Отец Андрей Стефанов: Слизането на Светия Дух е завършек на Божието изкупително дело

Днес е отдание на празника Петдесетница и в тази връзка публикуваме част от интервюто на Радио „Фокус“ – Шумен с отец Андрей Стефанов, енорийски свещеник в гр. Нови Пазар. Нека да си припомним какво празнувахме през тази седмица:

Фокус: Отец Андрей, защо празникът Петдесетница се приема като ключово събитие в историята на човечеството?

Отец Андрей: Както подсказва името му, празникът Петдесетница се празнува 50 дни след Пасха, т.е. след Великден. Този празник има своя предобраз в Стария завет, когато 50 дни след като евреите напускат Египет, на Синайската планина  Моисей дава каменните плочи с написани 10-те Божии заповеди, с което се поставя началото на Свещената история, т.е. става вече припознат от Твореца Бога, който му дава закони, за да може той по-лесно да изпълнява нравствените задължения, които се полагат на всеки един човек. По тази причина у еврейския народ празникът Петдесетница е бил почитан с не по-малка тържественост отколкото Пасха.

На 50-ия ден след Пасха апостолите са се събрали на втория етаж на една къща, т.нар. сионска горница, когато Светият Дух, съгласно обещанието на Иисус Христос слиза над тях. До този момент Божията благодат е стояла върху човечеството някак си външно. Тя не е могла да бъде усвоявана вътрешно и човек не е могъл да живее истински със същия този Бог.

Фокус: Какво имате предвид?

Отец Андрей: Действително старозаветните пророци са говорили посредством Светия Дух, но така или иначе тази благодат остава вън от тях, не е ставала единна част от тяхното същество, от тяхната личност. И когато Светият Дух на Петдесетница слиза върху апостолите, тогава той преобразява тези хора – една част от тях обикновени, бедни, неуки рибари. След като биват преобразени по този начин, те стават богоносни проповедници, тогава им се дава и този дар те да говорят на чужди езици, за да може по-лесно Евангелието да стигне до повече народи. Така че слизането на Светия Дух е завършване на изкупителното дело на Бога. Той е минал през това – когато Бог Отец изпраща своя Син, който приема плът, който след това в продължение на 3 години и половина проповядва, който беше разпънат и възкръсна от мъртвите, и който на 40-тия ден след Своето Възкресение се възнесе на небето, но заминавайки той каза: „За вас е по-добре да си замина, тъй като ако не си замина не мога да ви изпратя Светия Дух, който ще ви упъти във всяка една истина“. И ето, че 10 дни след тези думи се изпълнява обещанието.  Светият Дух слиза над апостолите, преобразява ги и ги прави богоносни проповедници на Словото Божие. Затова този ден е толкова важен.

Петдесетница се чества с особена тържественост. Тук има интересна богослужебна особеност. След като мине Светата литургия, която е сутринта, веднага започва отслужването на едно друго последование, наречено Велика Вечерня, по време на която се четат т.нар. коленопреклонни молитви. По време на тяхното четене целият народ, заедно със свещеника, който ги изчита  коленичи. Това е остатък от времето, когато от Пасха, т.е. от Великден до Петдесетница, в този 50-дневен период, коленопреклонните молитви, падането на колене, колениченето е било забранено, защото през тези 50 дни човек е трябвало да стои изправен, очи в очи срещу онзи Бог, който възкръсна от мъртвите и който победи смъртта. И всъщност от Петдесетница ние отново започваме да коленичим и по този повод се изпълняват тези три коленопреклонни молитви. На този ден в храма се носи орехова шума, която се пръсва из целия храм. Тя символизира шума, който са чули апостолите когато Светият Дух слиза над тях. От този момент насетне тези отделни личности, апостолите стават едно мистично Тяло Христово. Това, което ние вече наричаме Църква. Именно затова Петдесетница се счита за рожден ден на нашата Света Църква. От тогава и до сега всеки, който се обърне и потърси Бога може да придобие Светия Дух.

Светият Дух на практика придобива и всеки, който бъде кръстен в тайнството Миропомазание. Веднага щом човек бъде потопен в купела по време на своето Свето кръщение той бива и помазан с миро. От тогава насетне ако в миналото Моисей е получил тези десет Божии заповеди, написани върху каменни плочи, т.нар. скрижали, то оттук нататък всеки получава Светия дух, Закона за любовта, написан върху неговото собствено сърце. Този печат е неизтриваем, той не може да бъде премахнат по никакъв начин. Човек в своя живот може да се отклонява от истината, може дари да похули Бога, може и да го забрави, но този печат на Светия Дух остава в него и зове към повторното покаяние и към повторното обръщане на всеки човек.

И логично, както на всеки един голям църковен празник на следващия ден празнуваме причината за него. Тук отново имаме една обратна перспектива, която е характерна и за православната иконопис, и за православната нравственост, т.е. първо честваме самото събитие, а после честваме причината. Сега на Петдесетница, в понеделник ние празнуваме причината за този празник, а именно третото лица на Светата Троица – Светия Дух. Народът нарича празника Петдесетница още Троичен ден, тъй като на него Светият Дух слиза и вече неизменно пребивава в онази Църква, която основа и която със своята кръв придоби Господа Иисус Христос.

Източник: Радио „Фокус“