Всичко и във всичко е Христос

Автор: протопрезвитер Николаос Лудовикос

Трета част

(Продължение от втора част)

„Той е по-напред от всичко, и всичко чрез Него се държи.
И Той е Глава на тялото, сиреч на църквата“.

Той е Глава на Тялото на Църквата. Не гледайте еди-кой си патриарх или еди-кой си архиепископ, всеки може да стане какво ли не и да не разбира. Само светците разбират, имаме и свети патриарси, свети архиепископи и свети монаси, свети миряни, нали?  Те разбират, но Бог не може насила да те накара да разбереш, ако не го искаш.

Между другото ти можеш заемаш висша длъжност в църковното пространство, не това не означава, че си разбрал същността. Бог не може насила да те направи свят или да те просветли, ако ти никога не почувстваш нужда от този вид светлина. Разбирате  ли? Ако не почувстваш тази нужда, как да ти го даде? Няма да го направи, след като не го искаш и единственото, което искаш, е да обвиняваш съседката, съседа, мъжа си или великите сили, германците, англичаните и не знам кой друг, че те са отговорни за всички.  Не казвам, че не са, но отговорността, която Бог търси от мен, е моята. Един ден Бог ще ме съди за моите дела, но няма да ми каже: „Какво точно направи госпожа Меркел, я ни кажи!  Как я виждаш?“, а ще  каже:  „Ти, лично ти, който направи това и това с другите, с твоя живот“. Това е целият въпрос и добре, че е така. Представете си, ако трябваше да отговаряме и за другите. Никога нямаше да свършим. Ще отговаряме само за себе си.

Христос  е  Глава на Църквата. Не търсете другаде, обърнете се към Този, за Когото говорим толкова време.

„Той е начатък, първороден измежду мъртвите, за да има във всичко първенство“

Той има първенство и във вечния живот, и в нетлението. Нашият край е нетление и защо е нетление? Защото Бог не съжалява за Сътворението – Той е създал творението, за да бъде вечно. Бог не съжалява за Своите дела. Те са това, което са – дела на любов,  и са съвършени. Понеже са такива, Той не съжалява за тях. Както и ние – единствените дела, за които няма да съжаляваме и да се разкаем за тях,  са делата на любов, за всички други ще се разкаем. Понеже цялото Сътворение е дело на любов, Бог не съжалява за Своето дело, Той Самият е вечен и затова  творението ще съществува вечно.

Трябва да научим езика на вечността. Ако този език е война и разрушение, това се нарича ад. Ако езикът на вечността е живот вечен и тази светлина, за която говорим, тогава вечността е рай. Бог не може да ти наложи това, защото си Божий образ и си свободен. Той не може да ти наложи, но може да ти го предложи. С това, което говорим сега Бог ти предлага нещо, но не може да настоява, не може да те накара да го направиш насила, защото те има за Негов образ, за равен Нему по отношение на свободата, което е друга форма на любящото съвършенство. Ние смачкваме този, когото обичаме; горко, когато казваш думата обичам те, а другият трябва да трепери! Не ми изневерявай, само да ме предадеш!  Ако думата свобода означаваше нещо, тя би означавала някой да ме предаде. Но аз те обичам. Тоест горко ти. Това е по-опасно от другото. Обичам детето си! Ох, какво тегли клетото с това, което трябва да прави, за да остане в тази любов. Затова никога не казвайте на децата – само да си направил еди-каво си! Христос няма вече да те обича! Това е престъпление. Откъде знаеш Христос как обича и кого обича? Да не вмъкваме Христос в този безумен начин във възпитание.

Цял живот няма да стигне, за да разберем колко много  Бог ни обича, с каква свобода, какво означава да те обича и да си в ада, защото  ти не Го искаш.  Той те обича въпреки това; и какво точно въздадохме на тази Негова любов?  Само светците, мъчениците, подвижниците и обикновените хора, които знаят и разбират тези неща, разбират малко от Божията любов и как тя наистина става причина човек да принася себе си и да прави неща, които иначе не би могъл да ги направи. Днес празнуваме паметта на 5-има мъченици (св. мъченици Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий, Орест)  – какви страшни мъчения! Единият го провесили и пронизали с нажежено желязо. Човек не издържа това. За мъченик Орест се казва, че са приготвили нагорещен  железен одър  и са го прострели върху него. А той, като видял това, се усмихнал – така пише в Синаксара. Разбирате ли за какво говоря?  Каква божествена любов трябва да има човек, за да се усмихне в такъв случай? Били са хора като нас, не са били чудовища.

„не се лъжете един други, след като съблякохте ветхия човек заедно с делата му“

Когато говориш лъжа, губиш чувството за реалност – толкова лесно говорим лъжи. Защо? Защото отхвърляме другия, не го искаме и в действителност го използваме.

„и се облякохте в новия“

Старият човек иска да плува в своя мрак, но ние го отхвърляме и се обличаме в новия човек,

„който се обновява в познанието, по образа на своя Създател,
дето няма ни един ни иудеин, ни обрязване ни необрязване, ни варварин ни скит, ни роб ни свободник, а всичко и във всичко е Христос.“

Точно това ти казва, че каквото и чудовище да си, накрая и ти ще станеш „Христос” – всичко и във всичко е Христос. Ти си чудовище като варварин, като елин, като скит, роб и свободен. Но всичко това изчезва. Тази екзистенциална лъжа разболява всички нас. За Кого се открива даром човекът?  Не за баща си, нито за майка си, нито за брата си, а за неговия Творец – Бога.

„А Той му отвърна: един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина;
и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово.
И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме.
Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме.
Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда.
И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите.
И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има.
И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми. Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина – избрани.“

Царството Божие се представя като вечеря, на която са поканени различни избраници. Те се отдават на други неща: единият казва: „купих 5 чифта волове и  ще ги изпробвам“. Друг казва: „купих нива, отивам да я видя“, а пък трети: „жена имам“. Естествено, че един женен човек не би напуснал „стражата”.  „Ожених се, къде да идвам сега? Не мога да дойда.“

Но защо домакинът се разгневява? Искам да направя това уточнение – защо?  Нима е забранено да купуваме волове или да се оженим? Защо той се гневи?  Защото всички тези неща би трябвало да ни съединяват с Бога, а не да ни отделят от Него. Това е трагичното.  И след това домакинът вика всички немощни – хроми и слепи, всички белязани: „които нямат възможност да имат нищо от това, което имате вие, и единствената тяхна надежда съм Аз“ – казва Господ.

Повтарям, че не нещата, които правим ни отделят, а  това как, защо и с каква цел ги правим. С каква цел ти се ожени, купи воловете, нивата, по каква причина? Св. Максим Изповедник казва, че Бог търси причина за всичко извършено от нас. За всичко, което правим, каквото и да е то, Бог търси причина и те пита тайно: защо го правиш? Внимавайте, това е важно за Него. Жениш се? Защо, с каква цел, какво искаш да направиш с това? Оставаш безбрачен? Защо, с каква цел, за да станеш владика? Това не е прието от Бога! Разбирате ли? Бог търси от нас отговор за целта и това има голямо значение за Него. Може външно да е незначително, тъй като не могат всички хора да правят значими неща, но има значение защо правим едно нещо. Бог благославя целта, а не самото дело, защото така или иначе, всички дела са малки пред Бога, нали? Каквото и велико да кажеш, че  ще направиш, то винаги е по-малко от това, което Бог може да направи. Това малко дело ти правиш с някаква цел, и Бог тази цел иска да разбере, тази цел благославя. Тогава човекът става свидетел на Божията слава, защото придобива личен опит от нея, от Божия промисъл и любов, което е аналогично с  целта. Ако тази цел е само моето (доволство). . .

Бог знае, че когато се ожениш, ще се зарадваш и ти, няма проблем в това. Ти се радваш и на едно ядене, което е хубаво, като казваш: „Ям го, слава Богу!“, но това Слава Богу е отнасяне (към Бога). Ти не можеш да си доволен висш бозайник, тъй като всички тези неща имат някаква цел. Каква е целта?

Казвам го много пъти, анализирайки Отче наш. Ние  казваме Отче наш и след това какво казваме?  Всички „непотребни неща,” които не ни интересуват: да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля. Изчакайте две минути, интересуват ли ме пряко тези неща?  Насъщния ни хляб дай ни днес! – това интересува всички ни, но защо Христос го поставя на четвърто място и не казваме в началото:

„Отче наш, Ти, Който си на небесата, насъщния ни хляб дай ни днес“, и след това, след като се наситим, „да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство да бъде Твоята воля“.

Сега сме наситени и всичко приемаме. Не е ли така? Всичко правим. Защо Бог поставя тези неща на първо място? Защото Той те храни в този живот поради някаква цел и тя е да разбереш нуждата от светлината, от царството Божие.

„И прости нам дълговете ни“ – пак обръща на духовни неща – „както и ние прощаваме на нашите длъжници“. Едно безкрайно нещо.  Тоест направи ме член на Царството и дори се погрижи  да не умра от глад – тогава Бог няма да те остави да умреш от глад.

При нас, свещениците, идват много хора, които нямат работа. Сега състоянието е трагично. И лесно казват:

– Защо Бог не ми дава работа, а аз Го моля?

– Как Го молиш, Отче наш каза ли го някога със съзнание?

Така казах завчера на един човек и той ме изгледа странно.

– Кажете Отче наш!

– Отче наш, Ти, Който си на небесата, да се свети Твоето име. . .

Какво се казва тук? Какво означава това? Да се свети Твоето име в живота ми – това означава. Да дойде Твоето царство – да правя винаги нещата, както Ти искаш. Да бъде Твоята воля както на небето, тъй и на земята. Край. И след това насъщния ни хляб дай ни днес. Направи ли ги някога по този начин?

– Не, никога. Не го бях помислил, отче! Никога не ми мина през ума!

– Не е минало през ума ти, именно затова страдаме, защото това не минава през ума ни.

Христос казва всичко това ще ви се придаде, но кога? „Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде“ (Мат. 6:33). Защо днес  имаме криза? Защото забравихме „Отче наш” . Молим се наобратно с молитвата „Отче наш”. Не Отче не-наш, Ти, Който не си на небесата, да не се свети Твоето име, да не дойде Твоето царство, да не бъде Твоята воля. . . и край и с насъщния хляб. Взеха ни го други, които са по-лоши от нас, ако има по-лоши от нас. И въпросът е как ще се върнем обратно в тази (евангелска)  логика. . .

И когато оставиш благата в края и отидеш при Бога, Той отново не ти ги взема, не каза: виж, този, който се ожени, кажи му да остави жена си и да дойде при Мен! Казал ли го е? Не го е казал. С други думи, единственото, което Бог иска, е да те направи здрав, да знаеш йерархията на нещата и как работят. Този, който имал жената, би казал: Боже мой, жена ми кой ми я даде? Особено ако е добра.  Твой дар е. Κа кого я дължа? На Теб. Идвам веднага! Да или не?  И тези волове и нивата? – (воловете са петте сетива). Кой ми даде тази възможност?  Кой? Ти. Оставям воловете и идвам. Кой ми даде възможността да съм здрав, да имам пари, да взема жена? Кой ? Аз сам ли ги спечелих? Нямам ги, и да ги искам, ако Бог не ми ги даде, ще ги имам ли? Знае ли някой от вас дали ще се прибере вкъщи със сигурност? Никой не знае. Дар от Бога е, всичко е дар от Бога, но ние злоупотребяваме с Божиите дарове.

Бог никога не е казал, че трябва да си нещастен на тази земя.  Това е страшното – виждате великите патриарси, които Бог благославял в Стария Завет – те не са били нещастни и окаяни. Нещастието е „нужно”, защото винаги аз  го създавам, т.е. когато човекът трябва да открие нещо и когато го открие, Бог няма проблем да му довери и по-голямо богатство, защото ще го употреби правилно. 5 чифта волове си имал? Давам ти пари да купиш още 15! Да  обработиш и нивите на съседа си. Ще го направиш ли? Ще го направя. Разбирате ли?

Направи ми впечатление, че в такава страшна криза днес има предприемачи, които „имат хабер” от това, което говорим и казват, че бизнесът ми върви още по-добре. Но какво правят те? Вечер вместо да ходят наляво-надясно, отиват и питат на кого да помогнат, като казват: моля ви, изпратете ми някой, за да му помогна! И помагат. И всеки от нас трябва да помогне. Казах ви, че и емоционално, и с любов, и с общуване, с връзка. Знаете, че всички можем да правим голяма милостиня по този начин спрямо другия. Не мислете, че само парите са благотворителност, много други неща са милостиня.

И казвам отново, че Бог не взема тези неща от теб. Той може да ти ги умножи, може и да не ги умножи, за да не те постави в изкушение. Повечето тук сме бедни Бог не ни поставя в изкушение, защото ще подивеем, ако станем богати. Колко хубаво го казва тази дума, никоя друга не можеш да сложиш вместо нея. Това бихме си изпатили.

Бог идва и ти казва стой така, както си. Само ако си близо до мен, Аз, като добър Баща ще ти давам това, от което имаш нужда, ще те устроя в този живот и искам да те устроя и вечно. Ако търсиш царството Божие, Бог така ли ще те остави? Това е обещание на Бога и трябва да внимаваме в Неговите обещания, защото Когато Той обещава нещо, го прави.

Превод от гръцки език: Константин Константинов