Хелоуин, кукерството и съвременното (полу)езичество

„Аз съм вечно Съществуващият“ (Изх. 3:14 СП)

Първообразът на Хелоуин се е празнувал от древните келти между 31 октомври и 1 ноември като денят на Самхейн/Сауин и като келтската Нова година. Келтите са вярвали, че на този ден починалите преминават отново в света на живите. Това събитие, изглежда, е било източник на страх, за което показват две традиции: (1) събирането на храна (преминало впоследствие в Хелоуин), което е свързано с вярването, че мъртвите, които са гладни, трябва да бъдат нахранени, когато почукат на вратата, за да не влизат в домовете на хората; (2) носенето на страховити облекла и животински глави (в днешно време – маски) с идеята духовете  да бъдат уплашени и съответно да не навредят на хората.

Образуването на днешния Хелоуин е свързано с реакцията на папа Григорий IV, който през 835  г. обявява 1 ноември за ден на всички светии. По този начин, изглежда, се е целяло едно християнизиране на деня на Самхейн, а това, което се е получило като резултат, е Хелоуин. Това не е било толкова лоша идея – да се запази формата на празника, а да се промени същността, може би с надеждата един ден да отпадне и първата. Това, което обаче в днешно време е отпаднало, е християнският смисъл, а около езическото ядро на празника се е развила една секуларна „празничност“. И макар че в днешно време Хелоуин е главно един маскарад, той не е съвсем безобиден, доколкото се опитва да романтизира смъртта и злото, правейки ги привлекателни и „забавни“. По този начин се размива границата между доброто и злото, подриват се духовните критерии на човека, а оттам до съзнателното практикуване на злото има една крачка разстояние. Чрез популярната за Хелоуин фраза „Номер или лакомство“ (trick or treat), децата се научават, че е нормално да отмъстиш на някого, който не задоволява твоето желание. По този начин се възпитава у тях егоизъм, нахалство и непослушание.

За българина да празнува езически празници не е новост. Той предпочита езическия календар на традициите, вместо православния календар на светците и Господските празници. В този негов езически календар попадат празникът на кукерите, Баба Марта, танците на нестинарите, а Хелоуин, макар и нов за него празник, постепенно се намества като едно допълнение в тази поредица от езически празници. Последният все още се счита за неприемлив за повечето българи. Какви са мотивите за това обаче? Основният мотив не е, че поради православната ни вяра трябва да внимаваме да не отдаваме поклонение на тъмните сили, или че не трябва да се страхуваме от тях, а че празникът е чужд, „католически“ и нехарактерен за нашата култура. Само че нещата на практика не стоят напълно по този начин. Докато е факт това, че Хелоуин е чужд на нашия народ, то следващите две твърдения са неверни.

Първо, Хелоуин не е католически празник, а е резултат от смесване на „Вси светии“ с деня на Самхейн. Самият „Вси светии“, макар че се е чествал на Запад, принадлежи на общото наследство на все още неразделената Християнска църква, когато Изток и Запад са географски понятия, касаещи църковната юрисдикция, а не различни Църкви. В православния Изток също съществува празник „Вси светии“, който е подвижен и се отбелязва в първата неделя след Петдесетница*. Но, разбира се, езическият му западен вариант се радва на доста повече внимание.

Второ, не е вярно, че Хелоуин е нехарактерен за нашата култура – негова аналогия е кукерството, при което отново чрез имитиране на злите сили, последните трябва да бъдат уплашени. За разлика от Хелоуин, кукерството се счита напълно в реда на нещата, защото се приема като български обичай**, който трябва да буди възхищение и патриотизъм. И точно в този контекст Хелоуин се счита за отблъскващ – не заради същността си, а само заради това, че няма щастието да бъде български. Кукерството може да е аналогично на Хелоуин, може да е езическо, но се приема, че „поне си е наше“. И тук изниква въпросът: нима бихме се поклонили на Сатаната, ако той беше българин? Нима бихме приели исляма, ако той, а не православието, беше традиционен за нашия народ? Всеки патриотизъм, който е извън Бога и води далеч от Него, не струва пукната пара. Много е тъжно, когато виждаме днес как българската душа се разтваря в езичеството. Да се отдалечаваш от Бога по един или друг начин, това е основният смисъл на понятието „грях“. А суеверието и страхът от тъмните сили, които се изразяват било от Хелоуин, било от кукерството, води точно натам. Българите на този етап не могат да осъзнаят, че средството за противодействие на Хелоуин не са нашите традиции, а нашата вяра. Съществува алтернатива на мъртвото езичество и тя е живият Бог.

Проблемът на езичеството не е толкова във формата, колкото в същността. Вярването, че злото може да се изгони, като по някакъв начин бъде уплашено от човека, е несъстоятелно. По този начин вниманието ни се насочва към злото вън от нас, вместо към злото вътре в нас. А последното е много по-опасно. Ако човек се научи на една духовна хигиена, онова, което е вън от него, не би го притеснявало. То няма да е вече източник на уплаха, страх. Защото тъмните сили нямат власт над вярващия при условие, че той е наистина отдаден на Бога. Когато обаче в своите мисли, думи и действия човекът се отдалечава от Бога, той им става подвластен. Последните не се плашат от костюми и маски, звънци и тикви, хора́ и огньове, а единствено от светлината на Бога, сияеща в човека. Затова защита от злото откриваме не чрез преобличане, а чрез праведен и свят живот в Църквата, която ни дава средствата за нов живот, в който вече няма място за страха от демоните, злото и смъртта.

Негативната реакция срещу Хелоуин сред българите за съжаление не е плод на силна православна вяра, а на неприязън към чуждото. Тя не е градивна, а разрушителна. Всъщност колкото и да атакуват Хелоуин някои “традиционалисти“, истината е, че той чудесно се вписва в българския езически контекст, където се ходи на църква, защото такава е традицията, децата се кръщават, „за да бъдат пазени от уроки“, където свещеникът е вид магьосник, свещите – средство за здраве, мястото под купола на храма – „място за зареждане с енергия“, мартеницата – талисман, гробовете – места, където се оставя храна, „за да ядат мъртвите“, Ванга –  пророчица и светица, а Иисус Христос – просветен човек, наред с Буда, Ганди и Дънов, но не и Господ Бог. Проявленията на езичеството са различни, но общото между тях е отдалечеността им от истинската вяра, която се заменя с един фалш. Хелоуин е просто поредната частица от този пъзел.

Автор: Атанас Ваташки

---

* Подвижният празник е такъв, който мести датата си в зависимост от това кога се пада Възкресение Христово. В неделята след деня на всички светии (тоест през втората неделя след Петдесетница) пък се отбелязва денят на всички български светии.

** Което обаче не е вярно – кукерството е характерно за целия Балкански полуостров.