Как се разлайват кучетата (обновена)

Казват, че в България всички разбират от политика и футбол. Съдейки по непрекъснатите дискусии, които се водят в интернет, явно е, че всички „разбират“ и от богословие… Не, не искаме да се заяждаме. Не всеки е длъжен да разбира от всичко. Но всеки носи отговорност за спекулациите, на които вярва и слуховете, които разпространява.

Всички помним, как преди известно време излезе „новина“, че ЕС забранява Кръщението. Това предизвика огромен шум, а накрая се оказа фалшива. Преди броени дни пък излезе нова подобна новина, този път че ЕС обявява Православието за „опасна пропаганда“. По някои, предимно жълти медии, можеше да си видят заглавия от типа: „ЕС иска да забрани православието“* (статия отпреди приемането на резолюцията) „ЕС обяви в своя резолюция православието за опасна пропаганда“, „Резолюцията на ЕС срещу Православието е факт! Лъжци се оказаха всички, които отричаха и неглижираха тази грозна атака!“ и дори заглавие от типа „СТАВА СТРАШНО: РЕЗОЛЮЦИЯТА НА ЕВРОСЪЮЗА СРЕЩУ ПРАВОСЛАВИЕТО Е ФАКТ!!!! ПРИРАВНИХА ГО С РАДИКАЛНАТА ИСЛЯМСКА РЕЛИГИЯ!!!! НАРОДЕ, КАКВО ПРАВИМ???“. Факт е, че интернет пространството през последните години се превърна в развъдник на подобни новини, претендиращи за „сензационност“, която обаче обикновено са в най-добрия случай полуистина, смесена с лъжа. Такъв е и настоящият случай. Наистина, факт е, че Европейският Парламент прие резолюция за противодействие на пропагандата от трети страни (където се визират Русия и Ислямска държава). И наистина е факт, че в проектодокумента (а не във окончателната му версия) се споменава понятието „Православна църква“. Оттам обаче фактите приключват. В най-дискутираната част от текста на проектодокумента (който може да се види тук), т. 4, се казва: (Европейският парламент,  бел. прев. ) „Признава, че Русия агресивно е използвала широк спектър от средства и инструменти като специални фондации (Руский мир), многоезични телефонни станции (Russia Today, RIA Novosti), новинарски агенции (Sputnik), социални и религиозни групи (вкл. Православната църква), обществени медии и интернет тролове, за да предизвикват Западните ценности, да разделят Европа, да съберат вътрешна подкрепа и създадат усещане за неработещи държави в източното съседство на ЕС“.

Анализирайки текста, трябва да споменем, че ще коментираме какво казва самият той, а не дали той е факт или не.

Първо, очевидно е, че текстът е насочен срещу политиката на Русия, която ЕП счита за вредна, а не срещу Православната Църква.

Второ, споменаването на „Православната църква“ в контекста на споменаването на руски медии, фондации и политика означава, че се визира Руската Православна Църква, а не Православната Църква въобще.

Трето, Руската Православна Църква не е осъдена по принцип, а в ролята й на оръдие на пропагандата на Кремъл, като това е направено някак си между другото (тя е дадена за пример).

Четвърто, както вече казахме, в окончателната версия на документа, понятието „Православна Църква“ липсва.

Реално погледнато, няма как ЕП да забрани (или да осъди) Православието. Той въобще няма такива правомощия, доколкото това е въпрос на националното законодателство на страните членки. Още повече, че в случая става въпрос за резолюция, при това необвързваща, тоест един формален документ, който е повече израз на настроения, отколкото имащ някаква реална стойност. А и доколкото 4 от 28-те държави-членки на ЕС са православни – Румъния, Гърция, Кипър и България ( а три от тях не  са просто „номинални“), приемането на документ, осъждащ основната религия в тях, е немислимо.

Нямаме намерение да правим апология нито на Европейския Парламент, нито на Европейския Съюз. Очевидно е, че ЕС като политическо образувание е положен върху основите на т. нар. Просвещение, а не върху основите на християнската религия. Очевидно е, че в него текат все по-засилващи се процеси на секуларизация и дехристиянизация. Но като християни няма как истината да не ни е скъпа. Общението с истината е общение с Христос, Който е Истината. Затова и не можем да приемем в обществото да се насажда страх и дезинформация, базирани на една лъжа.

Има и един друг важен момент. Ако в Русия наистина е налице злоупотреба с Православието, тази злоупотреба трябва да бъде заклеймена не само от ЕС, но и от самите нас, православните, защото вярата не може да бъде използвана като инструмент за нечия изгода, не може да бъде използвана в политическите „игри“ на който и да било държавник. Но за да можем да порицаем всяка подобна злоупотреба, е необходимо първо да се научим да пресяваме информацията. Ако не друго, то поне да проверяваме и другата гледна точка. Иначе утре някой ще ни убеди, че в ЕС има специална марка колбаси от човешко месо или напитка от човешка кръв и какво ли още не… А може и някой вече да е написал и това…

Пресяването на информацията „във века на информацията“ е трудно нещо, но не и невъзможно. Един християнин трябва да се научи да се справя и с това, иначе ще бъде непрекъснато лъган и заблуждаван. Добре е и да се спазва определена хигиена към подобен род публикации и информации, защото те нанасят и огромна вреда и разделение сред християните.

От екипа на „Задругата“

---

* http://19min.bg
** http://www.cross.bg
*** http://onovini.com
**** http://www.pan.bg