Таксиметровият шофьор, който… не умря

o. Игор Салников

Автор: свещеник  Игор Салников

Преди известно време дядо Варнава благослови да служа при църквата „Св. Николай” в едно работническо селище, на мястото на излезлия в отпуск  свещеник. Всъщност там храм вече нямаше. Бил  разрушен, за да се изгради нов. От тогава редовно извършваха богослужения в една прицърковна сграда, която също така се използваше като трапезария, място за извършване на църковното счетоводство и пангар.

Налагаше ми се почти всеки ден да пътувам от квартирата си до другия край на селището. Автобуси по тази дестинация нямаше. Но с евтино такси можех да стигна до храма. Често пъти таксиметровите шофьори не вземаха пари от мен. Возеха на принципа: „може да не спечеля много, но Бог ще ме възнагради“.

Веднъж пътувах с един такъв таксиметров шофьор. По пътя  се заприказвахме, а той ми разказа следната история от своя живот:

– Преди време основно работех като шофьор на линейка. Едно денонощие работех, две почивах. В свободното си време „въртях геврека” като таксиметров шофьор, на старата си кола, която по-малко се разваляше по дупките на пътя. Имах пари толкова, колкото печелех. Не съм „алигатор” – казваше той.

Т.е. не бил олигарх.

Всичко, което изкарвал, го давал на жена си  да. А тя ги „инвестирала” в домакинството:  в завеси, някой тиган, в най-добрия случай – нова пералня. Съпругата му също не била „алигатор”. Тя работела като медицинска сестра в районната  болница .

Мъжът от малък не вярвал в Бога.

– В училище ни учеха, че няма Бог, че в църквата „поповете лъжат хората.“

Но той непоколебимо вярвал в закона на справедливостта. Защото искал да вярва в това. Как ще живееш без справедливост?

И колкото повече живеел, толкова по-малко виждал същата тази справедливост и все повече се сблъсквал с неравенството и неправдата. Така че през петото десетилетие от живота си мъжът загубил вяра почти във всичко.

И тогава той починал.

Тоест почти умрял. Получил удар. Инсулт. Един летен ден той въртял волана на линейката след поредната денонощна смяна. И щрак! В главата нещо се изключило, като електрическа крушка в стаята след късо съединение. И не си спомнял нищо.

Събудил се през пролетта, през април, вкъщи. Запомнил обаче датата на своето възстановяване. Как би могъл да не я запомни?

Съпругата му разказвала, че той лежал в продължение на два месеца в интензивното отделение, и след това лекарите отказали да го лекуват в болницата. Казвали: „Все едно, ще си умре. Вземете си го вкъщи, или плащайте. Нашата медицина вече не лекува безплатно.“ Само една много млада жена-лекар на консилиума казала:

– Защо да умира, той само е на 52 години!

И тя започнала да им помага в свободното си време. С грижи, лекарства, дори и с пари – защото съпругата напуснала работа, за да се грижи за мъжа си и пари в семейството почти нямало.

Имали късмет. Мъжът оживял през пролетта. Отново започнал да „върти геврека“ и да изкарва по някоя рубла. Веднъж през пролетта качил в таксито си няколко благочестиви жени в забрадки, които се връщали от  литийно шествие.

– Пари – казал им  – няма да взема от вас, а ще ви разкажа една история от моя  живот.

Той много обичал да разказва тази история, защото в нея имало справедливост.

Една от жените се замислила и попитала:

– А на коя дата, скъпи, се случи това?

–  На еди-кой си април, –  отговори мъжът.

– Нима не си се замислял за тази дата?

– Не.

– Ей, на тази дата беше Пасха. Христос възкръсна!

Мъжът се озадачил. През седмицата той решил да отиде на църква. Да запали свещ за здраве.

Преди в храма се чувствал някак си неловко. Къде да стъпи, какво да каже? Не бил запознат с всички тези „свещени правила”. А сега влязъл в църквата и се почувствал като у дома си. Сияел. След това пак отишъл да изкарва насъщния си хляб, за да даде парите на жена си, а тя на свой ред, след дежурството си да купи някоя ютия или портокали за Нова година. А след нея ще настъпи и Коледа.

Все пак има справедливост в главните неща. Дори и за нас, както и за моя таксиметров шофьор, който беше загубил всякаква надежда. Но тя идва като правило не от човеците, а от Бога. Макар и често чрез ръцете на добри хора, като онази милосърдна жена от болницата.

източник: http://foma.ru/taksist-kotoryiy-ne-umer.html, превод: Виталий Чеботар

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: