Евангелието е краят на религията, то е Божие Откровение

Автор: о. Николай Лудовикос

Текстът, който разглеждаме, е труден, защото е преминаване от Стария към Новия Завет. Какво точно се променя? Променя се видът на връзката, налице е  преминаване от закона в благодатта. Бог идва, става като тебе Човек и казва: Виж, и Аз съм като теб, искам да бъда като теб, да те разбирам. И тъй, след като знаеш твоите  граници, – това нещо идва винаги в покайващи се хора,  в  бивши юдеи, елини, доколкото знаеш, че това, което правиш досега, е недостатъчно, сега Аз ще ти дам възможност за връзка, чрез която всичко недостъпно днес ще стане достъпно. Това е великото и новото.

за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът.

Няма да бъдат оправдани, понеже са направили всичко – тези, които ще бъдат оправдани – а защото не са направили всичко и за това молят за прошка.Смиряват се, или понеже са направили всичко, са паднали в капана на фарисеина. Това ще стане в деня на Съда. Никой няма да каже виж, направих ги! Отвори бързо вратата и напред! Тичай да ми платиш това, което ми дължиш! Това тръгнал да прави фарисеинът. И какво станало? Строшил си главата, защото как може да сравняваш себе си с Бога? Казваш направих всичко! Направи всичко? Разбирате ли? Нищо не си направил! Носиш една маска, едно изкуствено лъжливо „аз“, псевдо -„аз“. Това е друго психологическо понятие, изключително важно, от великия психолог Доналд Уиникът. Псевдо -„аз“, едно „аз“, което си въобразявам, нямам го, но съм толкова много убеден, че го имам, че постоянно го изтъквам и смятам, че другите трябва да ми отвръщат, сякаш аз съм това, което си мисля, че съм. Религиозният човек е такъв, много от нас тук сме такива, отиваме и си мислим, че другите трябва да се отнасят към нас като към това съвършено нещо, което си мислим, че уж сме. И виждаш, че религиозният човек създава много повече проблеми около себе си. Живея това в академичното пространство, в което се намирам, тези проблемни хора са твърде много там.

И виждаш някои други хора, които не са толкова църковни, но са толкова смирени и отзивчиви и чувстваш, че благодатта почива в тях, но не го знаят, и на църква ходят само на Пасха, понякога и на Рождество Христово. Любопитно нещо, защото другият е законник, фарисеин в мисълта си: направих това, след това направих онова! И кой, бре, ти даде благодатта  и досега не си откраднал в живота? И не си измамил жена си? Как стана това? Сам го направи? Никой не го прави сам, тук  именно е въпросът, който ще се възпълни по-надолу с думите вече не аз живея, а Христос живее в мене, които, когато бях извън Църквата, ме измъчваха страшно и ги отхвърлях с всичка сила. Казвах си – нима ще възпрепятствам моето развитие? Дори в името на Христос? Тоест какво ще рече живее не аз живея, а Христос живее в мен? Аз ще живея и ще се пръсна от живот! Какви са тия неща?

Евангелието е краят на религията, то е Божие Откровение. Мохамед идва и ти казва – затова днес мохамеданството в една атеистична Европа, в атеистичен Запад се разпространява – та той идва и ти казва: какви основни инстинкти имаш? Защо да имаш само една жена? Разбираш ли за какво говорим? Я да имаш и втора жена, да има плодотворна конкуренция. И да имаш и една трета? Още по-хубаво! И ако имаш и четвърта, на всеки десет години по една нова.  Коя друга страст имаш? Чревоугодието, ще ядеш ден и нощ, през Рамазана цял ден ще чакаш, но нощем  ще ядеш колкото искаш. Коя друга страст? агресивност. А-а, ще ти намеря нещо и тук. Отсреща са неверниците. Защо са неверници? Никой не знае. И те живеят в името на Бога. Но са неверници. Тях да ги убиваш! Ще отидеш в рая! Тоест за да отида в рая, трябва да взема четири жени, да ям ден и нощ и да убивам хора. Е, да дам и малко милостиня, защото  егото, нарцисизмът се нуждае и от двете. И от задоволяване на страстите и от самоубеждаването – чрез милостинята. Човек си прекарва добре, но след смъртта? Жените не са личности в Исляма и затова носят тези неща(бурките), защото нямат право да принадлежат никъде другаде. Не по нравствени причини, а защото са предмети, като тази калимавка тук, която никой друг няма право да си я сложи, освен ако аз не му позволя. Само там ще стои. И носи това нещо да не би усети, че принадлежи някъде другаде. Недоумявам и се ужасявам, как европейски жени стават мюсюлманки? Недоумявам, изключително много. И джихадисти в Европа. Коя Европа? Една разрушена, атеистична Европа. Не се страхувам от силен Ислям, а твърде много от слабо Християнство.

Отново се връщаме към текста. Тук именно виждаме, че се оправдаваме чрез благодатта, която Бог даром дава на човека, влизайки в човешките условия, живеейки всичко, което живее един човек, и умирайки несправедливо, както умират мнозина от нас, предавайки тази благодат вече на човешкия род лично. И както някой победител, олимпиец, взема златен медал и ние естествено не сме взели златния медал, но празнуваме заедно с него, нали?  Той се появява някъде и всички отиваме и казваме ура, браво! и се радваме сякаш ние сме го взели!  Ако е футболен отбор, още повече.  Точно такава е победата на Христос, това е наша победа, победа, която засяга всички нас.

Законът е възпитател в Христос – някой, който ни показва нашия грях. Тези, които пазили Моисеевия закон, ако са го правили със смирение, би трябвало  да станат християни в даден момент.

защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът.
Ако пък, залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Съвсем не!

Някой би могъл да каже: значи делата на закона нямат значение, мога да бъда както си искам в тази връзка. Веднага св. ап. Павел взема това в Светия Дух и казва: Внимавай, ако обичаш греха, означава, че нямаш благодат, нямаш вяра, нямаш утехата на вярата, защото вярата утешава  и просветлява. Луд ли е другият да отиде горе в Карулия или в скита „Света Анна” и да яде треви , ако ги намери, никога да не яде олио и да си прахосва младините по някаква причина? Луд ли  е мислете? Защо прави това? Защото има утехата на вярата, на благодатта, тази връзка е жива. Ние може  и да нямаме тези неща и затова имаме нужда от греха. Не съществува по-безумно нещо от това да казваш на един човек: не съгрешавай!, защото той чувства нужда да съгреши. Има нужда, ако няма тази вяра. Христос не е служител  на греха, тоест това, че съгрешаваш, е доказателство, че вярата не е напреднала достатъчно, а донякъде. Ако трайно вършиш грехове, тогава нищо не си разбрал от вярата. Ако вършиш по-малко грехове, повече си разбрал. Човек може да има вяра и да се увлече поради навика и условията и да падне. Това са различни равнища. Но той не е искал да го направи. Затова  критериите на Христос са  критерии на една  лична връзка.

Затова до св. Антоний Велики имало един подвижник, който вършил страшни подвизи, ядял елей само на Пасха и т.н., но не можел да извърши нито едно чудо. Той отишъл при св. Антоний и го попитал – я ми кажи, защо аз правя по-големи подвизи, а ти имаш повече благодат? Светецът му отговорил – защото аз обичам Бога повече от теб. Разбира се, не казал това егоистично. Другият искал да прави джогинг, да стане велик подвижник. Е, Бог го оставя да стане стане велик подвижник. Означава ли това, че ще му даде снизхождение? И ще го направи свят? Аз може да искам да изглеждам велик подвижник, но нима това означава, че Бог ще снизходи към това?

Но и св. Антоний се поучил от някой друг, защото и той имал нужда да се поучи. В даден момент у него се появил помисъл, защото всички му казвали, че си велик, гонил демони, имал прозорливост. Защото е човек, и какво станало? Ангел му се явил и му казал, че има един обущар  в Александрия, брачен, който се намирал духовно по-високо от св. Антоний. Срам за великия подвижник! Защото критериите на Бога са критериите на благодатта, на връзката, това важи, и в деня на Съда Бог ще погледне тази връзка. Не количеството на добродетелите, разбира се, количеството добродетели изразява връзката по някакъв начин, защото всъщност тези, които имат връзка, имат и добродетели, но както казва  св. Максим Изповедник, добродетелта е заради истината, а не истината заради добродетелта. Добродетелта препраща към истината, която е тази връзка тук.

Следва

превод: Константин Константинов