Постът при децата

21-uminsky1Как детето да спазва поста? Как да му се обясни неговият смисъл? Какво да направим, ако в училище дават месна храна, а баба ни кани на празнична трапеза?  На въпроси относно поста при децата отговаря протойерей Алексий Умински. 

– Когато говорим по темата за поста, обикновено възниква въпрос за храната – какво може да се яде и какво не. Правилно ли е това?

– Постът за децата започва именно с това – ограниченията в храната. За възрастния човек постът е висок духовен подвиг. Когато се променят само ястията с диетични, а животът си остава предишния – това не може да бъде пост. Но когато постът става друга форма на живот, тогава отказът от определена храна само съпътства това, към което човек вътре в себе си е бил много внимателен: следил е за думите си, мислите си, чувствата си; бил е всячески съсредоточен с постоянното си желание да бъде с Бога и много силно е скърбял, ако нещо не се получава.

За децата постът започва с външни ограничения, защото от детето не се изисква духовен живот и духовна борба. А ако говорим за малки деца, трябва да се съборазим с възрастта на детето, за да сме наясно и какъв трябва да бъде постът за него.

Въпреки възрастта си малките деца са способни да разбират някои неща. И преди началото на поста, родителите са длъжни да поговорят с децата за това, че постът е дело съкровено и тайно. „Помисли, какво си готов да принесеш в жертва на Христос? Помисли и реши сам, нека това бъде твоята малка тайна – какво ще дадеш на Христос? Какво ще направиш за Него? От какво можеш да се откажеш? Как ти можеш да се поправиш? С какво ти днес ще опиташ да се справиш в своя живот, за да разбереш, че ти действително го правиш заради Бога?“

deti2Струва ми се, че чрез това разбиране животът на детето може да бъде малко по-осмислен. И тогава другите елементи на поста – храната, стоенето в молитвата, изповедта, причастяването, ще бъдат възприети от детето като негов собствен път на носене на кръста. Това е много, много важно, за да се осъзнае постът като път, по който носим своя кръст. Най-важното е детето да се научи, че постът – това е движение,  път към Христос.

И ако постът бъде преживян по такъв начин, то радостта, с която се изпълват Пасха или  Рождество, ще се отрази и в детската душа и ще остави дълбоки следи, а знанието за Възкресение Христово, например, ще стане негов личен опит на вярата в детство. Детето няма голям личен опит във вярата, защото то основно копира своите родители, а тук постът може да стане личен опит в неговото общение с Христос.

А ако човек има такъв опит в живота си, той не го забравя никога. И дори ако после в живота на детето се случат проблеми – труден пубертет, излизане в някакъв момент от църквата, този спомен за Бога остава и обезателно ще се прояви в определен момент, защото както казва Авва Доротей „семената на добродетелта са неизкореними”.

Постът е семе на добродетелта, което може да принесе полза в живота на човека.

Детският пост винаги се случва в контекста на поста на родителите, както и целия живот на детето винаги е съпроводен от живота на родителите му. И цялото възпитание на детето като християнин е свързано с това, как самите му родители живеят в Христос. Постът е елемент от общия живот на семейството в Христа. Ако семейството пости не формално, а сериозно, то традиционните ограничения ще бъдат само външни.

Но въпреки това за всеки човек постът остава негов личен подвиг, защото дори членовете на едно семейство не могат да постят еднакво: мъжът пости в условията на собствения си живот и в зависимост от своята професия; жената пости така, както може според броя на децата в семейството и състоянието на своето здраве.

Но когато настъпва пост,  това време е от значение за всички и те трябва да разбират, че нещо се е променило в живота на семейството през този период, животът им е станал малко по-друг, тоналността се е променила. Така, както се чувства това и в храма: приглушената светлива, промяната на песнопенията, промяната в реда на богослужението – всичко това  съсредоточава човека и предизвиква у него особена настройка на душата.

Всички тези елементи трябва да присъстват и по време на поста вътре в семейството. Например семейното четене на молитви заедно с децата помагат на детето да разбере, че сегашното време е изпълнено с някакъв друг живот.

Ако през поста се включва телевизор, то това трябва да важи за всички. Разбира се, добре е когато цялото семейство се отказва от нещо, но тук трябва да сме наясно, че ако семейството се отказва от телевизора, който е нещо обикновено за децата, трябва да заменим липсата му с нещо друго. Ако просто лишим детето от телевизора и не му предложим друга алтернатива, това за него ще прилича на някаква измама.

– Или на наказание.

– Да, тогава постът ще се възприема от детето като тежко поносимо време от живота, когато са го лишили от някакви приятни неща, но не са му дали нищо в замяна. И затова, когато родителите решат, че семейството няма да гледа телевизор, а децата са в различни възрасти – да речем 4, 5 и 12-годишни, трябва много добре да помислят, какво могат да предложат в замяна, защото най-често те включват телевизора, видеото или компютъра и по този начин си запълват времето. Затова родителят трябва да  разбере, че с каквото и да замести това време, то не трябва да е скучно за детето, а да бъде запълнено с важни неща, които да му донесат полза.

deti3В периода на поста трябва да занимаваме децата с нещо: не само да четем с тях книги или да подбираме полезни филми, които да имат и елемент на развлечение (децата не могат да не се развличат), но и да им даваме храна за ума и сърцето. И за този момент родителите са длъжни да помислят.

Още веднъж искам да обърна внимание на това: въпреки че постът е един за всички в еднакъв период от време, за всеки човек той винаги е различен и това е негов личен подвиг. Родителите на бива да забравят, че мярката на личния подвиг у всички хора е различна.

Затова детският пост се различава много от поста на възрастните. При детето представата за греха е съвсем различна и до определена възраст то няма понятие за духовна борба. Например опасно е да се натоварват със сериозна постна дисциплина малките деца, които още не се изповядват, защото те още се развиват, а храната при тях трябва да е с незначителни промени и да е просто отделен елемент от целия пост.

Детето винаги трябва добре да се храни, може и с постна храна, но да бъде разнообразна. Затова когато то отслабне или се разболее, присъствието в порциона му на млечни продукти, а понякога на месни бульони и месо, са напълно нормални.

– Много деца ще бъдат радостни да не ядат месо, но да се откажат от сладките неща…

Има ясни елементи на поста: неяденето на месо и отказ от прекомерни сладости и удоволствия. Например, посещението на аквапарка по време на поста би могло да бъде изключено. Но посещението  на театър, музей или нещо, което допринася за духовното развитие на детето,  не е развлечение като при възрастните, а обратно – явява се елемент на възпитание и може да присъства по време на поста. Такива могат да бъдат и хубавите спектакли, концерти и дори циркът, ако е представление, което показва на детето, как човек може да общува с животните. Всичко това може да бъде в рамките на поста и да бъде полезно така, както и през останалите дни.

Много е важно детето още от малко да заобича атмосферата на пост в храма, да почувства небето, прозрачността, особената благодат. Тогава за него с всяка изминала година все повече и повече ще се открива радостта на празника.

Най-страшното е, ако постът бъде възприет като формалност или наказание и това може да се случи, ако родителите заставят детето да пости – тогава постът се превръща за него в непоносима мъка.

„Кога, кога ще свърши постът, за да поям колбаси?” – детето действително така преживява нещата. Аз помня моите деца, с които веднъж в самия край на поста се возехме в колата (те тогава бяха примерно на 8 и 10 години), а наоколо продаваха дюнери, кренвирши, хот-дог, а едно от децата, гледайки всичко това ми каза: „По-добре да бях сляп”. Ако не обръща внимание на съблазните около себе си, детето пак извършва подвиг, все пак преодолява нещо. Децата искат саламчета и кренвирши, но ако те възприемат поста като подвиг, ще се стараят, ще се борят със себе си.

Детският пост трябва да е по-лек, но ако неразумно заставяме детето да пости по строг атонски устав, ако просто го морим от глад, заставяме го да чете дълги непонятни молитви, водим го на дълги богослужения – когато за децата тези неща не носят радост, това може много силно да им навреди.

У нас в семинарията освен първата седмица на Великия пост (в първата седмица децата учат с по-лека програма, защото ходят в храма), на по-малките деца им дават млечна храна, а на по-големите винаги им дават риба. Спомням си, че имаше проблеми с родителите: „Как така? Вие сте семинария, а не спазвате поста?” – казваше една майка, стъпила на високи токчета, с маникюр, с начервени устни.  В ръцете на такава майка детето се превръща в „опитно зайче” и е ясно какво ще стане после с него.

Тъжно е да се гледат такива деца, те после излизат от църквата, възприемат вярата на родителите си като страшна лъжа и лицемерие. Защото родителите се опитват да научат децата си на това, което те самите никога през живота си не са знаели. Това е най-страшното: когато родителите в детството си не са постили, а правят това отскоро, те се опитват на наваксат изпуснатото със своите деца. Ето тогава се случва голяма беда! Ако не си постил в детството си и не си преживявал всичко това сам, попитай умните и опитни хора, тези, които вече са отгледали своите деца. При това, всички деца са различни и трябва да гледаме устроението на своето дете, за да знаем може ли то да живее с такива ограничения или за него постът е непосилен товар.

– В обикновените училища по-големите ученици учат до 4-5 часа вечерта. 

Ако детето учи в обикновено училище (а не в семинария, бел. прев.), неправилно е родителите да казват, че то пости и не бива да яде това, което  дават за храна на всички останали деца. Първо, детето е поставено в неравни условия заедно с другите деца; второ, то цял ден ще бъде гладно. Оставете го да си изяде хамбургера, в който има повече пост, отколкото в приготвената у дома от майка му с любов постна храна.

Моето мнение е следното: децата в училище да ядат това, което дават на всички останали деца , вкъщи ще постят.

– Вие говорите за Великия пост, но сега е Рождественски пост. Какво можете да кажете за него?

– Всичко, което се отнася за Великия пост, касае и Рождественския пост.

– А как да празнуваме Нова година? [1]

– За това много е говорено, но то е част от нашия живот и не можем да го избегнем. Не можем да превъзпитаваме всички хора, които ще празнуват Нова година. Трябва да живеем в тези условия, не можем нищо да направим.

Единственото, което може да се промени с времето е християнските семейства да станат повече. Нова година в обкръжение на християни ще се празнува по друг начин. Бабите тогава също ще са християни, днешните родители ще станат баби и дядовци и по друг начин ще подаряват на своите внуци подаръци за Нова година.

– Сега има Рождественски елхи в храмовете за учениците и децата от детската градина. 

– Да, разбира се, има какво да се каже и за това. Но от друга гледна точка, ако невярващите баба и дядо искат да се видят със своите внуци на Нова година, как да им откажеш? А ако те приготвят нещо, което не е постно, нима е толкова страшно, ако детето опита  малко, за да не обиди баба си и дядо си? Нищо страшно няма в това.

Любовта стои по-горе от поста.

Превод: Ренета Трифонова, източник: http://www.pravmir.ru/detskij-post-rozhdestvenskij-post-dlya-detej/


[1] В Русия новогодишните празници са по време на пост, тъй като при тях Рождество Христово е на 7 януари. Но този въпрос касае всеки друг празник по време на християнския пост, на който детето може да бъде поканено на гости.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: