Без любов към Христос всичко изглежда трудно

Автор: архим. Павел Пападопулос

Какво виждаш?

Ще отговориш на този въпрос в зависимост от  това къде се фокусираш. Много хора, виждайки тази картина (бял фон с черна точка), ще отговорят: „виждам една черна точка”. Този отговор съдържа малка доза истина, но не цялата истина. А тя е, че съществува тази черна точка, но в същото време съществува изключително много бял фон.

В живота ни със сигурност ще съществуват и малки черни точки. Въпросът обаче е да не се фокусираме в тях, а да виждаме бялото, което доминира.

Черните точки са нашите болки, неуспехи, грехове, скърби и притеснения от всекидневието, които винаги ще съществуват – понякога в по-голяма, а понякога в по-малка степен.

Въпросът е да не оставаме в черните точки, защото тогава губим многото бял фон на живота си. Тоест стигаме до непризнателност. Не ценим бялото и  така ставаме неблагодарни. Ако отдаваме по-голямо значение, отколкото трябва на малките черни точки, тогава ставаме злочестни, капризни, нервни. . . и това е жалко. Онеправдаваме многото бяло, което Бог ни е дарил; не го виждаме и така всъщност онеправдаваме Бога и самите себе си.

Може да имаш някакво затруднение в живота си. Имаш обаче и толкова благословени неща. Можеш да дишаш без затруднение, можеш да ходиш, да пишеш, да мислиш, да виждаш, защото имаш хора, на които им пука за теб – преди всичко на Отеца, Приятеля, Брата и Спътника Христос.

Имайки предвид тези неща, нека винаги гледаме оптимистично на живота, нека се фокусираме в бялото на живота и да не преувеличаваме с нашето песимистично и  злочестно отношение малките черни точки, които подкопават нашия мир и радост.

И ти имаш много бяло в живота си. Това е основата на живота ти. Не бъди непризнателен. Разбери го, виж го.

И тогава ще видиш живота по друг начин. . .

„Защото мнозина са звани, а малцина избрани“, за да стане трудното лесно. . .

***

Не е тежък начинът на живот, който Църквата предлага, нито правилата на отците, нито аскезата на преподобните.  Тежко е сърцето ни, което настоява на своето, което не иска да се смири, което не иска да се покае, което не иска да прости. Всички неща в Църквата ни изглеждат трудни, защото не искаме да излезем от нашето  удобство. Казваме, че искаме да сме Христови, но от друга страна не искаме да  озорим малко прегаленото си азче. Така обаче не можем да напреднем.

***

Трябва най-накрая да разберем, че Христос ни приканва да излезем от нашия дом, да оставим работите си, да оставим грижите си, нашата програма и да отидем да ядем и  пием заедно с Него на Вечерята, където Той Самият ни се принася. Бог ни приканва да станем Негови сътрапезници. Можем ли да осъзнаем това? По-скоро не, когато изтъкваме оправдания и отхвърляме тази покана. Отказваме да станем Негови избраници, оставаме сред призваните, които  накрая сред „невинността“ на своите оправдания, са се самоосъдили на ада.

Да не обвиняваме Христос, че иска много. Малко, много малко иска. Но ни изглежда много, защото не се научихме да излизаме от нашето его, да оставяме в края работите си, волята си, удобството си и да проявяваме послушание към волята Му.

Ако обичаш някой, лесно ще приемеш поканата му, лесно ще кажеш „Да“ на срещата ви, лесно ще се вслушаш в някое негово желание. Когато обичаш, всичко правиш лесно. Когато обичаш, и най-трудното нещо да поиска от теб, ще ти се стори малко и ще го направиш с удоволствие, защото за теб всичко е връзката с твоя/та възлюбен/а.

Така и в духовните неща. Без любов към Христос всичко изглежда трудно, непостижимо, тежко. Защото отсъства любовта и господства егото ни. Само когато егото ни заглъхне, тогава ще зацарува любовта. И тогава всичко ще бъде едно нищо пред връзката ни с Христос.

Затова и аз ще поискам нещо от теб, което може да ти се стори трудно или лесно съгласно твоето произволение. Да поставиш в центъра на живота си Христос – нито ученето, нито работата, нито семейството, нито хобито. Всички тези неща да бъдат в живота ти на второ и трето място. Основен приоритет да бъде връзката ти с Христос, защото само тогава ще живееш богоугодно без труд и ропот.

И  както влюбеният непринудено целува своята възлюбена, така и ти непринудено ще живееш смирено и христоподражателно.

***

Това, че нося расо, не ме прави по-добър от теб. Помни това, но не за да принизяваш харизмата на Свещенството, а за да не ме видиш никога като твой съдия и така да се отдалечиш.

Върху епитрахила има няколко пискюла, които символизират хората, които Бог ми е поверил чрез Тайнството Изповед, но и въобще в енорията, в която служа. Толкова дълбоко се намираш ти в моя живот, толкова неотлъчно вървим в това духовно усилие; толкова много, че те нося върху мен, когато служа, когато чета молитва за здраве, когато чета опростителната молитва.  Нося те върху мен вече като нещо неразделно от моята вечност.

Това, че нося епитрахила не ме прави по-добър от теб, отново ти го казвам. Никога не гледай на мен  със срам и вина, защото не съм тук, за да те накажа, а за да те прегърна, не съм тук, за да те осъждам, а за да те сприятеля с Човеколюбивия Бог. Помни това.  Епитрахилът ме прави твой приятел и спътник, твой отец, дори с няколко години да си по-голям от мене. . . прави те мое чедо и моя грижа.

***

Дяволът всичко преобръща. Нещо добро ще го направи зло. Никой да не вярва на помисъла си, защото дяволът или ще го прелъсти или ще го подлуди. Винаги  търси мнението на духовника си, за да имаш духовна безопасност.

Ако християнинът не послуша дори мнението на духовника си, тогава е станал окованник на демоните или ще стане такъв поради егоизма си.

Преп. Паисий Светогорец

Разбира се, винаги съществува надежда човек да се освободи от тези окови на дявола, който мрази доброто, стига да реши да прояви послушание и да се смири. Само така ще постигне мир.

 

Превод от гръцки език: Константин Константинов