел. прев.) е отклонение от вярата, в очакване на неочаквани беди… У когото няма страх Господен, той често  се бои и от сянката си” – пише св. Йоан Лествичник, а блаж. Диадох Фотикийски казва: „Ние, обичащите Господа, трябва да  искаме да се молим, за да се не се окажем съпричастни на някакъв страх… защото малодушието на душата бесовете считат за признак на съучастие в тяхното зло”.

Св. Теофан Затворник предупреждава: „Вашите страхове са уловка на врага. Отхвърлете ги с мъжество”.

Към мъжество призовава и Евагрий Понтийски: „Делото на мъжеството е да стоиш в истината и дори да срещнеш противоборство, да не се страхуваш от това”. Авва Пимен пише: „Бог е милосърден към тези, които носят меч в ръцете си. Ако ние бъдем мъжествени, Той ще ни яви Своята милост.”

st-basil

Св. Василий Велики

В житието на свети Василий Велики ние знаем разговора на светеца с префекта Модест. След много убеждения да се откаже от Православието, Модест, виждайки непреклонността на светителя, започнал да го заплашва с лишаване от имущество, изгнание, мъчения и смърт. Светецът отговорил на заплахите така: „Всичко това  за мен е без значение, защото не може да се отнеме имущество от този, който нищо не притежава; аз имам само тези стари и износени дрехи и малко книги –  в тях се заключава моето богатство. С нещо друго ме застраши, ако можеш! От заточение не се боя, защото цялата земя е Господня. Не са страшни за мене мъките, защото вярвам и се надявам, че страданията и смъртта ще бъдат благодеяние за мен и така по-скоро ще ме заведат при Господа, за Когото аз живея и се трудя и към Когото се стремя”.

Старецът схиигумен Сава (Остапенко) на въпроса: „Кои страсти са най-пагубни за съвременния човек?”, отговаря: „Малодушието и страхът. Такъв човек живее винаги двойнствен, лъжлив живот. Той не може да доведе доброто дело до края, защото винаги ще лавира между хората. Страхливият човек има „изкривена” душа; ако той не победи в себе си тази страст,  неочаквано и под действието на страха може да стане отстъпник и предател”.

Християните са призвани без страх да жертват себе си заради ближните: ”Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели”. (Йоан 15:13). Следвайки тези думи, християнските войни се отличавали с особена храброст, съпротива и често с цената на своя живот са спасявали приятелите си”.

Сред светците на Православната църква има и множество войни, които с делата и подвига си са показали как християните изпълняват заповедта за защита на своите ближни. Всички знаят за светците Димитрий Донски, Александър Невски, Илия Муромец;  но великите войни, придобили светостта, са много.

Като пример, можем да си спомним за времената на монголското нашествие и свети Меркурий Смоленски, който изтребил множество врагове, включително и татарския военачалник-исполин, който вдъхвал страх със своята сила. Свети Меркурий сам обърнал в бягство  целия татарски стан и бил убит в неравната битка.

Свети Фьодор Ушаков, лично командвайки руския флот, удържал немалко победи над турците, които тогава владеели и командвали в пъти по-силен и многочислен флот. И въпреки, че от победоносния флот на Ушаков се страхувала цяла Европа, той оставал чужд на всякаква гордост и тщеславие, защото разбирал колко малко може да постигне човек без Божията помощ.

mihail_voin_b

Св. Михаил – войн български

Свети Михаил – войн български, се родил в България, но служил във византийската армия. По време на войната с турците, св. Михаил въодушевявал в боевете със своето мъжество цялата войска. Когато гръцката войска побягнала от мястото на сражението, той паднал на земята и се молел за спасението на християните, а след това повел войниците си срещу врага. Втурвайки се към средата на вражеските редове, той ги помел, като жестоко поразил врага без да нарани себе си и своя отряд. В същото време в помощ на християнските войници внезапно се разразила буря:  появили се светкавици и гръмотевици и така изплашили враговете, че всички се втурнали да бягат”.

Образът на кротостта

Неоезичниците обичат да качват в интернет снимки на православни християни, стоящи на колене в храма, като според тях, това е апотеоз на самоунищожението; след това обикновено в коментарите започват разговори за робската психика на християните. Неясно защо неоезичниците считат,  че подобно почитание на Бога се пренася и върху останалите взаимоотношения.

За сравнение,  думата „ислям” буквално се превежда като „покорност”, а мюсюлманите по време на своите молитви дори не коленичат, а лежат ничком, но сред неоезичниците не се намират смелчаци, които да кажат в лицето на мюсюлманите нещо за „тяхната робска психика”. И макар мюсюлманите да са достатъчно войнствени, православна Русия е побеждавала мюсюлманските държави много пъти. Но за разлика от неоезичниците, християните са призвани да изпълнят заповедта: „Господу, Богу твоему, ще се поклониш и Нему едному ще служиш“. (Мат. 4: 10). Християните почитат Всевишния Творец и признават Неговото безгранично величие, но тази заповед не касае никой друг, освен Бога.

Една съвременна притча казва: „В един храм влязъл груб и невъзпитан млад човек и като се приближил към свещеника, ударил го по бузата и ехидно му казал: „Е, какво сега, отче? Казано е: ударят ли те по дясната буза, дай и лявата”. А свещеникът, бивш майстор на спорта по бокс, с ляво кроше изпратил наглеца в ъгъла на храма и кротко му казал: „Казано е също: с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери!” Изплашените енориаши започнали да питат: „Какво става там?”, а дяконът важно отговорил: „Тълкуват Евангелието.” Този разказ може да ни послужи като добра илюстрация за това, че който не познава същността на християнското учение, не бива да прави смели обобщения. Тези думи на Христа (които цитирал младият човек на свещеника, бел.прев.) просто отменят древният закон за кръвното отмъщение и напомнят, че на злото не трябва да се отговаря със зло.

Трябва също така да отбележим, че макар и атеистите и неоезичниците много да обичат без нужда да хвърлят в лицето  на християните такива цитати от Библията, като ги тълкуват буквално,  християнското учение за Свещеното Писание казва съвсем друго. Да се тълкува Свещ. Писание трябва само в контекста на светите отци. Свети Григорий Нисийски пише по този въпрос: „Ако прочетеното на пръв поглед започнем да  тълкуваме и разбираме в неправилна посока,  често можем да стигнем до противоположното на това, което ни е явено от Св. Дух”.

Затова трябва да „благоговеем пред достоверността на тези, които свидетелствайки чрез Св. Дух, са пребивавали в границите на тяхното учение и знания”.  Пето-шестият Вселенски ( Трулски) събор през 691–692 година в своето 19 правило постановява: Предстоятелите на църкви са длъжни във всички дни, а най-вече в неделни, да учат целия клир и народа в началата на благочестието, като избират от Божественото писание мисли и разсъждения за истината и в това се държат в рамките на установените вече граници и предания на богоносните отци; и ако правят тълкувания върху съдържанието на писанието, да го изясняват не иначе, освен както са го изложили светилата и църковните учители в своите творения, задоволявайки се в случая повече с тези творения, отколкото да съставят собствени слова, за да не би, при недостиг на учение в това, да се отклонят от смисъла и съдържанието. Понеже чрез учението на поменатите отци, получавайки познания, кое е добро и какво трябва да избере, а така също, кое не е полезно и от какво трябва да се отвращава, народът насочва живота си към по-добро и не изпада в незнание, а, възприемайки учението, се старае да отбягва злото и подготвя спасението си под заплашващия го страх от наказание. Затова тълкуванията на Библията за християните съвсем не са така еднозначни, както за невярващите.

Кротост и смирение

Да разгледаме сега такива християнски добродетели като кротост и смирение. В съвременното общество тези думи предизвикват пренебрежителна насмешка, макар и на практика да няма нищо срамно в тези понятия, напротив. Кротостта е добродетел, противоположна на неудържимата гняв и ярост. Кроткият човек никога не губи вътрешния си мир, не позволява емоциите да обхванат неговия разум, отличава се със самообладание и хладнокръвие. Не е чудно, че тази добродетел са притежавали много светци – войни. Например,  св. пророк и цар Давид, славният старозаветен пълководец, е притежавал много кротък нрав. Кротък е бил и св. император Константин, основател на Константинопол и победител в немалко битки. А „образец на кротост” Православната църква нарича свети Николай Чудотворец, въпреки че той ударил еретика, който хулел Бога.

Смирението е добродетел, противоположна на егоизма и гордостта: то побеждава манията към собственото „аз”.

Много неразбиране предизвиква и понятието „смирение”. Православният апологет Сергей Худиев дава доста точно определение: „Смирението – това не е окаяността на човека, за когото няма вече нищо добро; това е доброволно предпочитане на волята Божия, готовност да служиш, да се жертваш и отдаваш без това да се изисква от теб; да умееш да се въздигаш, а след това да се оттеглиш. Това е добродетел, противоположна на егоизма и гордостта. Смирението побеждава манията към собственото „аз”.

Съвременният патролог и апологет свещеник Валерий Духанин отбелязва: „Истинското смирение, кротост и незлобие не е проява на слабохарактерност; напротив, това е умение и сила на волята. От една страна, това е умение да се справиш с гнева си, за да не избухваш без причина; от друга страна – да дадеш на неприятеля достоен отговор, когато е нужно да защитиш своите ближни”.

И така, ние разгледахме християнското учение за предназначението на човека и понятия от християнската аскетическа мисъл, както и някои места в Свещ. Писание, които съзнателно или несъзнателно се изопачават от неоезичниците. Християнството изисква от човека много и постоянно личностно усъвършенстване, но несъизмеримо висок е и резултатът за всеки, поел по този път.

Превод: Ренета Трифонова

Източник: http://www.pravoslavie.ru/97337.html

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: