Каквото правиш, това ще получиш плюс едно отгоре

Автор: о. Николай Лудовикос

Какво е произволението?

Произволението е пространството на свободата, това тайнствено пространство, където дори Бог не може да се намеси. То е дълбока воля на човека. Това, което дълбоко желае. То ни удивява. Определени пъти не съществува никаква наследственост. Определени пъти виждаш от човека да излиза някакво зло или добро, което не знаем откъде точно идва; всъщност то идва от пространството на свободата.

Чрез поучението можем да помогнем да се роди добро произволение. Въпреки това не можем да насилим произволението, то е тайнствено нещо, то е пространството, средоточието на богообразието, самовластието, там дори Бог не се намесва.

С други думи това са думите „отстрани се от нас, не щем да знаем за Твоите пътища!” (Йов 21:14) Махни се от мен, не искам да Те познавам! – казва другият на Бога. Не искам да Те зная – днес, сега. Не знам колко дълбоко е това. Въпросът е, че Бог съработничи с това дълбоко произволение. И понякога съработничи без дори човекът да го знае и така виждате хора, както ни казваше светият старец Паисий за една жена, която – и аз знам подобни случаи – не искала да чуе за Църквата. Тя обаче била изключително милостива, но за Църквата не искала да чуе, някой я наранил. Тя била простодушна и накрая Бог ѝ дал да умре в обятията на Църквата, като изключително вярващ човек.

Аз знам случай с един лекар, който е жив, жена му също е лекар – той беше толкова милостив, че го помня, докато беше извън Църквата и не искаше да има връзка с нея, как в един мразовит ден видя един беден човек, който нямаше какво да облече, свали прескъпото си яке и му го даде. Такъв човек! Той казваше: каквото имам, на човека в нужда го давам с удоволствие! Един поп, ако има нужда от 50 драхми, за да не умре, няма да му дам!

Той имаше проблем с поповете. Аз исках да разбера защо, каква беше причината за това. Когато лекарят бил студент, баща му починал и го погребал, по-късно отишъл да му направи панихида на гробището и един поп там му казал: ако нямаш пари, няма да отслужа панихидата!

Това било достатъчно да се настрои толкова много против Църквата и затова нямаше връзка с нея. Него го пое старец Паисий. Отишъл при стареца и първият въпрос, който му отправил, бил:

– Кажи ми, поп ли си?

Старецът му казал:

– Не, не съм поп, монах съм.

– А, тогава да говорим.

Старецът излекува детето му, което страдаше от неизлечима болест, бидейки двегодишно.

Докато лекарят говорел разни неща, старецът се обърнал и му казал:

– Детенцето, какво му има на детенцето? Така се роди?

Детето имаше много рядка болест, сърдечно заболяване.

– На малкото дете – какво му има?

– Има един проблем.

– Има го по рождение?

– Да.

– И тъй, вярваш ли в Бога?

– Искам много да повярвам.

– За да повярваш – в този момент детето ти е здраво. Ще отидеш на лекар и ще направиш пълно изследване, детето е здраво в този момент. И това става, за да повярваш.

Той отишъл, направил изследването. Естествено, обезумя от радост и оттогава ходи от манастир на манастир. Но пред себе си имаше един светец. Светецът в Светия Дух за една минута излекува и него, и семейството му. Наскоро той ожени голямата си дъщеря за един много добър младеж.

След като произволението е  живо и Бог го взема предвид, защо казваме, че след смъртта няма покаяние и не можем да се променим? Защо да не можем да се покаем след смъртта?

Въпросът е много труден, но отговорът е следният: след смъртта всякаква промяна ще се дължи на себичност. Видях вече. Ако запаля тук един огън пред всички и кажа: виж, ще станеш ли добър или да те хвърля вътре? Всички ще кажете: ще стана добър! Всички без изключение. След смъртта завесата пада и просто виждаш нещата. Видя и повярва. Това тогава това не е вяра, не е промяна, а знание за едно състояние, която виждам пред мене. В онзи час не съществува възможност за свобода поради състоянието, в което човекът се намира. Както именно  Христос казва: Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Какво означава това? Ако Той го правеше буквално, всички щяхме да се причастяваме всеки ден, за да не умрем никога. И по-надолу казва: и да умре, ще оживее. Ще ти го даде, когато се причастиш, но какво ще ти даде? Ще ти даде усещането за вечния живот, което светците имат и знаят, че смъртта не съществува, но не ти го дава (напълно) в онзи миг, защото, ако ти го даде тогава, ще го правиш от себичност. Затова не очаквайте след смъртта никой от нас да прави нещо свободно, защото там се открива всичко, вижда се тайната на смъртта, това страшно нещо, очи в очи си с реалността и там вече няма време, а има крайна себичност и това е адът. Адът означава, че всички са затворени в себе си в едно ужасно нещастие. Не съществува начин да видят един други. Съществува обаче една утеха, където макар човек да не може да направи нещо, ние можем да направим. Както и това, че всяко добро произволение, което е имал в живота си, всяко добро нещо, всяко добро движение на душата в земния живот, Бог иска да оползотвори това добро нещо по някакъв начин. Но това отново не е сигурно, а важат думите, че  ще се спаси през огън, което означава, че ще мине през огън. Този огън обаче може да изгори всичко, не знаем дали ще стигне нещо на отсрещния бряг. Разбирате ли?

Като съпротива срещу злото не трябва ли да потърсим справедливост, защото, когато евреите искали да съдят св. ап. Павел, той отговорил: Кесарев съд искам... Питам това във връзка с дървата, които сте купил и са ви измамили.

Аз няма да взема повторно дърва от този човек. Това, че няма да купя отново от него, е нещо естествено, просто и човешко и не си струва трудът отново да му дам възможност да пропадне. Но това е едно, а друго е да се заемем да осъдим лично човека в момента, в който изобщо не е готов да го прави. Темата е много деликатна. Понякога да понесеш немощта на един човек (е много по-добре). Аз му казах това, което трябва, той ще помисли за него, знае какво е направил, това ще работи в него като бомба, ще проникне в него и понеже е извършил несправедливост, постоянно ще го пробожда.

Що се касае до св. ап. Павел, това е напълно друг случай, защото той просто чувства и има известие в Светия Дух, че делото не свършва тук, Кесарев съд искам, имам и друго да правя. Не бъркайте двете неща.

Виждаме на дело, че духовният закон не действа в голям период. Защо става така?

Бoг чака. Духовният закон действа, макар и бавно, много пъти дадено нещо се връща като бумеранг, както казва народът, каквото правиш, това ще получиш плюс едно отгоре. Друг е въпросът, ако човек не го разбира. Това, че не го разбира, не означава, че духовният закон не функционира. Духовният закон не поправя, а известява, че ще понесеш последствията за това, което си направил. Човек може да го поправи, но може и да не го поправи и да казва: ще продължа да го правя, ако ще да си изпатя!

Както казваше отново старец Паисий, светците знаят, че Божиите неща стават бавно, Бог иска да те възпита, това иска, и ако евентуално не го направи, това е много лошо за теб, защото показва, че си паднал като дявола, това е тежко състояние. Виждате понякога някои, които са много криви и зли и нищо не им се случва. Те, казваше, са паднали от другата страна, това е дяволско падение, т.е. Бог вече не се занимава с тях. В смисъл, че тези хора отсега живеят ада. Разбира се, не си въобразявайте, че вътре в себе си живеят превъзходно – те чувстват лишението от Божията благодат, но външно не си личи да са си изпатили нещо. Ако си изпатят нещо, можеше да спре този процес, вътрешно да се променят и да приемат отново благодатта, защото изкушението носи и благодат. Липсата на изкушение, когато човек е в това състояние, умножава отсъствието на благодатта.

Откога говорим за духовен закон?

От самото начало, от Адам, винаги.

Този духовен  закон какво е? Кажете ни да го разберем?

Това е „отпечатъкът” на Бога, логосите на съществата, начинът, по който Бог е в общение и общува с миросъзданието, това е онтологичният закон на света.

Тоест това, което имам в съвестта и тя ни казва?

Има отражение и в съвестта. Бог има не само онтологична, но и нравствена връзка със света, а онтологичната връзка е и нравствена връзка. След като Той сътворил всичко, то функционира някак така: както един автомобил, имаш ръководство, компанията ти го дава заедно с автомобила и ти казва, виж,  ще работиш с него така. Ако не работиш така и вкараш автомобила в езерото, за да плуваш с него, ще потънеш – ти казва духовният закон. Както естествените закони – само дето духовният закон позволява и  обръщането чрез благодатта, например покаянието, променяш се, докато естественият закон е естествен, край. Духовният закон включва промяната, изповедта, откриването на помислите и т.н. В крайна сметка там, където Бог иска, побеждава естественият закон.

превод: Константин Константинов

Край на беседата