Защо се нарича Петдесетница?

Автор: протоиерей Константин Пилипчук

В Светата Църква има празници, чиито наименования говорят сами за себе си или отразяват смисъла на празника и богослужението. Защо наричаме празника Петдесетница по този начин?

Самата дума „Петдесетница” няма идейно съдържание. Този празник още се нарича ден на Св. Троица и Съшествие (от староб. ез. – „слизане”, бел. прев.) на Светия Дух върху апостолите. Защо именно „Петдесетница”? Защото празникът на слизането на Светия Дух е в непосредствена връзка с празника Пасха и се празнува на 50-ия ден след Възкресение Христово. По такъв начин в годишния богослужебен кръг на празниците той може да се съотнесе към „подвижните” празници, т.е. към тези, които нямат точно определена дата, а определеният им ден за празнуване е неделя. Той винаги е възкресен, също както и Пасха.

От Старозаветната към Новозаветната Петдесетница

Петдесетница е пряко свързана с Ветхозаветната традиция и с празниците в Стария Завет. А той пък се явява първообраз или предзнаменование към Новозаветното възприемане на Евангелското благовестие. Множество предобрази и пророчества във Ветхия завет паралелно се „отпечатват” в Новозаветната история и в тези събития, които ние отбелязваме и прославяме в песнопенията на богослужение. Ако казваме, че Ветхозаветната Пасха е била преди всичко, събитие на освобождаването на еврейския народ от египетското робство, то Новозаветната Пасха е освобождаване на цялото човечество от греховното робство.

Петдесетница в Стария Завет – това е знак и напомняне на човека за даруваното му Старозаветно законодателство като път, по който е длъжен да върви към Бога. И дарованието на това законодателство се явява ден на рождението на Църквата на Стария Завет. Празникът на Слизането на Светия Дух ни дава възможност да направляваме стъпките си по праведен път към усъвършенстването и придобиването на този рай, който е бил изгубен  от първия човек в Стария Завет . Затова песнопенията и молитвите, отекват със Старозаветната история.

Самото богослужение се отбелязва с голяма тържественост и особен чин. Този празник се извършва непременно в неделя (Възкресение), и песнопенията на Петдесетница отменят възкресните песнопения. По такъв начин ни показват, че събитието Петдесетница има приоритетно значение, увенчавайки цялото Божие домостроителство за човека.

Кръщение – Петдесетница

С Кръщението започва, а с Петдесетница завършва служението на Иисус Христос на земята. В деня на Кръщението Господ се открива на човека в Троичността на Лицата. Бог Отец изрекъл с гласа Си: „Този е Моят възлюбен Син, в Когато е Моето благоволение” (Мат.17:5). Синът стоял във водите, приемайки благословението и благодатта върху човешката природа. Светият Дух във вид на гълъб слязъл върху Спасителя. Всеки, който влиза в Църквата и приема кръщение се съ-погребва с Христа, страда с Христа, съ-разпъва се с Христа и заедно с Него съ-възкръсва. И ако Тайнството Кръщение се явява началната степен, то Тайнството Миропомазване се  олицетворява с печат и е завършване на Божието домостроителство, което Господ предвидил в Своя предвечен Съвет на Светата Троица. Благодатта Божия в Тайнството Миропомазване се олицетворява с личната Петдесетница, когато над всеки човек  слиза Божествената благодат на Светия Дух. Човекът, получил благодат, винаги остава в Бога. И именно тази идея, тази мисъл и това прославяне на Светата Троица се отобразява и в песнопенията.

Както и през другите велики празници – Пасха, Рождество Христово – вторият ден се посвещава на тези лица, без които не би се състояло самото тържество.  На втория ден след Рождество Христово ние прославяме Божията Майка, след Кръщението – св. Йоан Кръсител, а след Петдесетница – Светия Дух, без Когото не би слязла благодатта над апостолите. Господ ни предлага качествено нов живот. В празника на Света Троица, Бог – троичният в Лица, ни се открива, преди всичко като Бог на Любовта. И ни предлага Своята Любов.

Превод: Ренета Трифонова

Източник: Православная жизнь