Съвременните хора винаги искат сделки с Бога

Автор: о. Николай Лудовикос

Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник: чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога

Не мога да правя същите неща, които съм правил преди, защото имам нова връзка. Как казваме в гръцките филми? Трябва да заслужиш девойката, трябва да станем достойни за този, който обичаме. Уподобяваме се на Този, Който обичам, казва св. Максим Изповедник. Каквото обикна, винаги на това ще заприличам. Но тук има една връзка, не един закон.

(…)

Всички други са несъвършени! – казваме.  Бих искал да ми угаждат, несъвършени са, ако бяха съвършени, щях да разберат, че трябваше да ми изпълнят първо, второ, трето, четвърто. . . След това и с децата. Не ме разбират децата! А ти колко ги разбра? Колко родители наистина разбират децата? Смятате, че е лесно? Изобщо не е лесно. Ако започне, човек разбира, че изобщо не е лесно.  Изтъкваме пред децата определени неща. Ще правиш едно, ще правиш друго, след това трето. Един момент! Това дете тук Бог може да го иска, знам ли, да отиде в Аляска и да мисионерства сред местните жители. Ти как казваш: „Не, ще стоиш тук, ще се ожениш за дъщерята на съседа и ще отвориш бакалия!“ И настояваш за това до смърт заради негово добро! Разбирате ли? Заради неговото добро! И заради неговото добро съсипваме света около нас, за да направим добро. Всичко това е режисура на нашия нарцисизъм.

Наскоро една студентка, бивша протестантка, вече православна, от Швеция, сега завършва своето следване, ми каза, че официалната шведска църква – лутеранската (която вече има минимална връзка с Лутер, сега и с Лутер е свършено), официално е забранила учението на посланията на св. ап. Павел, защото ги смята за отживелица, както и че св. ап. Павел няма какво да каже на съвременния човек. Чух това и ахнах. Извинявайте, деца, вие ни обвинявате, че четем отците и казвате „Само Писанието„! „Само в Писанието е истината“, а сега ограничихте и Писанието. Според тях ние правим грешка, че четем отците, но те самите отразяха св. ап. Павел от Новия Завет. Ако това е истина. Тя е бивш кандидат за пастор и ми каза:

– Постоянно ни казваха: „оставете Павел, оставете Павел, Павел нищо не прави, не е нищо, не говори на съвременния човек“. . .

Те се основават на св. ап. Павел, а сега смятат, че трябва да го отхвърлят.

Това, за което ме е грижа, е че и ние, православните, въпреки че казваме, че разбираме тези неща, не мислете, че ги разбираме. Нужно е обучение. Ако за да усвоиш една професия, която ще упражняваш, е нужно учене, и понякога дълго учене, мислите ли, че духовните неща са шега работа и човек ги научава така от въздуха?  И ако са толкова сериозни тези теми, които засягат вечния живот, не си ли струва труда да ги погледнем? И кой вечен живот? Тези неща ти дават начин да живееш сега. Как ще живееш без тях е проблемът. Ще живееш в конфликт с всички и с всичко. Днес това е целият въпрос. Хората днес са изморени и смачкани, защото постоянно са в сблъсък, а не че нещата вървят просто зле. И старите хора са гладували. Помним времена, в които хората имаха проблем да си осигурят прехраната, но въпреки това бяха оптимистични, усмихваха се и имаха хубави отношения помежду си. Раждаха и много деца, разбира се, защото и детето днес – страшно е, най-богатите, които познавам, нямат деца. И някои други по-бедни раждат деца, защо? Защото това е дело на вярата. Човекът казва: „След като искаш, Боже мой, да се родят деца, добре!“ Бог ще помогне и Бог ти  помага! Другият казва: „Какво, ще раждам деца сега да ме терзаят и да се измъчвам заради тях, какво говориш сега?!“ И ражда едно дете, и му създава проблеми все едно че има пет деца. Е, кой направи такова това дете? Кой подготви този вид живот и връзка? Ами ти го приготви. Защото гледаме Бога и винаги искаме сделки с Него.

Виждам това е изключително разпространено сред студентите. Млади хора, хора на своето време, пълни с претенции. Мислят, че всички са им длъжни. Бре, благословено дете, наистина някои ти дължат нещо, но това е така, защото те обичат! Внимавай, обичат те. Оттук нататък и ти си длъжен да подредиш нещата и да видиш какво ще правиш. Да не говорим, че младите не понасят никакъв  натиск. Ние сме виновни, че така ги отгледахме. Мислят си, че ако не пият всеки ден прясно мляко и яйцето навреме, са загинали. В други епохи, както казахме, нещата бяха страшни,  яйцето го виждаше не знам кога, много рядко. Отивахме да купим сладолед и трябваше да имаме фасул у дома, вземах една торба фасул за сладоледаждията и той ни даваше сладолед. Кокошката трябваше да има яйца. Майка ми казваше: „Вземи яйцето, кокошката е снесла, има много яйца и върви при сладоледаджията, който минаваше през селото.“ По-възрастните помнят това. И тези хора, направи ми впечатление, че дори сега имат в себе си равновесие и не се ужасяват (от кризата).

Имам колега във факултета, почти мой връстник. Този човек беше уволнен, както и жена му. И двамата са държавни служители, но не ги видях да се сриват. Попитах го: „Как успяваш да си така?“ Той каза: „Аз познавам бедността. В нея израснах.“ Накрая Бог помогна и те бяха върнати на работа. И си казах: „Виж, съвременните млади хора не са готови да живеят един живот с вяра. Готови са да живеят само един живот с постоянни дотации, някой трябва да им дава нещо и всичко да става автоматично и то бързо! Днес!“ За тези млади хора сме виновни ние. Ние ги направихме такива.  Наша е отстъпката по въпроса с вярата. И ако сме познали нещо друго (т.е. духовното, Бога), тогава носим голяма отговорност.

Следва

превод: Константин Константинов