За кирилицата и „шльокавицата“

Автор: Петър Иванов 

Някога, в зората на виртуалната комуникация, може би около 2000-2005г., всички чатове в IRC започваха така:

-zdr asl pls  (zdr – здравей, ASL- age, sex, location)

-zdr 16 m sf  (16 – възраст,  m- момче, f – момиче)

В тези ранни години, компютрите бяха слаби и софтуерът не беше на добро ниво. Повечето потребителски приложения бяха изпълнени с грешки (бъгове) и често бяха несъвместими с останалите приложения. Програмите за кирилизиране пък бяха сред най-проблемните. При тях беше чудо, ако изобщо работят. Винаги съществуваше риск текстът, написан на кирилица на един компютър, да не може да бъде отворен на друг. В „чат“ приложенията беше почти невъзможно да се пише на кирилица.

Затова почти навсякъде, извън специалните програми за текстова обработка, се пишеше на латиница. За по-удобно писане, към нея бяха добавени елементи като „4 = Ч“, „6 = Ш“, докато се получи нещо като оформена азбука, разпознаваема за онези стари, „бъгави“ програми, като IRC. В нея имаше неписани правила. Например буквата „Ъ“ се заменяше с „Y“ или с „1“, „Й“ – с „j“ и други. Така се роди т.нар. „шльокавица“. Но това далеч не беше неграмотност. Това беше необходимост, породена от жаждата за общуване, въпреки несъвършенствата на техниката.  Но с развитието на технологиите и с появата на по-добри програми за кирилизация, тази необходимост от писане на латиница отпадна. Самите хора, които създадоха шльокавицата, отдавна пишат на кирилица. За повечето от тях репликaта „zdr asl pls“ е просто един красив спомен.

Въпреки това, обаче форумите и страниците във фейсбук са изпълнени с полуграмотни коментари, писани на „шльокавица“. Но малко хора обръщат внимание, че това е една съвсем друга „шльокавица“ или „маймуница“. Това е една нова, грозна и хаотична шльокавица. В нея няма правила. Например буквата „Ч“ може да се замени с „ch“, „c“, „s“, „ts“, „tz“, „tc“, „sh“ или какъвто друг знак е под ръка. В тази нова употреба на шльокавицата, репликите не звучат като: „Zdravej, kak si? Kyde si? Koga shte razberesh, dali si vzel izpita?“, а по-скоро „sto tai prais ve prostak ste nahranya galabite sas tep CUVAS LI me WEEEE EIIII…“.

Хората, които днес пишат на шльокавица са други. През 2002-3-5г., те не знаеха какво е компютър. Много от тях  не знаеха и какво е писменост. Но знаеха цялата дискография на Азис. Именно тези хора днес се разхождат със смартфони последен модел.  Правят си десетки селфита в тоалетната на кварталното кафене и публикуват мисли на Конфуций… на шльокавица.

Ето как шльокавицата, от символ на „хората, които разбират от компютри“, се превърна в символ на неграмотността и селяндурщината.

Писмеността е неделима част от грамотността, но не е нейна пълнота, а само първото стъпало. Ограмотяването на човека не завършва с научаването на буквите, а започва оттам.

Грамотният човек не просто драска. Той разговаря, макар и писмено. Води диалог с адресата. Проявява отношение към него. Без значение, дали пише роман, бъдещ бестселър или просто SMS до някой познат. Без значение, дали използва букви, руни, йероглифи, морзов или бинарен код… Грамотният човек ще намери начин да предаде правилно своето съобщение.

При неграмотния ситуацията е друга. Той не обръща внимание на нищо. За него светите братя Кирил и Методий са просто „оня с книгата и другия с брадата“. За неграмотния не е важен събеседникът. Важно е той да кресне, да „повиши шрифт“… Важно е всички да го чуят, всички да разберат, че той е влязъл във фейсбук. Всички да знаят, че той пие кафе или слуша „Шампанско и сълзи“, докато прави безсмислени кръгчета по околовръстното…

Днес е двадесет и четвърти май, денят на българската писменост. Честит празник на всички грамотни българи!