Съвременният мъж

Автор: свещ. Дионисий Каменщиков

Ако се замислим коя възрастовата категория днес е най-уязвима при всевъзможните социално-политически провали в Русия, то не е трудно да се разбере, че това са младежите. По-точно – мъжете във възрастта до 30 години. Нямаше такава беда, която да ни подмине. Войни, алкохолизъм, наркомания и безработица има преди всичко сред младите хора. Един мой познат свещеник обича да повтаря, че в неговия храм най-голям е процентът на млади енориаши. Той не е някакъв изключителен съвременен мисионер и не е мой колега по работа с младежите, просто храмът, където той служи, е в затвора. Ето това е страшно!

Какво казва историята

А винаги ли е било така? Винаги ли първият удар са получавали младите хора? Да, винаги. През цялата история на човечеството младите хора са се оказвали най-неприспособими и на тях падна основната тежест. Но толкова беззащитни, като днес, според мен, те не са били никога. Мъжете като че ли изведнъж престанаха да бъдат мъже. С всяко ново поколение младите хора стават все по-инфантилни. И сега, когато виждаш човек с дълги коси, облечен в тесни джинси, често не можеш да разбереш какъв е – момче или момиче.

Това не е тенденция напоследък, както може би изглежда на пръв поглед, това е историческа закономерност, наследство от съветската епоха. Именно тогава, в съветско време, още преди войната, в преследване на резултатите от поредната петилетка, се насаждаше идеологията, че жената трябва да работи наравно с мъжа; на плакатите от сталинското време се изобразяваха румени девойки в работнически дрехи, с фигури на тежкоатлети със сърп и чук в ръка. А след войната, когато много милиони мъже не се върнаха от бойните полета и когато трябваше с болшевишки темпове да се възстановява страната, женските ръце отново бяха абсолютно необходими. После животът тръгна в своето мирно русло, но довоенното поколение момчета в тази почти глобална липса на бащи, не получи нужното възпитание и съответно не можа да даде такова и на синовете си. Въпреки всичко, мъжкото население постепенно се попълни. Но много от младите хора бързо съобразиха, че да лежат на дивана е много по-уютно, отколкото да стоят до машината или дори в института. Те постепенно „емигрираха” от старите традиции, оставяйки жените да извършват откритията и да творят икономическите чудеса.

В резултат на тези сложни исторически и идеологически перипетии, ние имаме днес вместо млади хора, същества от неизвестен пол, които през живота си не са вдигали нищо по-тежко от своя лаптоп.

Тридесетгодишните деца

Много отдавна четох една повест за войната, която се казваше „Завинаги деветнадесетгодишен”. Разказът се водеше от името на деветнадесетгодишен лейтенант, който в края на повествованието загина и остана завинаги на тази възраст. Порази ме зрелостта, с която разсъждаваше, как действаше като възрастен. Това не беше деветнадесетгодишно момче, а оформен мъж. Днес, напротив, често може да се срещне тридесетгодишен мъж, който остава в развитието си завинаги деветнадесетгодишен. Не напразно се появи тази поговорка: „Мъжът – това е дете, което с възрастта сменя само цените на своите играчки”. Такова възрастно дете не е способно да взема решения, не може да се реши да направи семейство, въобще не е в състояние да действа.

Учените биолози твърдят, че човекът има продължително детство, което заема около една четвърт от живота му. Моите наблюдения показват, че при някои индивиди това продължава и до старостта, което също е признак на нашето време. По-рано не беше така.

Александър Невски на 19 години разгромява при Нева шведските войски. При това историците потвърждават, че това е направено с малка сила и битката е имала успех само благодарение на личното мъжество на княза и неговата дружина.

Преп. Сергий Радонежски започнал да се подвизава в пустинята малко над двадесетата си година.

Висоцки има една песен „За загиналия приятел”, за написването на която е послужил приятелят на баща му, някой си Николай Скоморахов. По време на войната той е бил малко над двадесет години. В един въздушен бой изгубил приятеля си и получил разрешение от командването да отмъсти лично за него. Нацистките летци били ужасени от едно от неговите имена. Било дадено дори разпореждане да се обяви, че Скоморахов е във въздуха. Така и предавали радистите на своите асове: „Скоморахов е във въздуха!” В края на краищата, Николай намерил този летец, който убил неговия приятел, и успешно го атакувал. Нацисткият летец катапултирал и попаднал в ръцете на нашите войници. Най-напред той поискал да му покажат известния на всички Скоморахов и когато видял това двадесетгодишно русоляво момче, не могъл да повярва, че това е това е самият страшен руски ас.

В историята такива примери не са рядкост. А в съвременния живот? Тридесетгодишното дете със скъпа играчка едва ли е способно на такова нещо, то винаги ще бъде слабо, а трудностите бързо ще го сломят.

Бъди мъж

Какво да се прави? Наистина ли у нас всичко е толкова лошо и няма изход от настоящата ситуация? Има. Християнството учи, че докато човек е жив, той е способен да се променя и се променя до неузнаваемост. Ако Бог те е сътворил жена, потърси опора. А ако си се родил мъж, бъди такъв. Обличай се като мъж, вземай мъжки решения, не прехвърляй своите отговорности на друг човек. Нека жената ражда и спокойно възпитава децата, а не да работи усилено на две работи, за да свържете някак двата края. Дай й възможност за това, а ти се заеми с благоустрояването на бита.

Арнолд Шварценегер веднъж каза тази гениална фраза: „В моя дом и в моята камина, аз паля огъня сам.” Запали сам огъня в своето огнище. Мисли сам как да спечелиш, сам решавай колко деца да имаш и къде да отидеш през годишния си отпуск, сам потърси начин да разрешиш тези проблеми, които ти предоставя животът. Отговаряй за думите си. Ако не можеш да направиш нещо, не обещавай. Това не е нещо свръхестествено, това е норма, това означава просто да бъдеш мъж.

Източник: http://www.pravoslavie.ru. Превод от руски: Ренета Трифонова. Заглавието е на редакцията