Разпнах се с Христа

%d0%ba%d1%80%d1%8a%d1%81%d1%82

Автор: о. Николай Лудовикос

Това е една друга тайна, която ни открива, че вярата в Христос е състояние, което, за да бъде истинно, както всички истинни неща, трябва да се изпита малко. Тоест имам вяра. Къде се изпитва – във Възкресението ли? В Кръста. Вярата в Христос означава, че влизаш в пътя на Христос. Това „разпнах се с Христа“ е резултатът и доказателството за вярата. Вярвам в Христос означава връзка с Него. Това, че имам връзка с Него, означава, че Му приличам. Вижте как се връщаме отново към темата за етоса, но кой етос? Етосът, който произлиза от любовно подражание. Приличаш на това, което си обикнал. Моят ерос, казва св. Игнатий Богоносец, е разпнат.

Кръстът е екзистенциална тайна, начин на живот, начин да поемаш отговорността на другия, да превърнеш себе си в жертва в добрия смисъл на думата, спирайки сляпото превръщане в жертва, върху което се крепи човешкото общество. Човешкото общество се крепи върху принципът на създаването на жертви. За да сме заедно, трябва да намерим общ враг. Съпрузите са се скарали преди малко и веднага се сещат за враждата на злия съсед или на свекървата, на който и да е, и така внезапно в името на жертвата създават моментно съглашение и се облекчават от техния спор. „Направили са ни магия“! Хоп! „Урочасали са ни!“ Хоп! Така причината остава извън съпрузите. Не ние сме виновни. Ева ме измами. Христос прекъсва това, казвайки: „Аз съм виновен!“, въпреки че не е виновен.

Тайната на Кръста е най-великата от всички тайни – единственият начин да очовечим нашия живот. Ако ще да изглежда тежко, да поемеш отговорност и веднага щом поемеш отговорност, другият се променя. Ако не я поемеш, кой друг ще я поеме? Конфликтът, в който винаги имаш право, е безумна работа. Парадоксално, и другият има право и накрая се получава нескончаемата война, както става днес. И в човешките отношения, между държавите, в икономиката и навсякъде. Нещата са духовни. Един ден това се ще открие. Днес сме щастливи, че го виждаме предварително, те винаги са духовни, всичко е записано в тези текстове. Стига човек да има очи и начин да ги види.

„И вече не аз живея, а Христос живее в мене“ и каквото живея, го живея чрез тази връзка, която имам с Този, Който ме обикна и по този начин правя каквото правя и съществувам поради Него. Не съм автономен, каквито искаме да бъдем, защото автономен означава, че смятам всички други за врагове. Днес всички питат защо светът стана лош и никой не казва защо аз станах лош? Един ден срещнах един свят човек, аз бях много отчаян, млад поп, от това, че хората не ме разбираха, когато им проповядвах. Имах толкова неща да кажа, четях книги и говорих ли говорих. Отидох при един свят човек, който беше духовен изповедник и му казах:

– Геронда, имам голям проблем с хората, защото нищо не разбират!

Знаете ли той какво ми отговори?

– А-а, това точно казва и Бог за нас!

Не разбират това, което аз разбирам. Ако видите книгите ми, те са много сложни (става въпрос за научните публикации на о. Николай – бел. ред.). Не ги разбират, но той ми каза и беше много прав, това беше истината, че и Бог така казва за нас. Тоест – „И ти не разбираш, добро Ми детенце, не разбираш!“ Сега зная много добре, че беше прав и в онзи миг ме потресе това, но не можех още да го асимилирам, бях 30-годишен и ми се струваше, че знаех всичко

превод: Константин Константинов

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: