Евангелието не е правна наука

II част от беседата "Грях, закон и благодат"

law-gospel

Автор: о. Николай Лудовикос

Човек не се оправдава чрез дела по закона, не защото законът е греховен, а защото човекът е толкова тежко сложен и объркан, толкова вътрешно вързан и толкова затруднен, че ако започне да прави доброто, ако накрая го направи, се хвали, а ако не го направи, се съкрушава и много пъти става, зарязва всичко и изкарва закона несправедлив. Законът е несправедлив,  не може да не крадеш днес! Не го ли чувате това? Как не може?  Ама може ли днес да не крадеш, отче? – ми каза някой завчера. Бре, благословени човече, от кражби станахме такива, каквито станахме. Ама как ще живееш? Принудих се да му кажа и това, което казва старец Паисий на нас, че и при крадците дават на най-честния да пази откраднатото! Внимавайте, казваше, тези добродетели са вечни, нетленни. Защо? –  защото са Божиите енергии, Бог е такъв, те са Неговия образ в нас. Никъде няма да намерите никой човек, който да прави зло в името на злото. Да казва: правя злото, защото ми харесва и защото е зло! Всички ще ви кажат, че по някоя добра причина правят злото.  Дори Хитлер казвал „да създам една истинска Европа, истински свят, и да си живеем хубаво!“ Той влагал добра цел, защо? – защото човекът е Божий образ и това е един аргумент срещу атеизма. Защо? Всички без никакво изключение, когато правят зло, искат да го направят заради доброто или представят някоя добра причина. Но така в името на доброто  правят зло.  Мнозина от тези, които следват лошите, мислят, че това, което правят, е добро. Ако питаше един есесовец защо правиш това? Той щеше да ти каже: „ама какво говориш сега?!“ За него това било едно решение за проблема на историята, ще ти представи 30 причини, заради които е трябвало да стане така.

И тъй, едно е законът, а друго благодатта, именно това има предвид тук св. ап. Павел.

като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, т.е. чрез благодатта.

Това е цялата тайна на Християнството. Внимавайте, то не е просто нещо, защото днес нашето Християнство е юдейско в много отношения. Правя добро и го правя  – трета грешка – и чакам след това Бог да ми отговори. Протестантите се доближават до някои такива старозаветни неща чрез абсолютното предопределение, което ги принуждава да имат пасивно отношение към Бога и да очакват Бог да отговори.

Колко много хора са извършили добро и не са намерили добро в този живот, но въпреки това са свети пред Бога и пред нас. Бог има свобода и това нещо означава благодат. Благодатта какво означава? – Реално означава връзка. Законът е несъвършена връзка; вярата е благодат, тя е абсолютна връзка. Внимавайте да разберете това, то е изключително важно и ще се освободите вътрешно, ако го разберете. Ще се зарадвате. Какво именно? – Че законът означава отсъствие на Законодателя. „Оставям ти един закон, ще го пазиш, защото аз, който ти го давам, ще те накажа. И си тръгвам.“ Ислямът е на това равнище, целият Ислям. По-нататък не може да отиде, нито Юдаизмът. Една нова фаза означава следното: Законодателят идва директно и ми казва: „виж, давам ти закона, за да те възпитам. Законът е възпитател в Христа. Идвам сега и ти откривам, че те обичам. Досега чрез закона исках да те заведа до едно равнище, но зная, че не можеш да стигнеш там. Ела сега да създадем връзка. Да имаме връзка, да ти дам – какво? Божествения живот, да се открия за теб в божествения живот, да ти дам дарове.“ Това е вярата. Кръщение, осиновление, велик дар. Защо осиновление? Откъде ме познава? След като аз съм едно творение, не съм дете. „Осиновление“- ти казва. А не това ужасяващо нещо „прародителски” грях, което когато чуя, късам студентите, когато ми го казват. Прародителският грях. . . Какво е това?  Или „наследствена вина”. Къде намерихте наследствена вина? Къде я има? При кой св. отец?  Къде е в Новия Завет? За нас, православните, не съществува наследствена вина. Едно лошо духовно наследие, да, но наследствена вина?  И тъй, Кръщението е осиновление.

Относно това, че децата плащат за греховете на родителите. Новият Завет не казва това, но и така да го разгледате, въпросът не е юридически. Аз правя някакво безумие и детето ми плаща за него, но не защото Бог чака то да плати, а защото се принуждава да понесе последиците на моята грешна постъпка. Тук няма юридически нюанс. Евангелието не е правна наука. И този, който го превръща в правна наука,  се е провалил в неговото разбиране.

Кръщението е осиновление – както осиновяваш едно дете, което е сирак и идва тук, от тези, които идват като бежанци и ти казваш: вземам го и го осиновявам, то няма баща и майка. Това е Кръщението. Става мое, част от моя дом. И Миропомазанието – приемане на благодатта на Светия Дух. И постоянно св. Причастие. Склонността към греха съществува, но виждате, че това не е юридическото схващане  за плащането на един грях, който някой друг е направил, а е последица, защото грехът на Адам има два етапа, две равнища –  едното е това на гномичната воля, на произволението, а другото на природата.  Грехът винаги е акт на произволението. Адам извършва греха като личност. След това природата се променя поради грехопадението, идва смъртта, Адам не предава на децата произволението, а предава природата. Природата е смъртна, в смъртността грехът е по-лесен за извършване, защо? Поради страха от смъртта. св. ап. Павел казва това- и да избави ония, които от страх пред смъртта. . . И отците тълкуват, че вършим  греха до голяма степен поради страх от смъртта. Тоест от затруднението, което имаш, да се предпазиш нарцистично. Удряш другия, защото те е страх. В основата си грехът е себелюбие. Това са големи човешки антропологични открития. Аз лично, който живях много години без Църквата и издирвах тези неща в психологията и философията, мога да ви кажа с пълна увереност, че това са много напреднали отговори по съвременни психологически и философски въпроси. Изключително напреднали. За мен това са най-напредналите отговори – например по въпроса с нарцисизма, който е нерешен проблем в психологията. Психологията се дели на тези, които казват „Не на нарцисизма“, има се предвид вторичния, не първичния от ранната възраст на детето, който всички сме имали, а зрелия нарцисизъм. Казват: „Не!“ Сам Фройд е казвал „Не”. Както има и една група, която казва „Да” на нарцисизма, защото го смята неизбежен, където човек казва: „да, ще го направя! Най-малкото да знаем, че сме нарциси!“

Човекът има странна недостатъчност, където гледа доброто и не може да го направи; или ако го направи, да се затвори в себе си.  Христос идва и му казва: виж сега, след като разбра това, ела да създадем връзка, да ти дам благата, които не можеш да придобиеш по никакъв друг начин.  Добродетелният човек не е раздвоен. Вярата е това нещо тук.

Следва

превод: Константин Константинов

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: