Всички ненавиждаме бога на фарисея и копнеем за Бога на митаря

maxresdefault

Автор: о. Николаос Лудовикос

Втора част от беседата на отец Лудовикос „Бога на митаря и бога на  фарисея“

Към първа част

Ако фарисеят беше духовник, би бил страшно строг  и повечето от вас щяхте да ходите при него, защото го смятате за традиционалист.  Щеше да ви затрие живота. Морализмът създава прекомерна суровост и именно, защото има вина в своята същност, т.е. този, който има тези неща, живее постоянно със своите вини. За да възпълни  изгубеното „съвършенство”, т.е. факта, че въпреки всичко вечерта е погледнал съседката (не съм прелюбодеец! не съм прелюбодеец!), но за да потуши своята вина, избухва върху теб и веднага щом му кажеш: „E, обърнах се и погледнах една жена!”, ти налага епитмия, двойна и тройна епитимия. Така той успокоява своята вина.

Човекът на закона е човек, пълен с вини, психоанализата има специално название за такива хора. Както и да е. Той обаче винаги успокоява своята вина, като избухва върху другите. Фарисеят се хваща за  митаря. Не съм като него! Митарят в същото време е до него. Казах ви, фарисеят преди всичко гледа погрешно Бога, след това тръгва да се уподоби на тази грешка и преувеличава. Навярно е откраднал малко, навярно е бил близо до прелюбодеянието и до други неща и вината от това го кара да избухне върху митаря (не съм като него обаче!).

Съжалявам, че го казвам, но много пъти  религиозните хора стават такива, защото не създават правилна връзка с Бога. И реално чрез тази връзка се затварят още повече в себе си, вместо да откриват себе си. Нека да видим митаря. Той  какво разбира? Разбира, че Бог е откриване и има друго виждане за Бога. Разбира, че Бог е смирен – за да се занимава с един митар, Бог какъв е? Не е ли смирен? След като Му казвам: „Боже мой, аз съм едно нищо!”- това означава, че Бог е способен да го чуе, нали? Ако отидеш при министър-председателя и му кажеш:

– Виж, аз съм едно нищо!

Той ще ти каже:

– Да, едно нищо си, затова пукни!

Така ще ти каже. И комунистът, и некомунистът същото ще ти отговори, не е ли така?  Да, нищо си! Или ако не му го каже директно, ако човекът е журналист, няма да му го каже, а ще каже: „Аз искам да изслушвам всички граждани и да чувам тяхното мнение!”, но в себе си ще казва: „Хайде, приключвай, защото ще ходя да ям в най-добрия ресторант!” – а външно: „Да, да, да!” Но в себе си ще забрави, не в следващия миг, а в същия миг това, което си му казал. Но ако си важен човек, ако си някой, който играе важна роля в обществото, министърът ще търчи след тебе. Ще ти се обади и по телефона вкъщи и  ще каже: „Как казахте, господине, да го направя?”

Случи ми се,  когато станах ректор на Висшата църковна академия в Солун. Подадох едно заявление в министерството на образованието. В началото се питаха кой е този? Един поп. А, не е точно един поп, казали другите. Както и да е. Аз си тръгнах и по-късно ми се обадиха по телефона. Беше самият министър: „Моля ви, кажете ми какво точно искате, да го направим!” Наближаваха и изборите. Удивително. И дори ме наричаше ”Ваше Високопреосвещенство”, но не седнах да му обяснявам подробности.

Казвам ви, че сме такива. Но Бог не е такъв и митарят знае това. Има правилно богословие, вижда  Бог какъв е и това, което Бог е. Ние не сме достойни да Го видим, защо? Защото сме горделиви, мравки сме, но надути мравки. Бог е Всичко, но смирено Всичко. Има пълнотата на битието и е смирен, изключително смирен, толкова, че се занимава с един митар и с нас, които сме нещо подобно. Разбирате ли?  Изключително смирен, не просто Бог е любов, а тази любов само в смирението би могла да е любов. Не съществува любов, ако няма смирение в нея. Любовта е снизхождение, снизходителност, прошка –  превъзходни думи. Бог е такъв като любов. Това е величието. И как  разбираме това?  Ние, християните, го разбираме изключително добре. Помислете за изповедта, колко много пъти сте се изповядвали, колко много пъти почувствахте опрощението. Едно внезапно преживяване на свобода, уют и радост. Особено ако обвиниш малко себе си, отидеш при  духовника и ти прочете една обикновена опростителна молитва, излизаш друг човек.

Мъртъв беше и оживя. Може да те е унизило злото, което си извършил, може много да ти е навредило, но след това си тръгваш оттам, летейки като птиче и си готов да вземеш антиманиакални лекарства, вместо антидепресанти – от прекалена радост.   Това показва, че Светият Дух, както казва един от отците, в това движение намира нещо подобно с теб. Веднага щом се смириш, Бог намира Своя брат, намира Своята сестра – душата, и веднага се явява, веднага се радва, радваш се и ти, а това явяване означава, че Духът идва и обитава в човека. В кой човек?  Този, който преди малко е извършил  големи злини, бил е изоставен и демоните са били готови да го сграбчат, както се казва в една друга книга, отново за съветските комунисти.

Умирал един много ужасен съветски комунист. Той  бил кръстен, но демоните го измъчвали дни наред с ужасяващи видения. Той се биел в гърдите, крещял, ревял, и внезапно си спомнил (бил и университетски преподавател) за един студент, който станал свещеник, и казал: „Доведете ми го! Доведете го!”  Довели го и му казал:

– Искам да се изповядам!

Той се изповядал за първи път в живота си, причастил се за първи път, откакто го направил като бебе. Свещеникът тръгнал да излезе навън, и тук е страшното…  Внезапно се чул страхотен трясък и той видял неизброимо множество черни свраки да излизат от стаята, в която бил, като обезумели,  с крясъци да грачат и да изчезват в небето. Той се успокоил напълно, свещеникът му дал една икона на Христос и една броеница и човекът прекарал последните дни от живота си, причастявайки се всеки ден и казвайки Иисусовата молитва. Историята не казва това, но го казват тези, които са го преживяли и видяли. Колко много такива случаи има!

И тъй, клетият митар сигурно е чул някъде Давидовия псалм, който бил известен, тъй като го казвали в синагогата. Той застанал в едина ъгъл, защото бил мразена личност, скрил се и там чул да се чете псалома. Предполагаме, че може да е станало така. И се пита:  какво става тук? Съществува ли такъв Бог? Тази картина за Бога го услажда и му харесва: „С този Бог мога да се разбера. За мен е! Това е моят Бог”. Отива и се обръща към Него. Фарисеят се обръща към един друг бог. Бог е един, но не така, както ние гледаме на Него и много пъти Той не може да направи нищо, за да се променимДесетилетия нося това расо, почти 30 години, виждал съм много пъти хора, които са ми казвали, особено тези,  които ме познават: аз съм атеист.  Не видях никой, който да познава Бога, Който аз познавам, и да е атеист. Разбирате ли? И винаги им  го казвам, особено на колеги-университетски преподаватели:

– Този бог, който ти отхвърляш, за да станеш атеист, аз го отхвърлих, за да стана вярващ.

И ме  гледаха с опулени очи:

– Какво имаш предвид, отче?

Имам предвид това, че този бог-чудовище, който имаш в ума си, по естествен път те води до атеизъм. Ако и аз имах тази идея, и аз щях да съм като теб и бях като теб. Ако видиш, че Бог не е такъв, тогава ще се промениш. Всички ненавиждаме бога на фарисея и копнеем за Бога на митаря. Въпросът е,  че Той е единственият Бог, Който съществува. Във всички текстове на всички светци никъде няма да намерите бога на фарисея. Ще го намерите ли? Никъде! Само другият Бог ще намерите, защото никой не бива привличан от това безчувствено и ужасно същество, което фарисеят има в ума си (и какъвто той самият става), докато всички биваме привличани от Бога на митаря. Всички чувстваме, че ако Бог съществува, Той е такъв. В противен случай Бог не съществува, не казват ли така? Бог не съществува! Как да съществува, когато  преди Октомврийската революция  владиците обсъждали колко злато ще има колесницата и колко златни енголпия ще носят отпред и  отзад? Разбирате ли? Това е изоставянето на Бога. Обикновеният народ, който гладувал, жадувал и страдал, ги виждал и казвал: „Това не е  истински Бог, Бог не съществува, след като Бог е такъв!”

Казвал съм ви онзи анекдот, което не е точно анекдот, а истинска история с ацтеките. Защо те никога не станали християни? Когато испанците отишли и ги завладели, след като изклали колкото могли, накрая довели мисионери след себе си и казали: колихме каквото колихме, останалите да станат християни.  А какво е Християнството? Една религия, при която Бог се разпва за мене и прави едно, прави друго и т.н.

Знаете ли, тези простодушни хора имат голяма жажда, тези народи имат голяма  метафизична жажда. Ако бяха срещнали истинни хора, щяха да се променят, но къде да ги намерят?  И испанските мисионери продължили, като казали, ще има и царство Божие и ще отидем там! Веднага щом чул това, един от старейшините казал:

– Мога ли да попитам нещо?

– Да, разбира се!

– Я ми кажи, и испанците ли ще бъдат в царството Божие?

– Разбира се! Там ще бъдат!

– Е, тогава не искаме да ходим там!

Разбирате ли?

Превод от гръцки език: Константин Константинов

(следва продължение)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: