Свети Паисий Светогорец и зилотите в Кавсокаливия

Автор: йеромонах Георги Кавсокаливит

Малко хора знаят за краткия престой на св. Паисий в скита Кавсокаливия, когато още търсил някой старец, на който да стане послушник. Той самият имал склонност към исихастки живот и така решил да посети различни килии (имат се предвид  отделни постройки, състоящи се от няколко помещения, обикновено с храм, разположени върху земята на даден манастир и явяващи се негова собственост) и скитове, носейки  още войнишките си дрехи и  светското си име – Арсений. В книгата за неговия живот четем за неговото търсене „. . .Той обаче се измъчи от някои зилоти, които нямаха духовна разсъдителност. Мислеше, че ги наричат зилоти, защото имат голяма ревност и се подвизават много. Те го объркали и искали да го кръстят повторно, въпреки че бил кръстен от св. Арсений и то по стария календар. При един старец-зилот, при който отиде да живее, не намери вътрешен покой, защото там слушаха песни по радиото и животът не беше толкова духовен. Когато поиска да си тръгне, започнаха да го изнудват: „Ако си тръгнеш, – му казваха – ще отидеш в ада! Този, който оставя (мястото на) своето покаяние, не отива в Рая!”.  Арсений вярваше това и страдаше. В даден момент обаче се умори и си тръгна. Посети една килия в Кавсокаливия и остана там известно време. И там бяха зилоти. Когато имаха служба, изкарваха Арсений вън от църквата, за да не се осквернят, както смятаха”[1]. При това негово посещение в Кавсокаливия свети Паисий, по Божий промисъл, пребиваваше в килията „Сретение Господне”, която се намира точно до килията „Свети Георги”- килията на покаянието на свети Порфирий, в която той почина.

Същото третиране от страна на зилотите имал и  старецът Порфирий, когато се опитал да се върне в килията на своето покаяние – там, където живял като млад със своите старци. През годините, в които отсъствал, старец на каливата станал вече „зилотът” старец Давид, който даже смятал стареца Порфирий за изпаднал в прелест и еретик. Той поискал от него да се отрече от своята „прелест=заблуда“ и „ерес“ и да се кръсти повторно, и тогава щял да го приеме в килията. Но дори когато старецът Давид по-късно напуснал килията, свети Порфирий не могъл да се върне веднага. „Зилотите” винаги създавали пречки и препятствия за неговото връщане.

Двама светци – свети Паисий и свети Порфирий, пострадали от „зилотите” и „истинните” православни. Но как би могло да бъде по-различно, когато този, от когото Кавсокаливия получила своето име, също бил обвинен, че е прелъстен, с болен ум и различни други неща. Св. Максим Кавсокаливит не живял живот с удобства и спокойствие, а с гонения, клевети и злословия.

Как двама съвременни светци, чиито нозе ходиха в осветената Кавсокаливия, биха могли да имат по-различен живот?  Когато всичко е под Божия Промисъл, колко случайно може да бъде  това, че седем века по-късно след свети Максим Кавсокаливит, официалната канонизация на свети Паисий се извърши в деня, в който се чества паметта на свети Максим Кавсокавливит – 13 януари 2015 г.? Днес в Кавсокаливия нещата не са се променили много. „Зилотизмът” не по разум още съществува. Поддържа се от „зилотски” кръгове, които действат в и извън Света Гора, които дори и в наши дни наричат светите Паисий и Порфирий икуменисти и магьосници. Естествено и духовното семейство, чието началото постави свети Порфирий през 1985 г., не може да избегне тези клевети, които сам той претърпя от зилотите в Кавсокаливия и Света Гора.

Източник: http://www.romfea.gr/agioritika-nea/12568-o-agios-pa%CE%90sios-kai-oi-zilotes-ton-kausokalubion, превод: Константин Константинов

---

[1] „Живот на старец Паисий Светогорец”, Йеромонах Исаак, стр 79-80 (на гръцки).