Идва едно Рождество, различно от другите

Автор: архим. Павел Пападопулос

Не мисля, че е благоразумно да анатемосваме всичко около Рождество Христово в нашето усилие да  съхраним православния подход към този спасителен за света празник. Всичко е добро и благословено,  когато не се превръща в догма и не се поставя Христос в края. Украсите, рождественската елха, коледните песни,  поздравителните картички, меломакароните (вид курабии),  подаръците, вкусните трапези с приятели и близки и т.н. са нещо добро и благословено, когато стават в рамката на радостта, която чувстваме от това, че Бог стана Човек.

Нека имаме разсъдителността да се радваме и да приемаме всичко, без обаче да губим Христос. Ако оставаме в ястията и украсата, пожеланията и социалната помощ през тези дни, без да се задълбочаваме изобщо във великото събитие на Въплъщението на Бог Слово, тогава наистина ставаме неблагоразумни и безразсъдни.

Въпросът е всички тези неща да се съчетават и да имат за източник, основа и цел Христос.

Празнуваме правилно Рождество Христово, когато имаме Христос в нашия живот. И това не може да стане така абстрактно, а по конкретен начин. По начина на Църквата. С изповед, с черкуване и участие във всички (ако можем) богослужебни събрания на енорията, с участие в Тялото и Кръвта на Господа в деня на Рождество Христово, ако имаме благословение  от духовния ни отец (а не защото просто сме постили няколко дни), с четене на новозаветни текстове, които говорят за Рождество Христово, с молитва. След като направим всичко това, идват и останалите неща и обличат това наше евхаристийно преживяване, чийто източник е снизхождението на Бога, Който става Човек. Тогава  вече празнуваме Рождество Христово, имайки правилни приоритети и преди всичко духовна радост, която се изразява и по светски начин.

Това не е лошо. Лошо е да имаме светска радост, която  отъждествяваме с Рождество Христово, свеждайки Раждането на Богочовека до светска фиеста, от която в най-добрия случай, ни трогва начинът, по който се е родил малкият Иисус и нищо повече.

Поразителното не е начинът на раждане на Иисус, макар че и това ни поучава (на смирение, простота, любов). Поразителното е самото събитие Рождество Христово. Поразителното е, че Бог приел нашето тяло, облякъл  нашата плът, нашата кръв и вече ни дава възможността да станем богове по благодат. Това би трябвало да поразява сърцето ни, да просълзява очите ни, да приковава ума ни, да изобличава непреклонността ни, да предизвиква покаяние в живота ни, да съкруши егото ни.

Бог стана Човек. Затова се радваме, затова празнуваме, затова се веселим.

Но тези, които не вярват, че Иисус Христос е Богочовек и техен Спасител, защо ли се радват? Защо си разменят пожелания? Защо правят празнични трапези?

Не, този период не е просто така неопределено празничен.

Знаем защо празнуваме. Защото малкият Младенец във Витлеем е Самият Бог, защото Рождество Христово означава Богочовек, защото Рождество Христово означава Надежда, Мир, Любов. . . Спасение вечно. . . т.е. Христос.

Прощавайте на всички, прощавайте на тези, които са се провинили малко , прощавайте на тези, които са се провинили много. Трудно е, когато забравяме, че този живот е временен. Ако насочим ума си към вечността, тогава всичко изглежда малко и безсмислено. Затова не търсим настоятелно оправдание в този живот.

Прошката е свойство на смирените хора, които търсят възможности да отворят сърцето си, а не да накажат другите, които навярно са сгрешили.

Прощавайте на всички. Това не означава, че ще бъдем в една  компания с всички. Може нещо да се е случило и да сме се дистанцирали помежду си. И навярно е  по-разумно да останем далеч един от други. Но това е едно, а друго е да таим в себе си злоба и злопаметност. Ако стоим далеч от другия, това да става не защото таим злоба, а защото нашето страдание се превърна в урок и вече пазим дистанция, за да не се създаде отново някакъв проблем.

Дано да можем да прощаваме толкова дълбоко, че да нямаме  проблем отново да сме заедно с човека, който е сгрешил спрямо нас. Но най-малкото да не таим злоба – и това е нещо. Ако не прощаваме, дори и така, единственото, което успяваме, е да държим сърцето си в смут и объркване. Дано Рождество Христово ни намери с мир, съгласие и любов в сърцата ни.

***

Идва едно Рождество, различно от другите. Рождество сред мълчанието на нощта – без болка, без агония.

Идва раждането на Смирението, Простотата, Кротостта,Изва Незлобието, Любовта. Идва безшумно, без риторики, без земни фиести. Идва, предизвиквайки света да се събуди от кошмара на тлението.

Идва, за да даде надежда на слабите, на изтерзаните, на грешните.

Идва Рождеството на Иисус от Назарет във Витлеемската пещера.

Идва Иисус, Който е Христос и със  Своето Рождество прави всичко ново и завинаги.

Идва Рождество Христово. Идва Онзи, Който се роди от човек, но като Богочовек.

Идва, за да остане. Да остане в един свят, който ще Го предаде и ще продължи да Го предава докрая.  Но Христос не си тръгва, не ни оставя. Яслите Му са достатъчни, Кръстът Му е достатъчен. Това не Му пречи, Той не се гневи, не пита „Защо?“.

Любов. Ето отговорът сред безраличието на света, сред греха на творението.

Любов. Затова дойде, затова остава, затова ни спасява.

Величието на Бога не е в това, че се роди в една студена нощ,  в един незначим град, в някакви ясли. Величието на Бога е, че взема решение да дойде на земята, да стане Човек, каквото и да Му струва това, за да спаси човека, за да обожи Своето творение.

Честито Рождество Христово!

 

Превод от гръцки език: Константин Константинов