Забравените св. св. Кирил и Методий

Често се получава така, че най-познатато всъщност е най-малко познавано. От една страна, еднообразното и многократно прокламиране на нещо създава у нас навик, както и илюзията за познатост. От друга, за човека е по-лесно да се плъзга по повърхността на нещата, по мъртвата буква, вместо да вникне в духа, който животвори (срв. 2 Кор. 3:6).

24 май в България се чества официално като „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“ и се празнува особено тържествено. Обикновено той се свързва със значението на азбуката като културна идентификация; със значението на славянската писменост за формиране на нашия народ и за неговото национално самоосъзнаване; като средство, водещо към знанието, просветата и грамотността. Съответно, светите братя започват да се представят като национални, културно-просветни дейци, като едни „създатели на буквите“.

Всичко това са хубави неща. Но минават покрай същността на нещата или са само следствие от нея. Св. Кирил и Методий са преди всичко християнски мисионери, които желаят на прогонят мрака на езичеството от народите, та да бъдат те просветлени с Христовата светлина. Водени от тази цел, те създават и славянската азбука – глаголицата, а по-късно техните ученици ше измислят кирилицата. Желанието на св. Кирил и Методий е да създадат нужните условия, така че народите да могат по-лесно и трайно да възприемат спасителното Христово послание. За това си желание те преминават през различни трудости, а св. Методий дори е затворен и измъчван.

Друго, което често се забравя, включително в Църквата, е че св. Кирил и Методий нямат за цел да ни оставят още един „свещен език“ (редом с еврейския, гръцкия и латинския) – църковнославянския (който произхожда от старобългарския), а да разрушат мита, че въобще съществува такова нещо като свещени езици. За тях езикът е средство за възприемане на спасителното послание на Господ Иисус Христос, средство за прославянето Му. Солунските братя се обявяват срещу сакрализацията на езика, изтъквайки на преден план практическото му измерение – да бъде разбираем. Именно затова те настояват за употребата на славянски език в богослужението, защото той тогава е бил говоримият език. Следователно колкото и благозвучен да е църковнославянският, колкото и прекрасно да звучат песнопенията на него, каквото и културно наследство да представлява за нас, ако той не се разбира от народа (а той наистина не се), според светите братя не би имал място в богослужението.

Кога престъпваме делото на св. Кирил и Методий? Правим го, когато:

1.  Неглижираме ролята на християнските им убеждения, за сметка на идеологически и етно-културни мотиви. Вярата на тези светци в Бога е причината за тяхната дейност, тя е онова, което което ги мотивира, а не някакво абстрактно желание за създаване на писменост и грамотност.

2. Когато сме в плен на неверието, суеверието, формалната, а не жива вяра – нещо, тъй разпространено по нашите земи.

3. Когато ограничаваме християнството до нашия собствен народ, стремейки се да го превърнем в някаква затворена секта, вместо като послание за спасение на целия свят, каквото е било за св. братя.

4. Когато поддържаме ерестта, че има езици, които са свещени и че те трябва да заменят в богослужението говоримите езици.

5. Когато Солунските братя са просто имена на светци в църковния календар, а не източник на подражание.

Автор: Атанас Ваташки

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: