Какъв е истинският патриотизъм?

Разговор с протоиерей Дмитрий Климов, настоятел на катедралния храм „Св. Николай Чудотворец”, Волгоградска област

Кой е истински патриот?

– Отец Димитрий, къде е границата между истинския и вербалния патриотизъм, служещ за манипулиране на обществото? Как мислите, какво е истински патриотизъм и въобще има ли днес смисъл да се говори за него каквото и да било?

– Граница има, както между истинското изкуство и кича, например в поп-музиката. Каква е разликата между Филип Киркоров и Моцарт? За някои няма никаква разлика, за други тя е очевидна. Сложно е да се обясни това на човек, който не разбира, не умее да слуша.
Но работата е там, че властта ползва тези механизми (на патриотизма, бел. прев.), за да сплоти народа. Това от една страна е естествено. Но какво още използва? Друго ще е, ако интересите на властта съвпаднат с тези на хората. Това е най-главната задача и най-големият проблем. В определени моменти интересите на безбожната власт съвпадали с интересите на хората и без патриотизма нищо не е можело да се направи, например в началото на Великата отечествена война (Втората световна война, бел. прев.) Тук можем да разсъждаваме добро ли е това или лошо, но то е такова, каквото е и не може да се промени.

На въпроса какво учи истинският патриотизъм – не показният, не този, който се проявява като кич и пошлост – зависи каква е посоката на вектора. Днес векторът на нашия патриотизъм е насочен навън; ние сме патриоти, защото не обичаме някого и се отнасяме отрицателно към който и да е друг народ или държава.
Аз смятам, че истинският патриотизъм не се проявява в това да ненавиждаш някого, а в това истински да обичаш своята родина и своя народ.

Как можеш да проявиш тази своя любов? Какво можеш да направиш, за да стане страната ти по-добра, по-щастлива, по-светла, по-процъфтяваща във всяко едно отношение – и в икономическо, и в духовно, и в нравствено, и в морално? За мен тук критерият е ясен: ако ти принасяш реална полза на хората, които са около теб, тогава ти си патриот, тогава ти си истински полезен за своята страна, ти я обичаш. Любовта се проявява не в думите, а в делата.

Да виждаш в човека Божий образ или просто да го уважаваш

В нашия град по улицата вървят много по-малко хора, отколкото в Москва и когато гледаш този човешки поток, има риск да започнеш да го възприемаш не като състоящ се от отделни хора, а като неодушевена маса. Тогава е много лесно да се отнасяш към хората негативно, да считаш, че ти единствен си прав, че ти единствен знаеш нещо, което цялата останала сива маса не знае, разбирате ли? Но когато все пак се замислиш над това, че всеки човек не е просто маса… Дори не започвам да разсъждавам в духовно-религиозно отношение за това, че всеки човек е образ Божий и т.н.

Става дума за нещо много просто: човекът не е безличен пешеходец, а е например лекарят, който ей сега е лекувал някого или е спасил нечий живот; учителят, отдал своите сили на децата; стоманолеярът, който е бил цял ден пред горещата пещ и сега си отива в къщи. По всички канали, по всички средства за масова информация, през цялото време се говори за това, колко е тежко да бъдеш артист, певец – те имат толкова много проблеми! Сякаш на стоманолеяра пред пещта му е леко, сякаш той е постоял пред пещта, мислил си е своите неща, направил е там нещо с лопатата и толкова! Но не е така, на практика това е много тежка и важна професия.
Така че, ако ти и не си се научил да възприемаш човека като образ Божий, поне се научи да го уважаваш според неговото предназначение, според това, с което той се занимава, а не да се отнасяш с него като винтче в някакъв механизъм.
Ако ей сега паднеш и си счупиш крака; ще те вземат в болницата и някой хирург ще ти сложи гипс, ще те спаси. Ако те ограбят на улицата, полицията ще те защити и т.н.

За любовта и опита да се усмихваме един на друг

Така че аз мисля, че когато хората се научат да обичат – това е патриотизъм. Любовта започва отнякъде, и тук не говорим само за романтичната любов, а именно за любовта като християнска добродетел. Апостолът казва, че любовта е съвкупност от съвършенства, т.е. ние трябва постепенно да придобием тези съвършенства, а след това от съвкупността на тези сегменти да се прояви любовта като обща добродетел. Когато се научиш да уважаваш, ще бъдеш и доброжелателен, ще бъдеш жертвен по отношение на другия човек. И когато всичко в пъзела се нареди така, ще видиш, че това е тя – тази любов.

Тук не е уместна психологията на инквизитора: ние ще го изгорим на кладата, но ще му спасим душата. В този смисъл патриотизъм е – когато хората се учат да се обичат един друг, колкото и да е сложно. А това е трудно, но може да се започне с доброжелателност, с уважение.

Удивително е как нашата атмосфера действа на хората. От една страна хората я създават, от друга – сами попадат в нея и се променят. У нас, например, зимите са студени, климатът е тежък, така че бъдете по-близки един с друг, топлете се с душевна топлота и именно тези малки неща допринасят за това. Ако се научим просто да се усмихваме един на друг, да даваме вид, че се радваме един на друг, животът ни щеше да е много по-лек.

Най-големият ни грях

Не искам отново да говоря за статистика (казвал съм и друг път), която убива – статистиката на абортите, разводите и пиянствата. Ако искаш да си полезен на своята страна, откажи се от пиенето, не прави аборти, не се развеждай – ето в това ще се изрази твоят патриотизъм; и това е толкова очевидно, толкова самопонятно.

Сега нашият главен критерий за оценка дали си патриот или не, е според това, какво е отношението ти към хомосексуализма, особено този в Европа.

Докато мислех за това, се сетих за думите на св. апостол Павел, който казва: „Или не знаете, че неправедници няма да наследят царството Божие? Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложници,нито крадци, ни користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие.”(1 Кор. 6:9-10).

И тук мъжеложството не стои на първо място. И ако ние критикуваме от гледна точка на християнството, няма да бъдем внимателни само към този грях, а трябва да обърнем внимание на всички грехове, които апостол Павел е изброил. По същия начин трябва да се отнасяме и към измяната, към блудството, към кражбата и пиянството. А ние виждаме само хомосексуализма. И то е, защото такъв особен проблем в обществото ни няма, защото разводите стават не затова, че нашите мъже оставят жените си, за да отидат при други мъже, а за да отидат при други жени, които им се струват по-добри, по-млади, по-красиви и т.н. И аз си мисля, че нашата логика в критиката ни към този грях отново не е християнска, а е логика на криминалната етика, в която хомосексуализмът е синоним на унижение, на най-низшата каста в човешкото общество. А на света е по-добре да се гледа все пак от гледна точка на християнството. И внимателно да се препрочитат думите на апостол Павел.

Превод: Ренета Трифонова, източник: http://www.pravmir.ru/protoierey-dimitriy-klimov-patriotizm/