Да почитаме свещениците

Автор: св. Йоан Златоуст

Християнинът е длъжен да обича и почита свещениците. Ако и той, заедно с неверните, започне да ги оскърбява – работите му няма да вървят добре. Докато кормчията е в добро душевно състояние, дотогава и плуващите с кораба са в безопасност. Но ако той изпадне в скръб поради оскърбление и вражда от спътниците, не може да бъде бдителен като по-рано, не може да действа според способността си и без да иска, подхвърля на опасност пътниците.

Така е и със свещениците. Ако те се ползват от вас с надлежна любов и почит, те ще бъдат в състояние да се грижат усърдно и полезно за душите и живота ви. Ако ли пък вие ги пренебрегвате и оскърбявате, с това разслабвате ръцете им и ставате причина заедно с вас, и те да бъдат леко завлечени от вълните, макар да са силни и мъжествени. Припомнете си и помислете за това, което Христос е казал за водачите на Израиля пред народната маса: „На Моисеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите, затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и вършете” (Мат. 23:2-3). Сега не може да се каже, че свещениците са седнали на Моисеевото седалище – не, те са седнали на Христовото седалище, защото са приели Христовото учение.

Не виждате ли как всички се подчиняват на светските власти? Мнозина от подчинените често превъзхождат началстващите със знатност на своя род, с частен живот и с голяма мъдрост. При все това от уважение към този, който ги е поставил, те и не помислят за това различие, но изпълняват разпорежданията на царя, независимо от това кой е натоварен с власт над гражданите. Такъв е нашият страх пред началник, поставен от човек! А онзи, който е приел власт от Бога и е натоварен с грижа за душите – ние го оскърбяваме, и го презираме, и го преследваме с какви ли не хули и то тогава, когато ни е запретено да съдим брата си, а ние изостряме език срещу свещениците! Това говоря не, за да одобря и защитя онези, които недостойно носят сана си; не – напротив, аз крайно скърбя и плача за тях! При все това настоявам, че в този случай подчинените и особено най-простите хора нямат право да съдят свещениците. Да допуснем, че животът на свещеника е най-порочен. Ако ти обаче си внимателен към себе си, няма да претърпиш никаква вреда от това, което е поверено нему от Бога! Бог е заставил ослицата да говори и чрез влъхвата е дарил духовно благословение; ако по такъв начин, чрез безсловестната уста на ослица и чрез нечестивия език на Валаама той действал за неблагодарните юдеи, колко повече за вас би промишлявал, стига да бъдете признателни! Макар и крайно порочни да са свещениците, Бог от Своя страна ще направи всичко, каквото е нужно и ще изпрати Светия Дух. И това казвам не, защото можем да бъдем безразлични към живота и поведението си, а заради нас, подчинените, та като видите неприличие в когото и да било от предстоятелите, да не увеличавате по този повод злото и за самите себе си!

И така, като знаем всичко това, нека се боим от Бога, нека уважаваме свещениците Му, нека им оказваме любов и почит, та и заради своите добри дела, а и заради уважението ни към тях, да получим голяма награда от Бога.

Източник: „Духовни бисери“ на протодякон Георги Ибришимов