Какво е нужно за напредък в духовния живот

Откъс от интервю с игумена на светогорския манастир Симонопетра архимандрит Елисей:

– Отче, дълги години вече сте духовен ръководител на манастира Симонопетра, молим Ви да ни разкажете за Вашия опит като духовник. Какво е нужно на човека, за да има напредък в духовния живот?

– Разбира се, в духовния живот няма една единствена рецепта. По моето мнение, човек трябва да си изясни две неща. Първо, че човек по своята природа се стреми към духовен живот, без значение дали е монах или живее в света – всеки човек притежава вродено желание да се срещне с Бога. Това твърдение е всеизвестно и не подлежи на съмнение. Но има и друга страна. Съществува и Този, Който дава духовен живот на човека, това е Бог. Следователно, духовният живот е дар за човека от Самия Бог. Това е един много важен момент за човека, който иска да разбере какви цели трябва да следва в духовния живот.

Духовният живот е живот на духа, това е онова, което ни дарява Светият Дух. От книгите и делата на светите отци знаем, че животът е благодат, радост, благословение, дар, който се дава на човека именно като дар (без да се търси отплата), също както и нашето спасение ни се дава даром. Но какво очаква Бог от човека? Той очаква от него труд. „Няма плод без труд” – казва древната поговорка. Влагаш усилия? Бог ще ти даде духовен живот. Колко труд влагаш? Колкото можеш. Няма такъв закон или метод, които ако спазваш, би могъл да кажеш, че живееш духовен живот. Възможно е нищо да не правиш и пак да имаш духовен живот, защото, например, си смирен или си наследил от своите родители дара на чистото сърце. Тогава в какво се състои трудът? Трудът се състои в това да запазиш чистотата в сърцето си.

По думите на стареца Емилиян, за да започнеш духовен живот, преди всичко трябва да разбереш, че си грешен. Но как да го разбереш? Ти дори не можеш да го осъзнаеш! Казваш, че си грешен, но не го чувстваш! Какво можеш наистина да почувстваш? Само труда. Например, в църквата има правила. Защо са ѝ на нея? За да помогнат на теб. Там се казва, че е нужно да се ходи на църква. И това е истинско усилие в наше време – да ходиш всяка неделя на църква. Ако това усилие влезе в твоя жвот, тогава ще почнеш да разбираш, че Бог очаква точно това от теб. Не трябва да се казва: „Аз ще следвам само това правило в духовния живот”. Духовният живот е разновидност на Божията благодат и тя ще бъде дадена на всеки, който се труди със смирение и сърдечна простота, като не търси да придобие духовния живот като награда за трудовете. Ще имаш такъв духовен живот, от който имаш нужда и какъвто можеш да възприемеш и понесеш.

Апостол Павел казва: „Показвайте ревност за по-големи дарби” (1 Кор. 12:31). Защо го казва: защото всеки си има своята дарба, но над всичко е любовта. За да придобиеш любов е нужно да посветиш себе си. Бог стои пред теб и ти дава според твоето желание, според твоето усърдие и според твоята способност да възприемаш. Той казва: „Чедо мое, нямаш нужда от повече, защото може да паднеш в гордост или, например, това няма да ти бъде от полза, или ще претърпиш неуспех в това. Сега на теб ти е нужно това, което имаш”. По този начин имаме този, който търси и Онзи, Който дава. Бог притежава всички богатства. А какво да правим ние? Да се трудим. Да дадем нашия труд и пот. Господ ще види това и ще ни подготви за духовен живот и за Царството Небесно.

източник: amvon.mk, превод: Мартин Димитров