Св. Лука Кримски и агентурното дело „Мракобес“

Автор: д.и.н Дмитрий Веденеев

Към първа част

Втора част. Агентурното дело „Мракобес”

В духа на тогавашните идеологически постановки, делото-формуляр № 6291 на учения на европейско равнище, носи условното наименование „Мракобес” с „окраска” – „църковно-православна контрареволюция1. Агентурата се „добрала” до първият том машинописни страници с проповеди на йерарха. По отношение на изключителния хирург, спасил множество войнишки животи и лауреат на Сталинска премия, в чекистките документи са използвани определения като „вражеска дейност”. За архиепископа (когото чекистите упорито назовавали „полякът”, явно, за да се подчертае неговата „неблагонадеждност”) в едно от чекистките справки пишело: „Изпаднал в религиозен фанатизъм преди повече от 30 години и станал активен служител на религиозния култ”, бил трикратно съден, 11 години прекарал в затвори и интерниране. „Бидейки антисъветски настроен, Лука активно действа против материалистическото учение, проявява антисъветски съждения и предприема активни мерки към оживяване на дейността на духовенството и църквата”2.

От раздразнението на чекистите заради твърдата позиция на владиката можело да се разбере, че привличането към негласно сътрудничество и оперативно използване на епископата са били важни показатели за оценката на Киев в ефективността на работата на регионалното Управление на МГБ (по-късно КГБ, бел. прев.). В материалите от оперативните съвещания в Украйна по религиозната линия (средата на 1950 г.) се давала за пример активната работа относно епископата, само на заместник-началника на Одеското УКГБ – полковвник Юферов, който периодично се срещал с тайни помощници-архиереи; началниците на УКГБ на Кировградска, Запорожска, Днепропетровска, Дрогобичоска и Станиславовска области, а началникът на Лвовското управление приел епископа само един път. За останалите, както констатира документът „не се знае агентурата сред епископите … Тези другари, както се вижда, не разбират, че ако правилно се върши работата с агентурата сред епископите … и те умело се обучават, може да се достигне до по-добри резултати за намаляването и разложението на религиозните общини и провеждането на религиозни политики в нужното ни направление”3.

Агентите и доносниците работели в най-близкото обкръжение на светителя. Агент „Солнцев” бил личен шофьор на йерарха, „Вологодски” се трудел в канцеларията на Кримска епархия (контролирал и кореспонденцията на архиерея). Били вербовани редица свещеници и дякони (които в противен случай щели да бъдат подложени на репресивни мерки); агентурата „действала” чрез близки до архиерея свещенослужители и миряни, съпровождали владиката в пътуванията му из кримските енории (агент „Йерусалимски”, „Дроздовски” и др.). Източникът „Семьонов” пък бил настоятел на храма в един от курортните градове.

Нищо не убягвало от вниманието на съгледвачите. Съобщавало се например, че в Ялта владиката е посетил академик В. Филатов и имал с него „уединена продължителна беседа”. Посетил с архиерея Ялтенския храм, изтъкнатият офталмолог се причастил при него4. Общението между двете светила на медицината било проследено и в бъдеще. Така се съхранили съобщенията за пристигането на губещия зрението си владика в Одеса през август 1952 година (той отседнал при сина си). Колегата-офталмолог прегледал своя духовен наставник5.

Окаяни дни

На 24 август 1952 г. Кримският архиерей посетил патриарх Алексий I, който по това време традиционно пребивавал в своята одеска резиденция и общувал и с други йерарси на РПЦ. Както съобщава агентът на МГБ (Министерство на държавна сигурност, бел. прев.) „Петров”, архиепископ Лука им разказал за подготовката на новия си труд по хирургия и за вече събраните седем тома текстове с проповеди. Поверително споделил с „източника” и творческите си планове по написването на книгата „Дух, душа и тяло” ( която по това време достигнала 140 ръкописни страници), и се оплакал, че трудът лежи като баласт, защото „такива мисли в наши дни не се одобряват”6.

Разбирайки фарса на изборите за Върховен съвет на РСФСР, митрополит Лука не могъл да скрие своето раздразнение. Както информирал агент „Бойки”, посетил през декември 1946 г. избирателния район, наблюдаваният епископ не скривал пред обкръжението си отрицателното си отношение: „отивам на избори, но „досадно ми е тук, да си тръгваме по-скоро… О, окаяни!”7.

Но трябва да отбележим, че митрополит Лука в действителност не е бил враг на съветската държава като такава (помнейки и думите на апостола за това, че всяка висша власт е установена от Бога и няма власт, която да не е от Бога). Освен неуморната работа в годините през войната, той активно се включвал в антивоенното движение за предотвратяване на ядрената война. Както съобщава агентът на МГБ (впоследствие КГБ), „Евстатиев”, проповедта на Кримския архиепископ на Богоявление 1947 година била издържана в патриотичен дух: „в нито една държава не се е въплътила така правдата Божия, както в постановленията и решенията на Съветското правителство” относно неговото предложение за разоръжаване. Думите на архиерея дори са приети нееднозначно от миряните. Така оперативният източник съобщава, че д-р Марина Кузмина недоумявала: „Нима и той се е продал на КГБ! Не! Това не може да бъде!”8.

Чекистите установили, че Кримският архипастир съзнателно приобщава към себе си и назначава в храмовете свещеници, преминали през ГУЛАГ, затова завеждали на тези „авторитетни и ревностни служители” оперативни разработки9. Оплакванията от страна на завеждащия религиозните култове и опасенията на чекистите, предизвиквали желанието на управляващия архиерей потърси свещеници с дореволюционен стаж и  солидно духовно образование, които са пострадали от притесненията на атеистичната власт. Сред тях по понятни причини (преди всичко по силата на страшните физически загуби на клира от незаконните репресии), преобладавали преселници от западните области на Украйна, на първо място – от изначално православно-християнската област Волин (северозападна Украйна, бел. прев.). През 1955 г. в епархията са служили 10 такива свещеници (според твърдения на чекистите, архиепископът ги е „привлякъл за 2-3 години”, защото имал връзки с украински националисти и такива с антисъветски убеждения). Отношенията между тази категория йереи и местните свещеници не винаги са били гладки10.

В това отношение митрополит Лука е имал „колеги” от епископите, които също са предпочитали „старите” кадри сред свещениците от западния район  на републиката. Показателен е примерът с Черниговският и Нижински епископ Йаков11, който бил обект на постоянна оперативна разработка на МГБ (Министерство на държавната сигурност, бел. прев.), което го подозирало в принадлежност към „църковно-монархическата катакомбна ИПЦ”. Черниговският отдел на държавна сигурност отбелязал, че през 1949-1952 г.  епархиалният архиерей преместил „на по-добри места” в областта 11 свещеници и 3-ма йеромонаси от Западна Украина12.

Трябва да отбелжим, че дейността на енориите на „западняците”, както те се наричали в документите, на изток от Збруча, в цялост съставлявали предмет на оперативен мониторинг на КГБ. Делото се задълбочило и заради отделни прояви на националистически настроения от страна на галичаните – преселници, които търсили наемна работа. Така се съобщавало в отчета на Кримското УКБ от 2 юни, че преселникът Иван Т. от Станиславска област в Ялтинския район създал около себе си група от млади галичани, „които пеели националистически песни”, а според  агент „Кравченко”, той разказал за своето пребиваване в подземията на ОУН – Организацията на украинските националисти (сред „истинските партизани”), и че бил застрашен в случай на война със САЩ, да премине в нелегалност и да убива руснаци13.

Имало е, разбира се и други случаи, предизвикани заради политиката на окупационните власти. Според делото-формуляр свещеник Николай Олшански от Старокримския район, е разработван и арестуван на 25 април 1947 г. за сътрудничество с агресорите. Материалите по разработките показват, че той доброволно е постъпил като преводач в жандармерията, „по заповед на немците” станал свещеник във Феодосия и казвал „антисъветски проповеди”14.

В обкръжението на владиката особено безпокойство в антирелигиозното подразделение на Кримското УМГБ (по-късно отдел на КГБ в Украйна) предизвиквал секретарят на епархията, протойерей Виталий Карвовски, който бил благочинен  (т.е. отговарял за богослужебната дисциплина и реда на определени храмове, бел. прев.) в Симферополския район. Роден в Подолия, в годините на войната служил в Украинската Автокефална Православна Църква (УАПЦ), по данни на КГБ е поддържал връзки с катакомбниците от ОУН. С национално съзнание на украинец, той заявил в разговорите си с информаторите от органите на държавна сигурност: „Ние трябва да помним, че сме украинци”. За разработката на Карвовски, служил в Крим от 1952 година, е бил привлечен за негласно сътрудничество под псевдонима „Немо” и един от благочинните на Кримска епархия15.

На Карвовски завеждат дело-формуляр (съдейки по плана на агентурно-оперативната работа на УКГБ за второто тримесечие на 1955 г., делото се е отнасяло за приоритетите на служебната дейност), и изложили на негласна лустрация преписката, която разкривала неговите контакти със свещениците, пребивавали в лагери). Отбелязано е, че той е роден през 1889 г. в гр. Изяслав, Хмелницка област. По време на хитлеристката окупация митрополитът-автокефалист Поликарп (Сикорски), бил назначен за благочинен към УАПЦ (Украинска Автокефална Православна Църква), служил е панихиди на символичните гробове на украински бунтовници, поддържал е връзка с ръководителите на подземията на ОУН „Крилчем” и „Кузменко”. За разработката на Карвовски в дело са въвели агентурата на „Фьодоров” (бързо спечелил доверието на пастира, но скоро бил отстранен от разработката заради „неправилно поведение”) и негласните помощници на КГБ „Римски” и „Игор”, „свещениците-западняци”16.

Трябва да подчертаем, че отец Виталий е бил вече обречен на специално внимание  от спецслужбите заради на авкокефалисткото си минало. Достатъчно е да кажем, че в само в областта Волин в началото на 1953 г. са арестувани повече от 60 бивши йереи на УАПЦ от времето на войната, а 27 от тях са разработвани по дела-формуляри17.

Чекистите-„религиоведи” са били разтревожени и от ръста на популярност на архиепископ Лука сред младежите, студентите и интелигенцията (посочвало се, че младежта е съставлявала 10-12% миряни на Пасха 1949 г. която достигнала общ значителен ръст на молещите се в сравнение с 1948 г. в Керч – два пъти, в Симферопол – от 5800 на 9000, в Севастопол – от 2600 на 6500 и т.н.)18.

Както се отбелязвало в доклада за работата на отделение „О” на УМГБ за април 1947 г., неговите проповеди в катедралния храм на Симферопол (сега – Свято-Троицкия храм, където са изложени за църковно поклонение мощите на свети Лука), който се „ползвал с голям авторитет сред вярващите и дори сред някои части на медицинския персонал”, числото на вярващите расте, идват „много от студентите на Симферополския медицински институт и медицинските работници, на които Лука е четял лекции по „гнойна хирургия”. Цитирани са думите на студентката П. Калашникова: „Сега се чувствам истинска християнка”. Студентката А. Белобородова (по свидетелства на информаторите на държавна сигурност) казвала: „Много ми хареса църквата. Имаше много студенти от нашия институт. Хорът е забележителен, особено интересно беше да видя нашия хирург – лауреат на Сталинска премия”19.

В края на краищата, на 6 май 1947 г. началникът на УМГБ генерал-майор Марселски информирал областния комитет на партията „за влиянието на ахриепископ Лука на студентите от Симфеополския медицински институт и медицинския персонал”. Съобщавало се, че въз основа на информация на УМГБ, общинският комитет на партията препоръчва на ръководството на медицинския институт „занапред да избягват да ползват лекциите на архиепископ Лука”20. След това, както вече знаем, професорът окончателно изгубил възможността да преподава своите фундаментални знания и колосален хирургически опит на колегите и бъдещите лекари.

„Зад кулисите”

Агентите и доносниците работели в най-близкото обкръжение на светителя. В противен случай ги заплашвали репресивни мерки. Агентурата „действала” сред близките на архиерея свещенослужители и миряни, съпровождала владиката в пътуванията до почти 60 кримски енории21, „сдобила” се с първия машинописен том с проповедите на йерарха. По отношение на изключителния хирург, спасил множество войнишки животи, лауреат на Сталинска премия, в чекистките документи се е прилагало определението „вражеска дейност”. Едновременно негативната или предубедената информация за главата на епархията отивала в Москва и по линия на упълномощения от Съвета по религията в Кримска област, според когото св. Лука бил „реакционер и голям фанатик, стремящ се към разпалване на религиозността”; „архиепископ Лука продължава да остава реакционер, който в благоприятен момент при наличие на подходящ  повод, е необходимо да бъде подхвърлен на изолация”22. Иначе казано – не се изключвал нов арест.

През 1954–1958 г. с редица решения на ЦК на КПСС,  правителството на СССР се фиксира върху нови гонения за пълна ликвидация на Православната Църква в процеса на „комунистическото строителство”. Само за 1958 г. в Крим „с помощта на агентурата” са закрити два храма и са изгонени от областта 4 свещеници. Органите на КГБ са прибегнали към груби способи на компрометиране на владиката и създаване на непоносими условия с помощта на тайни сътрудници, които събрали „опозиционна група” ръководена от Сизиров. Той умело използвал факта за нанесените побои на свещеника Довбенко от пазача Ф. Ряби23. Историята била раздухана,  а храмът изгубил половината си енориаши. Едновременно с това, враждебно настроеният към архиепископа свещеник Зубов („случаен в църквата човек”) от Бахчисарай, е бил убеждаван да се откаже от сана си и да излезе с „разобличителни статии във вестниците”24.

В документите, подготвени с ново пълномощно от Съвета по делата на РПЦ в Крим от А. Гусков, срещу архиерея започнали да се появяват оскърбителни и политически определения, присъщи на най-лошите години на гонения срещу Православието. Владиката бил наречен (27 мая 1960 г.) „прекалено властен, самолюбив, деспотичен старик…, който въобразявайки си, използвал минали заслуги… феодален княз на Кримска епархия… заклет монархист”25.

Въпреки постоянния натиск от представителите на властта и възпрепятстването от страна на официалната медицина, архиепископ Лука, който страдал и заради отслабващото си зрение,  се придържал към своето ежедневие. В кабинета царяла обикновена обстановка – много икони, портрет на Сталин и на патриарха, на покойната му жена-красавица, нарисувана от четката на самия епископ.  Сутринта започвала с щателно хирургическо измиване на пръстите по определен начин и с физически упражнения. Вечерта завършвала с разходка по крайбрежието на река Салгир, след което до 23 часа, светецът усърдно се занимавал с медицинска литература и хирургически атласи, като пишел и проповеди26.

„Отиде си от нас сутринта…”

Архиепископ Лука произнася своята последна проповед в Неделя на прошката през 1960 г. На 11юни 1961 г. в деня на Всички руски светци, Войно-Ясенецки починал в 6 ч. и 45 минути сутринта. „Не ропта, не се оплака. Не даде разпореждания. Отиде си от нас сутринта…” – написала личният секретар на владиката Елена Лекфелд27.

На 22 ноември 1995 година Симферополски и Кримски архиепископ Лука е причислен към лика на местнопочитаните светии от Синода на Украинската православна църква. През март 1996 година при стичането на 40 000 вярващи, се извършило и прославянето на светите мощи на владиката, които днес почиват в Свято-Троицкия катедрален храм в Симферопол.

Архиепископ Лука е канонизиран като местнопочитан светец от Красноярската епархия на РПЦ. През 2000 година светителят-хирург е прославен като изповедник (пострадал за вярата, но оцелял по Божий промисъл) в сонма на новомъчениците и руските изповедници от Архиерейския събор на РПЦ и се празнува на 29 януари и 29 май (у нас св. Лука се празнува на 11 юни – деня на упокоението му, а по-късно и на неговата канонизация от УПЦ, бел. прев. ). Почита се като светец и от други поместни църкви като Еладската (и БПЦ, бел. прев.) През 2001 година от Симферопол в Гърция донасят сребърната ракла с неговите мощи. На 14 юли 2008 година свети Лука посмъртно става почетен гражданин на град Преславъл-Залески. Създава се „Общество на православните лекари на Русия” на името на проф. Войно-Ясенецки. Украинската православна църква учредява Орден на св. Лука Кримски.

Интересно е, че тласък към юридическата реабилитация на незаконно репресирания учен дава неговият внук, доктор на икономическите науки, председател на комитета в Държавната дума на Русия В. А. Лисичкин. През април 2000 г. следва пълна реабилитация на Войно-Ясенецки по четири открити против него углавни дела (съответно през 1923, 1924, 1930, 1937 г.)28.

За увековечаването на паметта на светителя-хирург е направено немалко:

– в Руския национален медико-хирургически център „Н. И. Пирогов” е създадена клиника по гнойно-септична хирургия „В. Ф. Войно-Ясенецки” и е направен паметник;

– Красноярският държавен медицински университет носи името на проф. В. Ф. Войно-Ясенецки;

– името на хирурга носи и градската болница в гр. Тамбов

– до паметника на св. Лука, направен в Симферопол при дома, в който е живял, е издигнат параклис, а на територията на Свято-Троицкия женски манастир действа музей за живота и дейността на светителя-хирург с множество изложени негови вещи;

– положени са паметни плочи в клиниките на Красноярск и Тамбов и във военната болница в Симферопол;

– има храм в двора на Одеския национален медицински университет и параклис на свети Лука и в Трета градска болница в Одеса;

На сградата на Киевския национален медицински университет, който носи името на А. Богомолец има паметни плочи на св. Лука. Експонатите, разказващи за дейността на славния випускник на алма-матер, архиепископ Лука Кримски, са представени в музея с  историята на учебното заведение. Образът на светителя-хирург заема достойно място в Портретната галерия на изтъкнатите учени на Националния медицински университет „А. А. Богомолец”, създаден през 2009 година.

Всички деца на професора тръгват по неговите стъпки и стават лекари. Синовете Михаил и Валентин (1913 – 1992, виден патологоанатом), са доктори на медицинските науки; Алексей е доктор на биологическите науки, дъщерята Елена е лекар-епидемиолог. Внуците и правнуците също са учени. Кандидатът на медицинските науки Олга Валентинова Войно-Ясенецка (1942–2001) е създател на Одеския областен патологоанатомичен отдел, а Алексей Михайлович Войно-Ясенецки е професор-уролог, директор на Центъра по урология. Правнучката Татяна е лекар-реаниматор.

Превод: Ренета Трифонова

Източник: Православная жизнь

---

1Крымская епархия под началом святителя Луки (Войно-Ясенецкого): сборник документов. Симферополь: Н.Оріанда. 2010. С.274.Во время подготовки этой книги к печати трудами протоиерея Николая Доненко (настоятеля храма Покрова Пресвятой Богородицы в крымской Нижней Ореанде), Р.Замтарадзе и С.В.Филимонова вышло расширенное документальное издание: Крымская епархия в документах святителя Луки (Войно-Ясенецкого) и надзирающих органов. 1946–1961 гг.: Сборник документов. – Симферополь: Н.Орiанда, 2015. – 1232 с.

2 ОГА СБУ. Ф.2. Оп.21. Д.17. Л. 113.

3 ОГА СБУ. Ф.1. Оп.12.Д.3.Л.61–62.

4 ОГА СБУ. Подборка документов об оперативной разработке архиепископа Луки (Войно-Ясенецкого). Д. 51. Т.2. Л. 119–120.

5 В Институте академика Филатова в Одессе работал младший сын свт.Луки – Валентин (1913–1992), доктор медицинских наук, профессор, видный патологоанатом, основавший там в 1946 г. первую лабораторию патоморфологии.

6 ОГА СБУ. Ф.2. Оп.20. Д.10. Л.34

7 ОГА СБУ. Подборка документов об оперативной разработке архиепископа Луки (Войно-Ясенецкого). Д. 51. Т.1. Л. 147.

8 ОГА СБУ. Подборка документов об оперативной разработке архиепископа Луки (Войно-Ясенецкого). Д. 51. Т.1. Л. 4-5.

9 ОГА СБУ. Подборка документов об оперативной разработке архиепископа Луки (Войно-Ясенецкого). Д. 64. Т.3. Л. 247–248.

10 Крымская епархия под началом святителя Луки (Войно-Ясенецкого): сборник документов…С.384. Проблема «западников» неоднократно поднимается в документах антирелигиозных подразделений МГБ-КГБ. Так, в материалах разработки по Владимирскому собору Киева (1952–1956 гг.) со ссылкой на агентурные источники сообщается о существовании группы прихожан-«западников» – выходцев из западного региона Украины, или просто «национально сознательных» украинцев, «обиженных на советскую власть», «создавших «компанию». Всего туда входило до 50 человек представителей интеллигенции, куда включили и регента хора, знаменитого дирижера, фольклориста и ученого Михаила Гайдая (1878–1965) (ОГА СБУ. Ф.2. Оп.27.Д.10.Л.114, 174, 185).

11 Епископ Иаков (Иван Заика, 1900–1983). Возглавлял Черниговскую и Нежинскую кафедру в 1948–1953 гг. В 1920–1946 гг. состоял в братии Почаевской Лавры. Уволен на покой в 1953 г., формально – по болезни, в действительности вызывал своим истовым служением крайнее неудовольствие властей и органов госбезопасности, насадившей агентуру в довольно близком окружении архиерея.

12 ОГА СБУ. Ф.2. Оп.25. Д.14.Л.218.

13 ОГА СБУ. Оп.21. Д.17.Л.79.

14 ОГА СБУ. Подборка документов об оперативной разработке архиепископа Луки (Войно-Ясенецкого). Д. 51. Т.2. Л. 116.

15 ОГА СБУ. Ф.2. Оп.27. Д.5. Т.1.Л.300. Учитывая насыщенность УАПЦ «националистически настроенными» священниками, ее сотрудничество с оккупационными властями и связи с подполем ОУН, а также проблемные настроения формально воссоединившихся с РПЦ бывших священников-униатов и их понятные симпатии к повстанческому движению, органы КГБ считали приоритетными задачами при разработке РПЦ изучение бывших иереев УАПЦ и УГКЦ. В 1957 г. в РПЦ насчитывалось до 500 бывших автокефалов и 1173 грекокатолических священников при общей численности иереев 6031. Нередко приводился пример И.Андрощука, одного из бывших руководителей УАПЦ на Волыни, активного подпольщика ОУН под псевдонимом Лев, в 1947 г. осужденного к 20 годам каторжных работ и ставшего священником РПЦ после досрочного освобождения в 1956 г. (ОГА СБУ. Ф.1.Оп.12.Д.2.Л.171, 213–214).

16 ОГА СБУ. Ф. 2. Оп.21.Д.17. Л.115-117.

17 ОГА СБУ. Ф.2. Оп.25.Д.13. Л.67.

18 ОГА СБУ. Подборка документов об оперативной разработке архиепископа Луки (Войно-Ясенецкого). Д. 64. Т.2. Л. 123.

19 ОГА СБУ. Подборка документов об оперативной разработке архиепископа Луки (Войно-Ясенецкого). Д. 51. Т.2. Л. 117.

20 Там же. Л. 119.

21 Там же. Л. 119–120.

22 Год со святителем Лукой Крымским: церковный календарь-дневник. Симферополь: Родное Слово, 2013. 3 декабря; часть докладов опубликована в книге: Крымская епархия под началом святителя Луки (Войно-Ясенецкого): сборник документов. Симферополь: Н.Ореанда, 2010.

23 Как отмечал в докладе уполномоченный Совета по делам РПЦ при СМ СССР по Крымской области А.Яранцев, верующие действительно несколько раз обращались с жалобами на действия Довбенко, «выбросившего из алтаря иподиакона Федора Рябых…и ударившего его дверью Царских врат по спине» (Марущак Василий, протодиакон. Святитель-хирург… С. 275).

 

24 ОГА СБУ. Ф.2. Оп.27. Д.8. Т.1.Л.251–252.

25 Марущак Василий, протодиакон. Святитель-хирург… С. 312.

26 Год со святителем Лукой Крымским… 10–11 декабря.

27 Там же. 24 декабря.

28 Лисичкин В.А. Крестный путь святителя Луки. Подлинные документы из архивов КГБ. Ростов-на-Дону: Феникс, 2001. С. 7–8.