Иконата на Сретение Господне

Иконографията на Сретение Господне се е установила въз основата на повествованието на св. ев. Лука (Лук. 2:22-39). На иконите, фреските и миниатюрите основните действия са предаването на Младенеца от Богородица в ръцете на Симеон,наречен Богоприемец. Зад гърба на Божията майка се изобразява св. Йосиф Обручник, носещ в ръцете си два бели гълъба, а зад гърба на праведния Симеон стои пророчица Анна, която е била заедно  с него в храма.

В миналото при юдеите жената, която ражда дете, се е считала за нечиста в продължение на четиридесет дни. През това време е трябвало да се принесе в храма жертва за очистване – едногодишно агне или млади гълъби и гургулици. Разбира се, непорочно заченалата и родила Бога Дева Мария не се нуждаела от никакво очистване, но заради своето смирение Тя следвала установените правила.

Когато светото семейство влязло в Йерусалимския храм, било посрещнато от праведния старец Симеон. По предание, той бил в числото на Седемдесетте преводачи на Стария Завет от еврейски на гръцки език, които са работели по заповед на египетския цар Птолемей II Филаделф.

Жребият на Симеон бил книгата на пророк Исая. Превеждайки я, той стигнал до думите: „Ето, Девицата  ще зачене и ще роди Син” (Ис.7:14) и се усъмнил в това, възможно ли е девица, която не познава мъж, да роди син. Симеон искал да поправи думата „девица” в книгата на „млада жена”. В този момент му се явил ангел и му възвестил, че Симеон сам ще се удостои да види изпълнението на тези пророчески думи. При завръщането си от Египет, Симеон живеел в Йерусалим, очаквайки идването на „утешението Израилево” и заедно с него и края на своя живот. Старецът станал символ на целия ветхозаветен народ, смисълът на многовековната история, която се състояла в подготовка на срещата с идващия Месия. В  иконата на Сретение Господне почти нищо не показва свещеният сан на Симеон – дългата падаща дреха прикрива неговите боси нозе до глезените. Както подобава на назорей, главата му не е покрита и косите му са дълги.

Богословският смисъл на празника е срещата между Стария и Новия Завет, което е отразено и в иконографията: Божията Майка и Йосиф обикновено се изобразяват отляво в движение на дясно, а праведните Симеон и Анна се изобразяват от дясно на ляво. Там, където те се срещат, Божията Майка предава Богомладенеца в ръцете на Симеон и той Го взема на ръце, покрит с пелени, както се приема Велика Светиня. Праведната Анна се изобразява със свитък в ръка. Младенецът обикновено е облечен с къса ризка, която не покрива нозете му.

На много икони на Сретение на сградите може да се види червена завеса, която напомня за устройството на старозавентия Йерусалимски храм. Тя е отделяла входа от Светая светих.

В иконографията на празника може да се видят два варианта на мястото на действието:  на някои икони на Сретение е на фона и е изобразен престола, а на други – старецът Симеон – как посреща Светото семейство на прага на храма.

 

Първите известни изображения за внасянето на Младенеца Христос в храма срещаме в мозайките на Санта Мария Маджоре ( 5в.) и на емайлиран кръстовиден реликварий (кух кръст, в  чиято вътрешност се съхраняват мощи на светци) от края на 5- 6 век, който се съхранява в Латернаския музей.

Иконографията на празника Сретение окончателно  се оформя в периода 9 -10 век и до днес остава почти без промяна. Понякога виждаме Младенеца Христос в ръцете на Божията Майка или моментът, в който Тя Го предава в ръцете на праведния Симеон, но най-често самият Симеон държи Спасителя на ръце. Младенецът Христос  никога не се изобразява в пелени: обикновено Той е облечен в къса ризка, която не покрива Неговите боси нозе. Седейки на протегнатите ръце на Симеон, Той го благославя, както е изобразено на иконата. Това е иконографският тип на Христос Емануил. Както и в евангелското повествование, темата за очистването на Божията майка като че ли е забравена: средоточието на празника е Сретението на Месия – срещата между Стария и Новия Завет.

Личността на праведния Симеон Богоприемец има особено значение. Неговото пророчество е една от трите „песни в Новия Завет”,  която се пее през цялата богослужебна година на всяка вечерня: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля”(Лука 2:29-32). В светия старец, приемащ в ръцете си Младенеца Христос, Св. Богородица и св. Йосиф Обручник искали да видят храмовия свещеник. Някои твърдели, че Симеон бил законоучител, син на Гилил и баща на Гамалиил, наставник на св. ап. Павел. Други казвали, че той е един от Седемдесетте тълкуватели, преводач на Библията и че Бог пазел неговия живот до идването на Месия в продължение на 350 години. Литургическите текстове прославят праведния Симеон като велик пророк. Симеон повече от Моисей е достоен да носи званието „Боговидец”.  Защото на Моисей Господ се явил обвит в мрак, а Симеон взел в ръцете си самото въплътено Слово Божие.  „Нине отпущаеши” придобива вече нов смисъл – пророкът иска съизволение от Господа да възвести в преизподнята благата вест за Въплъщението.

Превод и подготовка на материала: Ренета Трифонова

Използвана литература:

http://sretenie.paskha.ru/iconi/

Иконография Сретения Господня

http://www.nsad.ru/articles/sretenie-gospodne-ikony-i-freski