И в най-лошите времена можем да съхраним достойнството и душата си

Автор: патриарх Павле Сръбски

Любовта към собствения народ, която е сляпа към неправдите и престъпленията, не е любов. Истинската любов към своя народ означава, че в нея има място и за всякакъв друг народ.

Не бива да се срамуваме от определена работа. И най-мръсният труд не може да ни унизи. Унижава ни само грехът.

Трябва преди всичко да постигнем мир в нас самите, а след това – около нас. Ако имаме мир, наистина ще го постигнем и около себе си.

Умът ни дава светлина, той е нашето вътрешно око, но е хладен. А добротата е топла, но сляпа. Затова трябва да установим равновесие между развитието на ума и добротата, защото умът без добротата преминава в злоба, а добротата без ум – в глупост.

Трябва да сме щастливи, ако в трудни времена винаги се намерят хора, които да са дораснали за своето време и задачи.

Границата между доброто и злото не преминава между расите, народите и вярата, а през човешкото сърце.

Човекът трябва да противостои на злото, но никога не трябва да го прави като нечовек.

Човекът не може да избира нито времето, нито мястото, в което да се роди, нито условията, в които животът му ще предстои. Това не зависи от нас. Това, което зависи от нас и което ни очаква е – да бъдем хора винаги и навсякъде. При всякакви условия и обстоятелства.

Времето съзижда и руши, а делата на любовта остават и надживяват времето, в което сме призвани да свидетелстваме – всеки по своето призвание, но винаги като хора и никога – като нечовеци.

Не бива да се оправдаваме и да казваме, че ако времето беше друго, и ние щяхме да бъдем други. И в най-добрите времена можем да изгубим достойнството и душата си, но и в най-лошите времена и при най-тежките обстоятелства, можем да ги съхраним.

Превод: Ренета Трифонова, източник: Православная жизнь