Иконата на Сретение Господне

%d0%bc%d0%be%d0%b7%d0%b0%d0%b8%d0%ba%d0%b0-%d1%81%d0%be%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b0-%d0%bc%d0%be%d0%bd%d0%b0%d1%81%d1%82%d1%8b%d1%80%d1%8f-%d0%be%d1%81%d0%b8%d0%be%d1%81-%d0%bb%d1%83%d0%ba%d0%b0%d1%81

Мозайка от храма на манастира Осиос Лукас във Фокида, Гърция от 30-те години на XI век

Иконографията на Сретение Господне се е установила въз основата на повествованието на св. ев. Лука (Лук. 2:22-39). На иконите, фреските и миниатюрите основните действия са предаването на Младенеца от Богородица в ръцете на Симеон,наречен Богоприемец. Зад гърба на Божията майка се изобразява св. Йосиф Обручник, носещ в ръцете си два бели гълъба, а зад гърба на праведния Симеон стои пророчица Анна, която е била заедно  с него в храма.

В миналото при юдеите жената, която ражда дете, се е считала за нечиста в продължение на четиридесет дни. През това време е трябвало да се принесе в храма жертва за очистване – едногодишно агне или млади гълъби и гургулици. Разбира се, непорочно заченалата и родила Бога Дева Мария не се нуждаела от никакво очистване, но заради своето смирение Тя следвала установените правила.

Когато светото семейство влязло в Йерусалимския храм, било посрещнато от праведния старец Симеон. По предание, той бил в числото на Седемдесетте преводачи на Стария Завет от еврейски на гръцки език, които са работели по заповед на египетския цар Птолемей II Филаделф.

sretenie_gospodne_ikona_06

Миниатюра от ръкопис с Евангелските четения от манастира Дионисиат на Света Гора от края на XI век

Жребият на Симеон бил книгата на пророк Исая. Превеждайки я, той стигнал до думите: „Ето, Девицата  ще зачене и ще роди Син” (Ис.7:14) и се усъмнил в това, възможно ли е девица, която не познава мъж, да роди син. Симеон искал да поправи думата „девица” в книгата на „млада жена”. В този момент му се явил ангел и му възвестил, че Симеон сам ще се удостои да види изпълнението на тези пророчески думи. При завръщането си от Египет, Симеон живеел в Йерусалим, очаквайки идването на „утешението Израилево” и заедно с него и края на своя живот. Старецът станал символ на целия ветхозаветен народ, смисълът на многовековната история, която се състояла в подготовка на срещата с идващия Месия. В  иконата на Сретение Господне почти нищо не показва свещеният сан на Симеон – дългата падаща дреха прикрива неговите боси нозе до глезените. Както подобава на назорей, главата му не е покрита и косите му са дълги.

Богословският смисъл на празника е срещата между Стария и Новия Завет, което е отразено и в иконографията: Божията Майка и Йосиф обикновено се изобразяват отляво в движение на дясно, а праведните Симеон и Анна се изобразяват от дясно на ляво. Там, където те се срещат, Божията Майка предава Богомладенеца в ръцете на Симеон и той Го взема на ръце, покрит с пелени, както се приема Велика Светиня. Праведната Анна се изобразява със свитък в ръка. Младенецът обикновено е облечен с къса ризка, която не покрива нозете му.

На много икони на Сретение на сградите може да се види червена завеса, която напомня за устройството на старозавентия Йерусалимски храм. Тя е отделяла входа от Светая светих.

В иконографията на празника може да се видят два варианта на мястото на действието:  на някои икони на Сретение е на фона и е изобразен престола, а на други – старецът Симеон – как посреща Светото семейство на прага на храма.

 

%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%b8%d0%b0%d1%82%d1%8e%d1%80%d0%b0-%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%be%d0%bb%d0%be%d0%b3%d0%b8%d1%8f-%d0%b2%d0%b0%d1%81%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d1%8f-ii-%d0%be%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%be-986%d0%b3

Сретение Господне. Миниатюра от Менология на византийския император Василий II – най-древният от съхранилите се илюстрирани сборници с жития на светиите. Ръкописът е от XI век и се съхранява в библиотеката на Ватикана

Първите известни изображения за внасянето на Младенеца Христос в храма срещаме в мозайките на Санта Мария Маджоре ( 5в.) и на емайлиран кръстовиден реликварий (кух кръст, в  чиято вътрешност се съхраняват мощи на светци) от края на 5- 6 век, който се съхранява в Латернаския музей.

sretenie_gospodne_ikona_01

Мозайка от църквата Санта Мария Маджоре в Рим, V век. Тук, както и в много други сцени от мозайките в тази базилика, Св. Богородица се изобразява в царски одежди, обградена от ангели

Иконографията на празника Сретение окончателно  се оформя в периода 9 -10 век и до днес остава почти без промяна. Понякога виждаме Младенеца Христос в ръцете на Божията Майка или моментът, в който Тя Го предава в ръцете на праведния Симеон, но най-често самият Симеон държи Спасителя на ръце. Младенецът Христос  никога не се изобразява в пелени: обикновено Той е облечен в къса ризка, която не покрива Неговите боси нозе. Седейки на протегнатите ръце на Симеон, Той го благославя, както е изобразено на иконата. Това е иконографският тип на Христос Емануил. Както и в евангелското повествование, темата за очистването на Божията майка като че ли е забравена: средоточието на празника е Сретението на Месия – срещата между Стария и Новия Завет.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Св. Симеон Богоприемец с Младенеца Христос, фреска от църквата Панагия ту Арака в Лагудера, Кипър, около 1192 г.

Личността на праведния Симеон Богоприемец има особено значение. Неговото пророчество е една от трите „песни в Новия Завет”,  която се пее през цялата богослужебна година на всяка вечерня: Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля”(Лука 2:29-32). В светия старец, приемащ в ръцете си Младенеца Христос, Св. Богородица и св. Йосиф Обручник искали да видят храмовия свещеник. Някои твърдели, че Симеон бил законоучител, син на Гилил и баща на Гамалиил, наставник на св. ап. Павел. Други казвали, че той е един от Седемдесетте тълкуватели, преводач на Библията и че Бог пазел неговия живот до идването на Месия в продължение на 350 години. Литургическите текстове прославят праведния Симеон като велик пророк. Симеон повече от Моисей е достоен да носи званието „Боговидец”.  Защото на Моисей Господ се явил обвит в мрак, а Симеон взел в ръцете си самото въплътено Слово Божие.  „Нине отпущаеши” придобива вече нов смисъл – пророкът иска съизволение от Господа да възвести в преизподнята благата вест за Въплъщението.

Превод и подготовка на материала: Ренета Трифонова

Използвана литература:

http://sretenie.paskha.ru/iconi/

http://www.pravmir.ru/ikonografiya-sreteniya-gospodnya/

http://www.nsad.ru/articles/sretenie-gospodne-ikony-i-freski

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: