Какво да говорим на погребение?

Автор: прот. Сергий Круглов

Ние съдим, а Бог обича

От християнското учение знаем: смъртта е последица от грехопадението.

Но някак съвсем не по християнски, и дори не по човешки, звучи тази формула, когато тя се прилага в житейските ситуации…

Защо? Защото преди всичко от нашата уста тя звучи в донякъде променен вид: вместо „грехопадение“ – „грях“.

Грехопадението е трагедия, случила се в човешката история, в крайна сметка в тази трагедия лежи коренът на всяко зло. Пришествието на Бога в света се е случило точно, за да поправи нейните последствия.

Да, грехът е зло, но той е и част от живота на този конкретен човек. И ако на теория Бог е съгласен с нас – Той Сам ни го е открил – то точно с този конкретен човек не всичко е просто, защото Бог го обича и страда за него…

Незаслужен удар

Смърт на дете – това не го пожелаваш на никого. И когато свещеникът на опелото казва, че, „ето, детето умря заради греховете на родителите“, това звучи за околните, и особено за родителите, не просто като липса на такт, а като незаслужен удар по болното място.

Смъртта на стареца също е болка за близките му, макар тонът на разговора тук да е различен. Ако починалият е боледувал дълго, се казва: „избави се от мъките“, а се случва да се добави, че са се избавили и роднините, освободили се от тежкия товар и безсънните нощи до леглото на болния.

Докато за смъртта на младенците е прието да се говори през сълзи, към смъртта на възрастните обикновеният човек се отнася по-цинично. Въпреки това и тук е неуместно на гроба да се казва: „този умря заради греховете си“.

Да замълчим пред болката

Понякога смъртта на човека наистина изглежда като явна последица от греха. Спомням си за един случай, когато един познат, който пиеше много, умря пиян, задушил се в съня си от повръщането си. Но на погребението езикът ми не можа да се обърне, за да каже на плачещата му майка нещо от сорта на: „Защо плачеш? Той си получи заслуженото заради пиянството си…“

Болката в майчиното сърце е нещо, пред което мълчи и най-възвишеният морал.

И дори когато умира някой злодей, извършил множество престъпления, е винаги по-добре да се въздържаш от изказвания от типа на: „За кучето – кучешка смърт“, по-добре е да си замълчиш. Делата на Чикатило или Хитлер трябва да бъдат изобличавани, но да се осъждат самите хора…

Непонятният съд

По-добре е да се замълчи поради простата причина, че те сега са в Божиите ръце, пред Неговия съд. А Неговият съд съвсем не е като нашия. Неговият съд често на нас ни изглежда непонятен, Христовият кръст и досега е знак за противоречие в света: как така хората са грешали, а заради техните грехове на кръста е умрял Невинният?

По тази тема има цяла теория – „теорията на изкуплението“, написани са стотици томове, дискурсът е сложен и има много разклонения.

Но например за мен, цялата тази теория на практика се свежда до най-кратката и проста молитва: „Господи, помилвай всички нас, грешните, така както само Ти знаеш“.

Смъртта… какво е тя?

Обикновено нещо, което сполетява абсолютно всяко живо същество откакто свят светува.

Нелепост, страшна трагедия, зло, което не трябва да съществува, но го има.

Велико тайнство, дори един вид най-висше благо, понеже свети Франциск я е наричал „сестрице моя Смърт“.

И всичко това – в едно, неслитно, неразделно.

Да отидеш доброволно на кръста

Когато се докосваш до смъртта, към великото събитие на вечния живот, особено ясно разбираш, не само с ума си, но и със сърцето си: християнството не може да бъде сведено до набор от формули, най-правилните и най-благочестивите, които са предписани да се прилагат в едни или други случаи.

Християнството не е идеология, защото признакът на идеологията е да призовеш някой друг да отиде на кръста заради идеята. Християнството е ти самият да отидеш на кръст. Християнството е живот, животът на живата личност, която в Божиите очи е единствена, неповторима и възлюбена. И заради тази любов Той Самият е умрял и възкръснал.

И ако наистина почитам Христос като Изкупител, то преди да осъдя грешника заради греха му, нека да се замисля за това, колко по-висока цена е заплатил Господ заради изкуплението на великия грешник, отколкото за мен, обикновения малък пакостник.

http://www.pravmir.ru/luchshe-promolchite-na-pohoronah/, превод: Мартин Димитров