За Господнята молитва

d180d0bed0b9d181d182d0b5d1802Автор: епископ Дмитрий (Ройстер)

След като показва на учениците духа на молитвата ( при проповедта на планината, бел. ред.), Господ им дава молитва за образец: „А молете се тъй” (Мат. 6:9). Макар Иисус Христос да не им нарежда изрично да използват точно тези думи на молитвата, Църквата от самото начало, приемайки я за най-съвършената от всички молитви, я е повтаряла отново и отново точно както Той ни е я е дал. Тя се използва в общата молитва в Църквата и в личните молитви на всички християни.
Свети ев. Лука е записал молитвата като отговор на горещата молба на учениците: „Господи, научи ни да се молим” (Лука 11:1). В Евангелието на св. Матей тя е част от учението на Господа за молитвата в Проповедта на планината.
„Отче наш, Който си на небесата!”
Като използва „наш”, Господ отново подчертава една характеристика на християнската молитва: ние винаги се молим, мислейки за нашите братя и сестри, без значение дали се молим сами или заедно с други. „Отче” е име, което показва нашата връзка с Бога. С Него говорим като с любящ баща и се обръщаме към Него с любов и доверие. Когато Той добавя: „Който си на небесата”, Той ни казва, че в молитва ние първо издигаме умовете и сърцата си от земните грижи и съсредоточаваме вниманието си върху Него като свят и съвършен и от Когото ние зависим. Има много други случаи, когато Иисус Христос споменава Отца Си и използва същото определение: „Който си на небесата”.
„Да се свети Твоето име”
Преди всичко друго, като Божии деца, ние молим името Му да се слави в нас, в нашия живот и дори в нашите най-съкровени мисли. С други думи, нашето първо прошение в молитвата е напълно неегоистично: да живеем по такъв чист начин, че Бог да бъде прославен от другите хора. Както св. апостол Павел можа да обяви, след като се беше обърнал и беше проповядвал вярата, която някога търсеше да унищожи, „Прославяха Бога за мене” (Гал. 1:24).
„Да дойде Твоето царство”
После обявяваме целта и стремежа на нашия собствен живот като християни: Царството Божие да стане реалност сред нас и в нас дори в този живот в настоящето, тъй като царството вече е там, където има любов. Това прошение също изразява нашия копнеж по Второто пришествие на Иисуса Христа и по окончателното установяване на Царството Божие в бъдещия свят: „Какви трябва да бъдете в свят живот и благочестие вие, които очаквате и желаете скорото дохождане на Божия ден” (2 Петр. 3:11-12).
xc_print„Да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята”
Когато молим Божията воля да се изпълни на земята както е на небето, ние молим тя да се изпълни най-първо в нас и чрез нас. Трябва бъдем покорни, винаги търсещи да разберем каква е Божията воля за нас (Еф. 5:17). Също така присъща грижа е за последователите на Иисуса Христа Божията воля да бъде изпълнена и чрез други. Ние не само скърбим, че не е, но се и трудим, за да се изпълни. Ангелите и светците на небето следват волята Му – „които изпълнявате Неговата дума, като слушате гласа на словото Му” (Пс. 102:20). Това трябва да е и нашето най-искрено желание.
„Насъщния ни хляб дай ни днес”
Първото прошение, в което молим за нещо, свързано с нас, е молба за онова, от което ние всички най-много се нуждаем: насъщния ни хляб. Този хляб, който ни учи Божието слово, се разбира поне по три начина. Самата дума „насъщен” е превод от гръцката epiousion. Това буквално означава „над същността” и някои от отците на Църквата (както св. Кирил Йерусалимски) учат, че това означава духовния хляб на Евхаристията, най-чистото тяло на Господа. Той казва за Себе Си: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът” (Йоан 6:51). Насъщният хляб е също словото Божие, което насища всеки вярващ. „Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста”(Мат.4:4).
Насъщният хляб е също така всичко, което е нужно за нашия живот. Макар Бог със сигурност да знае нашите нужди, ние изразяваме едновременно и нашето смирение и нашата зависимост от Него, като молим за тях. Важно е също за християнина да осъзнае, че той не трябва да моли за голямо богатство или за повече, отколкото има нужда. Когато моли за хляб, той не трябва също да забравя нуждите на другите, особено на онези, които наистина са гладни и лишени от нужното им.
„И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си”
Отново нашите молби трябва да са посветени на духовния ни живот преди всичко друго, а нищо не е по-важно в живота на един християнин от това да му бъдат простени греховете. „Дългове” се използва, за да обозначи всякакъв вид простъпки, тъй като самата дума предполага задължения и към Бога, и към ближния ни, дългове на поведение и чувства, които не сме изплатили. (Ако се оспори, че в съвременния език „дългове” обикновено има нещо общо с пари, може също да се посочи, че „простъпка” означава и нарушение на граница на владение.) Както ще ни каже Сам Господ малко по-късно, не можем да очакваме да ни бъде простено, ако ние самите не искаме да простим (Мат. 6:14-15). Прошката е в основата на християнския живот.
„И не въведи нас в изкушение”
Някои хора имат много проблеми с това прошение като си мислят, че то намеква, че Сам Бог ни изкушава. Свети апостол Яков изяснява значението на това прошение: „Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото, след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат. Никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого, но всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот” (Як. 1:12-14).
„Но избави ни от лукавия”
Последното прошение в молитвата е за избавление не само от злото, но и от онзи, който е причината за него, лукавия, дявола. Ние заявяваме нашето желание и намерение да отхвърлим злото и сатаната с помощта на Бога. В Господнята молитва (обикновено наричана „първосвещеническата молитва”) преди разпятието Му Той се моли всичките Му ученици да бъдат опазени от злото (Йоан 17:15). И накрая, това е молитва за това да успеем да преминем житейския си път, ненаранени от злото в този свят (Гал. 1:4).
„Защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.”
Макар много коментатори да приемат за дадено, че това славословие е допълнително добавено към стих 13 и не е съставлявало част от оригинала, то е възприето и включено в текста още в ранните дни на Църквата. Свети Йоан Златоуст го разглежда като принадлежащо към възприетия текст и го обсъжда в своите „Проповеди върху Матея”. Нашата Църква го използва като „възглас” след изричането на Господнята молитва с добавката „на Отца, и Сина, и Светия Дух, сега и винаги и вовеки веков. Амин.”

Още от същия автор можете да прочетете тук.
Източник: „Царството Божие”, епископ Дмитрий (Ройстрер), „Омофор”, С., 2006

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: