Иисус и жените

Автор: о. Лорънс Фарли*

Ако четем Новия Завет през обектива на нашата съвременна егалитарна култура е възможно да пропуснем някои неща в него, които са били шокиращи за първоначалните читатели и слушатели, особено в служението на Иисус. На нас, съвременните хора на Запад, не ни мигва окото, когато мъж спира, за да говори с жена на обществено място. Ако слизам надолу с асансьора на жилището ми със някоя съседка, никой от нас няма да си помисли нещо, ако засегна въпроса за времето или ако я попитам как я кара през днешния ден. В домовете на моите енориаши ние провеждаме изучавания на Библията, които се посещават както мъже, така и от жени, като дамите допринасят с коментари и въпроси толкова често, колкото и господата и никой не мисли нещо особено за това. Ние преодоляваме разделението между половете с пълна лекота и никога дори не осъзнаваме, че съществува разделение между половете, което трябва да бъде прескочено. Ние не спираме, мислейки си „О, аз говоря с жена!“; тя е просто Кристина или Сюзън, или Ейми. Ние по естествен начин проектираме този егалитаризъм при четенето ни на Евангелията и приемаме, че и тогава е било по същия начин. Но не е било така.

По времето на Христос (и в голяма част от ислямския свят днес), един порядъчен мъж никога не би говорил с жена на обществено място, дори ако тази жена е била неговата съпруга. Той никога няма да започне публично разговор или да обмени думи с жена, която не познава. И равините със сигурност не биха учили на Тората една жена. Имало е равинистични изказвания, твърдящи, че би било по-добре за Тората да бъде изгорена, отколкото да бъде преподавана на жена.

Като имаме предвид това, ние можем да оценим колко революционен е бил примерът на Иисус. Ние можем да оценим колко шокиращо е било за Него (от гледна точка на останалите – б. прев.) да каже, че Той е имал властта да прости греховете на грешницата, която плачеше при краката му и Той е благоволил към нея в къщата на Симон фарисея (Лука 7:36-50). Често пропускаме да оценим колко шокиращо е било за Него да ѝ говори публично въобще. И все пак Той го направи  като нещо обичайно, радостно потъпквайки онова, което се е считало за порядъчно, с цел да достигне до хората. По същия начин Той говори публично на самарянката и дори поискал вода от нейната кофа на кладенеца (Йоан 4:4-42). Когато учениците се връщат при Него от поръчението си, Йоан разказва с една удивителна и типична за Новия Завет лекота: “В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, че разговаря с жена“ (Йоан 4:27). Порядъчните равини никога не правят това, но Иисус изглеждаше, че го прави почти без да се замисля.

Ние виждаме същото преобръщане на тогавашната установена практика в дома на Мария и Марта (Лука 10:38-42). Марта като добър домакин се занимаваше да приготви храна за Иисус и учениците Му, без съмнение, с обичайното за Близкия Изток чувство на щедро гостоприемство. Това е било работа на жените и не е било необичайно тя да очаква сестра ѝ Мария да ѝ помогне с тази важна и голяма[1] задача. Но Мария не била готова да ѝ помогне. Вместо това тя седнала при краката на Иисус с мъжете – ученици, слушайки Неговите слова и получавайки Неговото учение. Какво биха казали равините, които смятали, че е по-добре Тората да бъде изгорена, отколкото да бъде преподавана на жена, вероятно можем да си представим. Какво Марта е смятала, не е нужно да си представяме. Евангелският разказ ни казва ясно какво тя си е мислила (и вероятно силно е) изрекла: „Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи ѝ, нека ми помогне.“ (Лука 10:40). Иисус отново преобръща обичаите на Своето време и отказва да върне Мария в кухнята. Той нежно смъмря Марта за прекалената ѝ загриженост за храната и ѝ казва, че Мария е избрала най-доброто – възприемането на словото Му, – и че Той няма да отнеме това от нея. Жените, както и мъжете, са били приети радушно при краката на Иисус като равнопоставени ученици.

Иисус отхвърля някои от културните норми на Своето време не чрез някакво „културно иконоборство“, а по-скоро защото Той е приготвял една нова реалност, една реалност, предложена еднакво и на мъжете, и на жените – тази на новата природа. Чрез кръщението в Църквата всеки би могъл да се роди отново и да живее занапред с нова природа – да бъде„новият човек“, който не е нито юдеин, нито грък, нито роб, нито свободен, нито мъж, нито жена (срв. Ефесяни 2:15, Галатяни 3:28). Жените могат да участват в тази духовна реалност и сила наравно с мъжете. Който и да бъде кръстен в Христос, ще бъде облечен в Христос, независимо от своя пол или раса. Пълното приемане на жените от Иисус като ученици даде посоката към тази нова ера на спасението.

Понеже Църквата бавно разширява мисията си и започва да се разпространява сред своите съседи от ислямски произход, ние се нуждаем да запазим този революционен подход на Иисус в ума си. Голяма част от ислямския свят много си прилича със света на Палестина по времето на Иисус. В тази ислямска култура един мъж никога не би се говорил с жена публично и не би я попитал за нейното благосъстояние, нито би приел нейното гостоприемство, ако нейният съпруг отсъства. И мъж може да попита друг мъж как е семейството му, но никога не би попитал конкретно как е жена му. В тази култура, дори когато жените не са покрити с всепокриващата бурка, всеки е с абсолютно ясното съзнание за разделението на половете. В нашия разговор с мюсюлмани ние трябва да бъдем ясно разбрани, че това, което ние им предлагаме като алтернативен модел за отношения между половете, не е този, който принадлежи на секуларния Запад и който те често предполагат, че е християнски, но модела на Иисус. Когато те поглеждат към Запада и виждат  туъркинг[2]-а на Майли Сайръс, не е чудно, че отхвърлят всичко това в подкрепа на по-традиционните и благоприлични ислямски норми. Ние, християните, трябва да бъдем ясни, че също отхвърляме подобно непристойно поведение и възприемаме един по-благоприличен модел на поведение. Този модел се корени не в секуларния и дегенерирал Запад, но в Евангелието. Не всички видове егалитаризъм са еднакви. Примерът с Иисус предлага различен вид егалитаризъм от този на секуларния Запад – такъв, който комбинира благоприличие с обществена равнопоставеност. Това е този божествен и Господен егалитаризъм, който ние предлагаме на тях и на света.

източник: blogs.ancientfaith.com/nootherfoundation/jesus-and-women , превод: Атанас Ваташки

---

* Лорънс Фарли е свещеник в църквата св. Герман Аляски (към Американска Православна Църква) в Лангли, Канада.

[1] „Голяма“, вероятно защото е ставало дума за приготвянето на храна на голям брой хора – б. прев.

[2] Неприличен танц със сексуално провокативни движения – б. прев.