Защо в молитвата „Отче наш” казваме „не ни въвеждай в изкушение“?

Автор: о. Николай Лудовикос

Сякаш в онзи момент се молим на Бога да ни даде необходимото знание, за да не се налага да влезем в изкушение, „не ни въвеждай в изкушение“ в смисъл „дай ми това, от което имам нужда без да е нужно да вляза в цялата тази процедура“, защото изкушението винаги е болезнено, в него винаги има една неяснота, ще стане, няма да стане, каква ще бъде цената накрая? Древните отци в Патериците казвали на Бога – „изкуши ме, но ме помилвай“. Дай ми малко изкушение, малко шамарче да разбера, защото знам, че нещо не върви добре в този момент. Но тук не е нужен голям шамар – ако си в готовност, и едно малко изкушение те води до това да видиш нещо, което не си виждал. Но ако нямаш готовност, тогава е нужен  тежък удар. Разбира се, изкушенията имат много причини. Не само, за да се осъзнаеш. Има осем причини за изкушенията, т.е. изкушения от всички страни:

• отдясно поради моята гордост
• отляво, които идват от другите хора
• отдолу от моите страсти, които не мога да контролирам
• изкушения поради предишни грехове, които съм направил, в едно грешим, в друго получаваме удар
• изкушения, чиято цел е да възпрепятстват грехове, които ще направим
• усъвършенстващи изкушения, някой вече е свят и Бог му дава изкушение, за да го усъвършенства
• изкушения, където човек е съвършен и му се дава изкушение, за да бъдат поучени другите. Това е съвършеното.

Следователно има много причини. Ние обикновено с нашата отговорност имаме първите.

Но не съществува несправедливо изкушение. Всъщност несправедливото изкушение е неправдата, която върша спрямо другия.

Сещам се нещо от цялата история с отец Йоан (Калаидис). Чуйте това, поучително е за младите. Той има много внуци, от четири деца, на един от внуците манията му били моторите. Накрая си купил мотор. Отецът казал на дъщеря си, тя самата ми каза това, от първоизточника е: „Виж, с този мотор ще се пребие! Вземете му го!“ Но как да му го вземат? Отецът отишъл при него,  дядото при внука, свят дядо, и му казал:

– Нека ти вземат мотора, ще се пребиеш!

– Е, дядо, сега. . бла бла бла… ще карам бавно!

– Хвърли мотора, ще се пребиеш!

Дъщеря му ми каза, че предната вечер преди страшната  катастрофа, той ѝ се обадил по телефона. Да ги подготви. Говорил им за изкушенията, да внимаваме, че не можем да ги избегнем, защото всеки има собствено произволение и т.н. Вечерта зазвънели телефоните – детето било в интензивно отделение и  умирало. Отиват там и лекарят казва на родителите: „Ще дарим органите му, изключено е да оживее! Унищожен череп, унищожен гръден кош, всичко. Въпрос на часове да умре. Няма да оцелее. Да дадем органите да спасим други хора!“ Хайде при дядото, който обаче имал друго мнение. Той се отдал на молитва със сълзи. Отишъл в болницата и докато лекарите казвали:

– А, дойде попът да го опее!

Дядото казал:

– След 12 дни ще оздравее!

Лекарят казал:

– Отче, чувал съм глупости, ама тази надминава всички други!

О. Йоан  казал:

– Вижте, след като детето е на апаратура, 12 дни не са много, задръжте го, не искаме нито 12 месеца, нито 12 години.

Роднините започнали да плачат и ридаят, защото в такива случаи рухва вярата на всички, освен на дядото, всички били рухнали. На 12-ия ден детето хоп! се възстановило, проговорило, изправило се и те още търкат очите си.

Защо ви казвам това? По една причина – защото виждате, че Бог е дивен в Своите светии. Голямата вяра върши чудеса, голямата връзка, вярата е велика връзка. Имаш дръзновение към Бога. Ние нямаме дръзновение, защото не вършим това, което Бог иска, какво дръзновение да имам, как да отида да Му кажа: „Направи го!“ – „Какво да ти направя, детенцето Ми? Къде си? След като отдалеч викаш? Отдалеч викаш!“

Това, което искам да ви кажа, е следното, защото има връзка с изкушението. Когато детето се свестило, родителите го накарали да разкаже какво станало. То било умряло и се съживило. Описало едно състояние, не мога да ви го предам, казвам ви го така, както го чух, никой не знае точно как става някои неща и всичко това е тайна. Въпреки това детето излязло от тялото си и се издигало нагоре, достигайки  друга сфера и виждайки неща и души, които не познавало, чуло отвисоко един гневен глас, който му казал: „Ти си виновен за това! Аз не исках това да стане!“ – казвам ви го така, както го чух.

„Ти си виновен за това! Аз не исках да стане така и да умреш в този момент!“ Разбирате ли колко страшно нещо е това? Поставяме Бога в изкушение. Бог не искал това дете да умре. Благодарение на дядо му, Бог му дарил живот и той се възстановил. Но помислете колко страшно нещо е изкушението. Затова ние се молим „не ни въвеждай в изкушение“, защото често принуждаваме Бога да ни постави в такива изкушения. Той го допуска, Неговият образ в нас е свободата, Той не може да я потъпче, затова не може да вземеш колата и да летиш с 200  км/ч и да казваш: „Мен Бог ме обича и летя с 200 км/ч, защото ми харесва!“ Припомнете си за малко изкушението на Христос, където дяволът му казва: „Хвърли се от Храма долу, Бог ще прати Ангели да те понесат на ръце, ти си велик Пророк“. И  Христос отговаря – „Няма да изкушиш Господа Бога своего“. Едно е в даден момент да бързам или да направя нещо опасно, защото това е абсолютна нужда и да изложа себе си на опасност, защото е нужно, мисля, че там Бог ще ме опази, и друго да го правя многократно, отново и отново.

Веднъж една майка дойде и ми каза: „Загубих сина си в автомобилна катастрофа. Защо Бог ми стори това?“ Не знам как Бог ме просветли и ѝ казах: „Той колко пъти влиза в болницата преди да се убие с колата?“ Тя ми каза: „Ооо! Много пъти! Разбирате ли?“ Ставали са предупреждения за това – един път, втори път… „Пет коли строши и  с петата се уби!” – каза тя. Не пренасяйте това само върху автомобилни катастрофи, а и в живота като цяло. Сами предизвикваме изкушение с това, което правим.

превод: Константин Константинов