За всичко, което вършим, Бог търси от нас причината

Автор: о. Николай Лудовикос

Обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът (Гал. 2:16)

Този израз не бил разбран правилно от мнозина, които поучавали по тези въпроси. Какво означава, че човек не може да се оправдае от дела на закона? Законът е закон – обикни твоя ближен, не кради, не убивай, не лъжесвидетелствай. Какво става тук? За да не бъда оправдан – две неща могат да са причината. Или не мога да ги правя, или след като ги правя, изобщо не са достатъчни. 

Това е много деликатен момент. Законът, както се казва на друго място в посланието към Римляни, не е греховен, но чрез закона се познава грехът. Законът е преглед с магнитен резонанс. Ти стоиш пред Бога. Древната религия например, командирът отивал на бойното поле,  избивал 40-50 хора,  след това отивал, принасял жертва на Арис и край. Къде е грехът? Никакъв грях.

Понятието за грях е изключително развито понятие, понятие, което предполага духовна изтънченост, която повечето древни религии нямат, нито древната елинска религия. Нали? Тръгвам сутринта, искам да намеря една хубава жена, отивам да принеса жертва на Афродита. Помня това по текстове. Помня молитви към Афродита – изпрати ми  някоя жена за днес – и принасяш жертва на Афродита. Или човек иска да постигна в търговията. Хермес – бог на печалбата, не се  казва честният Хермес –  искам печалба и му принасям жертва, която има корист в себе си. Принасям ти жертва, за да спечеля, не за да стана честен. Евангелието има напълно друга перспектива, няма никаква връзка с всичко това, защото ти показва напълно друг аспект на духовния свят. Това, което има значение за Евангелието, не е да намериш жена или да спечелиш от търговията, а как, т.е. как  ще спечелиш и какво ще правиш с печалбата и с жената.

За всяко нещо, което вършим, казва св. Максим Изповедник, Бог търси от нас причината. Защо вършиш дадено нещо? Дори ако си клатиш краката, бидейки седнал на един стол, дори ако като Давид, както се казва, когато видял Кивота,  съблякъл дрехите си и  бягал като луд, бидейки  гол и скачал от радост. Жена му казала: Луд си! Нима царете правят така? Но той имал право, а не жената му. Парадокс.

Евангелието пита защо правиш това, което правиш, а не само какво правиш. Мисля, че апостолът това има предвид. Почиташ ли баща си? Защо го почиташ? Защото има един-два имота, които искаш да вземеш? Не лъжесвидетелствай. Защо не лъжесвидетелстваш? Защото този срещу теб ти е нужен? Не пристъпваш към прелюбодеяние? Защо не го правиш?- защото се страхуваш, че ако жена ти те напусне, къщата, която е на нейно име, ще остане за нея? Или лицемериш, т.е. зад всичко това правиш обратното. В действителност във всички случаи лицемериш.

Вижте колко сложен е човекът. Заповедта показва наяве тази сложност, това, което криеш.  Ти казваш: аз съм ок с баща ми! Заповедта, Евангелието, Христос те пита – защо си ок?, докато Моисеевият закон само ти казва: почиташ ли го?

Евангелието те пита по коя причина го почиташ? Дали го обичаш?  И  показва греха наяве.

Трябва да внимаваме да не превръщаме Християнството в закон. То не е закон, а нещо друго. Трябва да внимаваме да не загубим това другото, защото всички ние прибягваме до закона: Не прави онова! Не прави другото! Не прави. .  . Въпросът не е да кажеш: не го прави!, а защо да не го прави или защо да го прави. Това е много сериозна тема.

Завчера дойде един човек, който доставя дърва за отопление. За да намерим дърва, какво правим? –  трябва и да са сухи,  и т.н., знаете всички тези неща. Който се излъже и вземе сурови, ще остане цялата зима без дърва. Намерих  двама-трима. Единият ми каза:

– Много те моля, ще вземеш от мене! Защото жена ми има еди-каква си болест, защото тъща ми има еди-какво си заболяване,- всички ти казват по нещо – детето ми има еди-какъв си проблем. И тъй, искам да вземеш от мен!

– Добре, да взема от теб.

Дадох му 2000 евро, защото трябват много дърва, ако ти предстои цяла зима.

– Колко ще ми докараш?

Разбрахме се за 30 кубика.

Когато ги докара, видях, че са близо 20 кубика и тръгнах да му кажа: Чакай малко, хем теб избрах, хем ти давам тези пари – които, извинявай, вече не са ни излишни – и правиш това и то толкова очевадно! Защото, ако струпаш дървата и  ги измериш с метър по ширина, дължина и височина, знаеш колко кубика са. Тръгнах да му го кажа. Но си казах, детенцето ми, какво ще спечеля, ако му го кажа сега? Да го засрамя, да го унизя? А и виждах, че той не искаше да се промени, защото постоянно правеше това. Разбирате ли? Накрая дори не можах да му го кажа. Не исках да му го кажа. Във всеки случай, както казва Аристотел или отците – да го помилваш в състоянието, в което е. Това е страшно състояние. Знаете ли какво е да си в нужда и на всичко отгоре да осмиваш другия? Да, дървата бяха много сухи.

На тръгване му казах:

– Виж, съществува един духовен закон. Това, което правиш, ще се върне върху теб. Разбра ли?

– . . . Да! – каза той.

– Разбра ли?

– Не разбрах!

– Каквото правиш, ще ти се стовари върху главата. Разбра ли го?

– Разбрах.

– Хайде, тръгвай сега!

Какво да му кажеш?. . . Взех дървата. В Патерика четем много по-лоши случаи от моя, има история, където един старец излязъл от килията си и на връщане намерил някой, който крадял вътре в този момент. Старецът  отишъл и му помогнал да натовари нещата. Е, тук не стигнахме дотам!. . .

Дългосрочно онзи крадец станал монах, когато осъзнал какво станало, защото можем да мислим и за този аспект – какви последици ще има това за този, към който се държим така. Разбира се, не винаги сме във духовна форма и не винаги можем да се отнесем както трябва.

Ето една причина, по която законът не съзижда. Казахме, че стават две неща: или не успяваш да пазиш закона, както този човек бе победен от това нещо. Ако сега му кажеш открадни! Ще каже: Не искам!,  но е бил победен от това, поради нуждата и трудностите. Или, след като го изпълниш, – също много сериозно – се хвалиш, гордееш се. Както фарисеинът, т.е. фарисейството. Фарисеинът е този, който казва: всичко направих! Всичко спазих! Приключих с тези неща! Направих ги! Направих това, това, онова, онова! Внимавайте, и тук важи въпросът, защо ги направи? По коя причина? По коя причина го направи? В деня на Съда ще бъдем съдени по такива причини, за причините, поради които сме правили нещо. Някой може да построи цяло здание, но да го направи за своя слава и да каже:  хората там вътре да ядат и да пият за моя слава и да казват, че аз съм този и този! А друг да построи една чешма на пътя за слава Божия. В миналото го правиха. Хората, които даваха обети за такива неща, в старите времена, когато хората вървели и имали животни, това да намериш една чешма в гората било Божие благословение. Имало хора, казваха бабите, които давали обет да построят една чешма и поставяли и по една икона. Друг прави това за душата си, както казваме, колко хубав израз, който съществува не само в Гърция, но и в целия християнски свят, и на Запад. Да направя това за душата си. И това дело може да важи много повече пред Бога, това е въпросът, или двете лепти на вдовицата. Тя имала две лепти, дала ги и това била цялата ѝ прехрана. Дала всичко, което имала в онзи миг. И за Бога това е повече. Старец Паисий, светият старец, стигаше дотам да каже, нещо още по-значимо: „Аз, който бях облагодетелстван от Бога, поради леност правя 10 чудеса, а можех да направя 100, другият обаче поради неговото лошо възпитание би могъл да направи 100 престъпления, но се подвизава и прави  само 10 и пред Бога стои по-горе от мене.“

Виждате, че Бог има толкова критерии, колкото и са хората. Колко сме ние? – За всеки  има напълно отделен критерий и това е благословение.  Неговата любов е правда. Това означава, че те гледа в твоята болка и агония. Всички светци, които познавахме, никога нямаха само един критерий за хората. Пазеха най-хубавите думи за някой, който беше в злото и внезапно се е променил дори много малко. Най-добрите думи за него, защото тази малка стъпка за него  била страшно голяма. Ако отидеш  при тези свети хора и си човек с духовно знание, но си направил нещо лошо, тогава той те третираше с максимално голямо внимание и определени пъти и с горчивина. Защо (направи) това? Ти не си начинаещ! И се опитва да му намери края. Видял си. Какво? Божията благодат, милост и промисъл. Затова направи и ти нещо в даден момент, ако можеш, колкото можеш.

превод: Константин Константинов

Следва