Съвестта

ignatiyАвтор: св. Игнатий Брянчанинов

Съвестта е чувство на човешкия дух, фино, светло, различаващо добро от зло.

Това чувство различава доброто от злото по-ясно, отколкото умът.

По трудно е да се измами съвестта, отколкото ума.
И с прелъстения ум, подкрепян от грехолюбивата воля, съвестта се бори дълго.

Съвестта е естественият закон.

Съвестта е ръководела човека до писмения Закон. Падналото човечество постепенно придобивало неправилен начин на мислене относно Бога, относно доброто и злото; лъжовният разум предал своята неправилност на съвестта. Писаният Закон станал необходимост за ръководството към истинско Богопознание и към Богоугодна дейност.

Христовото учение, запечатано със светото кръщение, изцелява съвестта от лукавството, с което я е заразил грехът (Eвр. 10:22). Възвърнатото ни правилно действие на съвестта се поддържа и извисява от следването на Христовото учение.

Здравото състояние и правилното действие на съвестта е възможно само в недрата на Православната църква, защото всяка приета неправилна мисъл има влияние върху съвестта: отклонява я от правилно действие.

Съзнателните съгрешения потъмняват, притъпяват, заглушават, приспиват съвестта.
Всеки грях, неочистен чрез покаяние, оставя вредно впечатление върху съвестта, а постоянния и умишлен греховен живот сякаш я умъртвява.

Да се умъртви съвестта е невъзможно. Тя ще съпровожда човека до страшния Христов съд: там ще изобличи непослушника си.

Според изяснението на светите Отци противникът на човека, споменат в Евангелието, е съвестта (Мат. 5:25).

Наистина: тя е противник! Защото се съпротивлява срещу всяко наше противозаконно начинание.

Бъди в мир с този противник по пътя ти към небето, през време на земния живот, за да не стане той свидетел против теб, когато ще се решава вечната ти участ.

Писанието казва: Верен свидетел ще избави душата от зло (Притчи 14:25). Верният свидетел е непорочната съвест: тя ще избави душата от съгрешения до настъпването на смъртта и от вечни мъки след смъртта.

Както острието на ножа се наточва с камък, така съвестта се наточва от Христа: тя се просвещава от изучаването и се изостря от изпълняването на евангелските заповеди.

Просветената и изострена от Евангелието съвест подробно и ясно показва на човека неговите съгрешения – и най-малките.

Не извършвай насилие над противника – съвестта! В противен случай ще се лишиш от духовна свобода: грехът ще те плени и ще те върже. Пророкът тъгува от името на Бога за онези, които потъпкват съвестта си и враждуват против самите себе си: Угнетен е Ефрем, поразен е чрез съд, защото пожела да върви подир суетното (Ос. 5:11).

i400Острието на съвестта е много нежно; трябва да го пазим. То бива пазено, когато човек изпълнява всички изисквания на съвестта, а нарушението на което и да било изискване поради немощ или увлечение се умива със сълзи на покаяние.

Не мисли за който и да било грях, че е маловажен: всеки грях е нарушение на Божия Закон, противодействие на Божията воля, потъпкване на съвестта.

От дребния, от нищожни на пръв поглед съгрешения, постепенно преминаваме към големи грехопадения.

Който, пренебрегва постоянно напомнянията на съвестта, е допуснал да падне под робството на греха; той само с много голям труд, при съдействието на особена Божия помощ, ще успее да разкъса веригите на това робство, да победи страстите, превърнали се сякаш в природни свойства.

Пази съвестта си по отношение на Бога: изпълнявай всички Божии повеления, както видимите от всички, така и невидимите за никого, видими и знайни само за Бога и за твоята съвест.

Пази съвестта си по отношение на ближния: не се задоволявай само с благовидността на поведението ти към ближния! Търси, самата ти съвест да бъде удовлетворена от това поведение. Тя ще бъде удовлетворена тогава, когато не само делата, но и сърцето ти бъдат поставени в заповяданото от Евангелието отношение към ближния.

Пази съвестта си по отношение на вещите, като се отдалечаваш от излишеството, разкоша, небрежността и като помниш, че всички вещи, които използваш, са Божии творения, Божии дарове за човека.

Пази съвестта си по отношение на самия себе си. Не забравяй, че ти си образ и подобие на Бога, че си длъжен да представиш този образ в чистота и святост пред Самия Бог.

Безкрайна радост ще обхване тази душа, към която Господ, като погледне, ще признае в нея сходство със Себе Си, ще види в нея тази красота, която Той по безкрайната Си благост й е дал при сътворението, възстановил и увеличил при изкуплението, която ни е повелил да пазим в непорочна цялост, като се отдалечаваме от всеки грях и спазваме всички евангелски заповеди.

Незамлъкващ, нелицеприятен страж, който напомня за това отдалечаване и пазене е съвестта.

Игнатий Брянчанинов „Аскетически опити“,  1 част

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: