Житието на св. Василий Нови като основен извор за „Митарствата на душата“

Автор: Любомир Трайков

Въпреки съществуващите още от ΙV век агиографски свидетелства за пътуването на душата през „въздушните митници”^[1], за основен литературен извор на идеята за митарствата се смята житието на св. Василий Нови (ок. 866 – 26.03/944 или 952)^[2].

Много са въпросите около живота, дейността и ролята на преподобния отец Василий Нови. Според Герасим Петрински: „житието е единственият извор за живота на светеца, за когото не се споменава нито в Константинополския синаксар от XI в., нито в някой друг съвременен извор”^[3]. Благочестивият мирянин Григорий, от името на когото е написано житието, не знае нищо за ранните години от живота на своя герой^[4]. Житиеописанието му започва със залавянето на отшелника Василий на пустинна планина в Мала Азия по подозрение, че е вражески съгледвач^[5]. Вързан, Василий е отведен в Константинопол, вероятно през 896 г.^[6], където по заповед на царя е подложен на разпити и изтезания от патрикия Самон, но по чудодеен начин успява да се спаси^[7]. Преподобният има проблеми с властите и по време на управлението на император Роман I Лакапин (919 – 944)^[8]. Василий прекарва живота си в Константинопол, в домовете на различни граждани – първо в къщата на някой си Йоан, със среден социален статус, а впоследствие в дома на примикирия Константин^[9]. Там като прислужница на светеца се появява в житието добродетелната старица Теодора^[10]. След като обръща в пътя на покянието немалък брой хора, блаженният отец Василий умира на преклонна възраст около средата на Х в. при управлението на император Константин Порфирородни (913 – 959)^[11]. Авторът Григорий е заможен столичанин, добре осведомен с политическите и военните събития в Империята и зле настроен към император Роман Ι^[12].

Житието на св. Василий Нови е произведение на византийската агиография от Х век.^[13] Една епоха, през която във Византия, вероятно чрез настъпващото облекчение след дългогодишната и изтощителна иконоборческа криза, и под влияние на определени класицистични тенденции в литературата, се създава почва за един нарастващ интерес към демонологията^[14]. В агиографските текстове от този период се описват нетипични за предишни епохи пътешествия, които извършват душите на благочестиви хора в Долния свят, но и в опасните въздушни селения, за които се вярвало, че се намират между земния свят и Царството Небесно^[15]. Без съмнение обаче житието на св. Василий Нови е този литературен текст, който съдържа най-подробното описание на въздушните митници/митарства, където злите демони-архонти разследват душите на починалите в пътуването им към Рая.

Описвайки живота и чудесата на Василий, авторът Григорий развива една напълно цялостна концепция относно: различните части на света; мястото на демоничните сили в него; съдбата на човешката душа след смърттта. Тази есхатологична част на житието дава основания то да се смята за апокрифно^[16]. А в списъка на препоръчаните и забранените от Православната църква книги е разпоредено житието на св. Василиий Нови да бъде четено под ръководството на духовен наставник^[17].

Подробното и интересно описание на прехода на душата през въздушните митници, охранявани от демони, се съдържа във фрагмента, озаглавен: „Περι της τελευτνις της αμμας^[18] Θεοδωρας”, издаден през 1889 г. от Александър Веселовский в сборника: „Разыскания в области русскаго духовнаго стиха. XI–XVII вв.”^[19] по Синодален ръкопис № 249 от ΧVII век^[20]. Според Веселовский този откъс няма логическа връзка с предходния текст и поради тази причина точната датировка на събитията е неясна^[21]. Според Герасим Петрински, със сигурност става въпрос за „…времето след установяването на Василий в дома на примикирия Константин (ок. 928 г.) и преди руското нападение от 941 г., което се описва по-долу в същия текст.”^[22]

Сергей Вилинский, който изследва ръкописната традиция на житието на Василий Нови, определя целия фрагмент от л.66 – до л.117 на житието, а епизода с митарствата на Теодора от л.77 – до л.100^[23].

Според „Митарствата на преподобна Теодора” всеки човек получава при кръщението си по един добър и един зъл ангел, които го съпровождат през целия му живот. Добрият ангел записва добрите дела на човека, а злият ангел записва лошите дела, подрежда ги и ги изпраща с името на извършителя им до съответната митница^[24]. Въз основа на тези документи демоните имат право да не допуснат душата да премине през сеответното митарство, да я отведат в Ада и да я задържат там до деня на Страшния съд, когато последната дума за нейната съдба ще има Св. Троица^[25]. Изтриването на греховете от архивите на въздушните митарства е винаги свързано с фигурата на т. нар. „свят човек”^[26]. Този факт според Герасим Петрински показва явните различия между разказа за „Митарствата на преподобна Теодора” и идеята за следсмъртното пътуване на душата както у св. Кирил Александрийски, така в агиографията от VI – VII век и текстовете на Анастасий Синаит и Георгий Монах^[27]. Според описанието Теодора успява да се измъкне едва в половината от митарствата с помощта на своята праведност. В останалите случаи нейното спасение идва от ангелите-пазители и от светия ѝ покровител Василий Нови. Тук отново се наблюдават различия между светеца и традиционния образ на смирения монах във византийската агиографска литература^[28]. Василий е представен като човек, постигнал приживе съвършенството на светец и ролята на посредник между хората и Бога. Също така приживе той притежава огромен небесен дворец, отреден за обиталище на спасените от неговото застъпничество души^[29]. Поради това стъпките, необходими за спасението на човешката душа от демоничните сили, са следните:

1. Въздържане от грехове. Понеже много малък брой хора, подобни на Василий, могат да постигнат спасение, устоявайки на изкушенията, а останалите допускат (понякога несъзнателно) различни прегрешения, които могат да натежат при преминаването през митарствата. Поради тази причина въздържанието само по себе си не се смята за достатъчна защита срещу демоните при обикновения човек^[30].

2. Покаяние пред свят човек, постигнал влияние пред Бога. След изповед и понасяне на наложените епитимии, греховете се заличават от архивите на демоните^[31].

3. Застъпничеството на свят човек. Ако някой приживе спечели благоволението на свят човек, с добро име пред Бога, душата му може да премине през някои митарства дори без да се е покаял^[32]. В случая с Теодора, душата ѝ бива откупувана от злите демони с помощта на добрите дела, извършени от св. Василий Нови. Тези добри дела са представени във вид на червена кесия, пълна с чисто злато, която светецът вади от пазвата си и дава на ангелите преди ходенето по митарствата на неговата послушница^[33]. Мотивът за пренасянето на добрите дела в кесия – βαλάντιον е същият като в разказа за картагентския войник на Анастасий Синаит^[34].

Действието на разказа се развива в Константинопол между 928 – 941 г.^[35] През този период на преклонна възраст умира блогочестивата слугиня Теодора. Тази вест силно натъжава автора Григорий и той решава да отиде при св. Василий с молба да му разясни каква съдба е сполетяла душата на една толкова благочестива жена^[36]. На следващата вечер, по молитвите на св. Василий, Григорий в съновидение се удостоява да види вече блажената Теодора в светлата обител, принадлежаща на Василий, в която живеят всички негови духовни деца^[37]. След известни пирипетии самата Теодора пуска посетителя да влезе, учедена от неговата поява, преди да е починал^[38]. По време на срещата им Григорий моли Теодора да му разкаже за това как е претърпяла смъртните страдания, какво е видяла след смъртта и за преминаването си през злите духове във въздушните пространства – „παντα τις πονηριας εν τω αερι πνευματα”^[39]. Починалата Теодора с мъка се съгласява отново да си припомни за това ужасно пътуване. Според Герасим Петрински разказът на Теодора е „…твърде подобен както на теоретичните описания, застъпени у Кирил Александрийски, така и на разказа за картагентския войник у Анастасий Синаит и Георгий Монах.”^[40] Теодора подробно разказва на Григорий за страшните мъчения, които изтърпява човешкото тяло при отделянето на душата. Те обаче не са най-страшните мъки, които се случват на смъртното ложе. Едни черни демони-етиопци започват да я притесняват, вдигат шум, сплетничат, суетят се, реват като кучета и вълци, ровят се в делата ѝ като прасета^[41]. Освен това носят различни фалшиви документи^[42], с които вероятно демоните се опитват да грабнат душата на Теодора, обвинявайки я несправедливо в сключване на договор със злите сили^[43]. Когато гледката и звуците стават особено нетърпими, пред Теодора се явяват двама младежи с невероятна красота, със златни коси, с бяла като сняг кожа и облечени в бляскави дрехи^[44]. Това са ангелите пазители на душата на Теодора, които влизат в спор с демоните, но през това време се появява Смъртта^[45]. Тя е представена като непрекъснато меняща образа си. Появаваща се като млад лъв или млад варварин с ножове, шишове, триони и други инструменти за мъчение^[46]. Ангелите заповядват на смъртта да освободи Теодора от оковите на тленното ѝ тяло и тя я разчленява. В момента когато прерязва гърлото ѝ, смъртта ѝ дава да пие от чаша една изключително горчива течност. Душата ѝ се отделя от тялото, вижда го за момент и се издига към страховитите въздушни пространства, за да бъде разследвана от демоните и в крайна сметка благополучно допусната до Божието царство^[47].

Фрагментът: „Περι της τελευτνις της αμμας Θεοδωρας” описва точно 21 митнически пункта (τελώνια), през които трябва да премине душата на Теодора^[48]. Всеки един от тях олицетворява точно определен грях, с точно определени демони – пазачи. Авторът описва тези митници като разположени във въздуха една над друга платформи или парчета твърда земя^[49]. Душата на Теодора ги преодолява една след друга, изкачвайки се нагоре по т. нар. път – οδός^[50], от който може да бъде съборена от демоните^[51]. Тяхната подредба и наименование са следните^[52]:

1. Доносничество/клевета (καταλαλία) – също под № 1 у св. Кирил Александрийски. Ангелите откупуват душата на Теодора с голяма част от златото на преподобния Василий.

2. Хулителство (λοιδορία) – подобно на горното.

3. Завист (φθόνος) – същият термин се използва и у св. Кирил Александрийски. Демоните-етиопци нямат обвинения против Теодора.

4. Лъжа (ψευδος) – отново у св. Кирил Александрийски се използва същия термин. Демоните-етиопци донасят записани всички изречени от Теодора лъжи, а ангелите я откупуват.

5. Гняв и ярост (θυμος και οργή) – двата гряха са резделени у св. Кирил Александрийски. Ангелите откупуват Теодора.

6. Гордост и високомерие (υπερηφανία) – този грях у св. Кирил Александрийски се съчетава със стремежа към празна слава, който тук е разделен в девето митарство. Демоните няма в какво да обвинят Теодора.

7. Празнословие и сквернословие (μωρολογία) – И в двата източника се има предвид – непристоен смях, шеги, безсрамни песни, предизвикателна походка. Теодора отново е откупена със златото на преподобния Василий.

8. Лихварство/коварство и измамничество (τόκος και δόλος) – Демоните нямат обвинения против Теодора.

9. Неправда и тщеславие/стремеж към празна слава (ακηδία και κενοδοξία) – Теодора няма в какво да бъде обвинена.

10. Сребролюбие (φιλαργυρία) – Теодора няма в какво да бъде обвинена.

11. Пиянство (πολυποσία και μέθη) – демоните на този грях са в пиянско веселие, но обвиняват точно кога, с кого, колко чаши и бутилки е изпила Теодора. Тя се откупува отново с помощта на своя покровител Василий.

12. Злопаметност (μνησικαία) – Теодора няма в какво да бъде обвинена.

13. Астрология/отровителство/магия/призоваване на демони (των επαοιδων, φαρμακων, μάγων, μάντεων, κληδονιστων) – Демоните имат змиеобразна форма, но не могат да обвинят в нищо Теодора.

14. Чревоугодничество (γαστριμαργία) – Демоните са дебели и тлъсти на вид, намират доста улики против Теодора, но ангелите я откупват с даровете на Василий.

15. Идолослужение (ἐιδωλολατρεία) – Тук са изброени всички ереси. Теодора не може да бъде обвинена в нищо.

16. Хомосексуализъм и педофилия (ανδρομανία και παιδοφθορία) – Демонът на този грях прилича на подивяло прасе, което квичи и се въргяла сред мръсотията си. Тамошните зли духове, разпитват Теодора дали не е съгрешила в своята младост с някоя девойка, докато са деляли едно легло.

17. Прелюбодеяние (μοιχεία) – Тук се разследват всички извънбрачни контакти. След дълъг спор се установява, че демоните нямат власт над Теодора.

18. Убийство/грабеж/обир (φόνοσ) – Тук се изпитва за всякакъв род насилие над човешкото тяло. Теодора няма в какво да бъде обвинена.

19. Кражба/татба (κλοπή) – Теодора отново е откупена с даровете на Василий.

20. Блудство (πορνεία) – Тук се разследват всички сексуални престъпления. Това е най-трудното митарство и много души са били изпратени в Ада, след като са достигнали до него. Демонът на този грях е облечен в кървав хитон, поръсен с пяна. Теодора не прави изключение и демоните назовават имената на всички мъже, с които някога е имала връзки. Обвинена е за това, че не е изповядала тези грехове, поради желание да остане безгрешна пред останалите. Спасена е от даровете на светеца.

21. Немилосърдие и жестокосърдечие (ασπλαγχνία και σκληροκαρδία). Това е последното митарство, което е поставено непосредствено преди райските врати, защото милосърдието е венецът на всички добродетели. Теодора няма в какво да бъде обвинена от демоните и успява благополучно да влезе в Божието царство.

Гореописаните митнически станции, представени под формата на различни грехове, са много повече в сравнение с всички останали агиографски паметници, разгледани дотук (в дисертацията – бел. ред.) – 21. По всичко изглежда, че зад представата за въздушните митарства, се крие една дълга традиция, обединяваща източници с литературен и фолклорен произход. Използвана ограничено от агиографи и богослови, нейни следи се откриват през целия период от IV до X век. За разпространението и оформянето на концепцията, във вида ѝ от житието на Василий Нови, основна роля играят текстовете на св. Кирил Александрийски и Анастасий Синаит. Твърде вероятно е обаче авторът на житието да използва и други източници^[53].

Систематичният си вид представата за задгробното пътуване на човешката душа през въздушните селения, обитавани от зли демони, получава през Χ век. Век, през който във Византия се повишава интересът към дявола и неговите служители. Интерес, който през следващите векове ще нараства и на Изток и на Запад. Най-ярък изразител на този интерес във византийската агиография представлява Житието на св. Василий Нови. Текст, който с появата си се възприема противоречиво в православния свят, но е широко познат през Късното средновековие сред южните славяни и в Русия. В славянската литература житието на св. Василий Нови се разпространява в две редакции – южнославянска и руска.

Прекият литературен извор на иконографията „Митарствата на душата” е тази част от житието на св. Василий Нови, описваща прехода на преподобна Теодора през въздушните митарства. В славянската литература „Митарствата Теодорини” се разпространяват или заедно с житието на св. Василий Нови, или като самостоятелен текст, често преработван под различни заглавия. Текстът с митарствата се среща най-често в състава на различни литературни сборници и дамаскини със смесено съдържание. Тези книги обикновено съставени в монашеска среда, съдържащи кратки агиографски разкази и слова на свети отци са подходящ материал за иконографски наръчници.

С важна роля за разпространението на представата за митарствата през периода на Българското възраждане е и отпечатването на разказа с „Теодорините митарства” в отделно книжно тяло.

Из защитената през 2018 г. дисертация на автора, озаглавена „“Митарствата на душата“ в Българската църковна живопис – XVIII–XIX век (Херменевтика и иконография)“

---

[1] Срв. РОУЗ, Йером. Серафим. Душата след смъртта. Велико Търново, 1996, с. 65-73; ПЕТРИНСКИ, Герасим. Произходът на мотива за небесните митарства в житието на св. Василий Нови. – Архив за средновековна философия. Свитък XIX. С., 2013, с. 103-120; СТЕФАНОВ, Архим. Павел. Митарствата в патристиката и средновековната литература. – В: Сборник в чест на проф. дфн Георги Данчев. Велико Търново, 2004, с. 594.

[2] Срв. ИВАНОВА, Татяна. Митарствата на душата в иконографията на Страшния съд. – Проблеми на изкуството, бр. 4, 2013, с. 27; ГЕНОВА, Елена. Цикълът „Митарствата на душата” в българската църковна живопис (текст и изображение). – Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски” Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев”, Т. 96 (15), 2011, с. 443; ПЕТРИНСКИ, Герасим. Цит. съч., с. 93.

[3] ПЕТРИНСКИ, Герасим. Цит. съч., с. 93-94.

[4] В текста липсва традиционната за византийската агиография информация относно произхода, месторождението и социалния статус на героя преди да приеме монашески чин. Срв. ПЕТРИНСКИ, Герасим. Цит. съч., с. 94.

[5] Срв. РОСТОВСКИ, Митроп. Димитрий. св. Жития на светиите, допълнени с жития на български светии. Март. Света Гора, Атон, Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф”, 2001, с. 556; ПЕТРИНСКИ, Герасим. Цит. съч., с. 94; PUHALO, Lazar. The Tale of Elder Basil “The New” and the Theodora Myth: Study of a Gnostic Document and a General Survey of Gnosticism. Dewdney B.C., 1999, p. 13-14.

[6] През десетата година от управлението на императорите Лъв VI Мъдри (886-912) и неговия брат Александър. Срв. РОСТОВСКИ, Митроп. Димитрий. Цит. съч., с. 556; ПЕТРИНСКИ, Герасим. Цит. съч., с. 94.

[7] Срв. PUHALO, Lazar. Op. cit., p. 20-21; ПЕТРИНСКИ, Герасим. Цит. съч., с. 94.

[8] Срв. ПЕТРИНСКИ, Герасим. Цит. съч., с. 94.

[9] Пак там.

[10] Срв. PUHALO, Lazar. Op. cit., p. 21.

[11] Според житието, преподобни Василий Нови умира по време на Великия пост в средопостната седмица или Неделя Кръстопоклонна, на 25 март, деня в който Православната Църква чества Благовещението на Пресвета Богородица. Тялото му било погребано в манастира на светите мъченици Флор и Лавър, чиято памет се чества на 18 август. Срв. РОСТОВСКИ, Митроп. Димитрий. Цит. съч., с. 618-619.

[12] Срв. ПЕТРИНСКИ, Герасим. Цит. съч., 94; РОСТОВСКИ, Митроп. Димитрий. Цит. съч.

[13] Срв. КАРАЧОРОВА, Ивона. Из историята на славянския превод на житието на св. Василий Нови. – Български език. 57, бр. 3, 2010, с. 68; ПЕТРИНСКИ, Герасим. Цит. съч., с. 93; ИВАНОВА, Татяна. Митарствата на душата в…, с. 27; PUHALO, Lazar. Op. cit., р. 13, 18.

[14] Срв. ПЕТРИНСКИ, Герасим. Цит. съч., с. 95.

[15] Типични примери са: „Страшното и полезно видение на Козма Монах” и житието на южноиталийския светец Фантин Нови, който през средата на X век разказва за пътешествието на душата си в Ада и Рая. Срв. ПЕТРИНСКИ, Герасим. Цит. съч., с. 95.

[16] Срв. КАРАЧОРОВА, Ивона. Цит. съч., с. 68; ИВАНОВА, Татяна. Митарствата на душата в…, с. 27; PUHALO, Lazar. Op. cit., p. 18-20.

[17] Срв. КОЦЕВА, Елена. Житието на св. Василий Нови – литературни иносказания за митарствата на духа. – В: Българи в Италия и италианци в България. Приноси. С., 1997, с. 99.

[18] Названието „Амма” е женския еквивалент на „Авва”. Според архиепископ Лазар Пухало, терминът е употребен в житието в смисъл на многоуважавана стара дама, а не че Теодора е получила монашеско пострижение преди смъртта си. Срв. PUHALO, Lazar. Op. cit., p. 22.

[19] Срв. ВЕСЕЛОВСКИЙ, Александър. Περι της τελευτνις της αμμας Θεοδωρας – В: Разыскания в области русскаго духовнаго стиха. IX – XVII вв. вып. 5, Т. 46/6. Санктпетербург, с. 10-82. ПЕТРИНСКИ, Герасим. Цит. съч., с. 94.

[20] Смята се, че московския Синодален ръкопис № 249 от XVII век, отразява първата и най-обширна гръцка редакция на житието на Василий Нови. Повече по този въпрос вж. на с. 61 от дисертацията.

[21] Срв. ПЕТРИНСКИ, Герасим. Цит. съч., с. 94-95.

[22] Пак там.

[23] Срв. ВИЛИНСКИЙ, Сергей. Житие св. Василия Нового в русской литературе. Ч. Ι, с. 30-37.

[24] Срв. ПЕТРИНСКИ, Герасим. Цит. съч., с. 120-121; ВИЛИНСКИЙ, Сергей. Цит. съч., с. 35-36. Според архиепископ Лазар Пухало, митът за: „придружаващите ангели”, идва до нас от персийския зороастризъм през манихейството и мандейския гностицизъм. Срв. PUHALO, Lazar. Op. cit., p. 44.

[25] Срв. ПЕТРИНСКИ, Герасим. Цит. съч., с. 121.

[26] Срв. ВИЛИНСКИЙ, Сергей. Цит. съч., с. 36; ПЕТРИНСКИ, Герасим. Цит. съч., с. 121.

[27] Срв. ПЕТРИНСКИ, Герасим. Цит. съч., с. 121.

[28] Пак там, с. 121-122.

[29] Там.

[30] Там.

[31] Срв. ВИЛИНСКИЙ, Сергей. Цит. съч., с. 36; ПЕТРИНСКИ, Герасим. Цит. съч., с. 123.

[32] Срв. ПЕТРИНСКИ, Герасим. Цит. съч., с. 123.

[33] Срв. ВИЛИНСКИЙ, Сергей. Цит. съч., с. 32-33; ПЕТРИНСКИ, Герасим. Цит. съч., с. 123; РОСТОВСКИ, Митроп. Димитрий. Цит. съч., с. 593; GOLDFRANK, David. Who Put the snake on the Icon and Tollbooths on the snake? – A Problem of Last Judgement Iconografy. – Harvard Ucrainian Studies, Vol. 19, 1995, p. 180.

[34] Вж. с. 47 на дисертацията.

[35] Срв. ПЕТРИНСКИ, Герасим. Цит. съч., с. 121.

[36] Срв. Пак там, с. 123-124; РОСТОВСКИ, Митроп. Димитрий. Цит. съч., с. 592; PUHALO, Lazar. Op. cit., p. 22.

[37] Срв. ПЕТРИНСКИ, Герасим. Цит. съч., с. 124.

[38] Пак там, с. 124.

[39] Срв. ВЕСЕЛОВСКИЙ, Александър. Цит. съч., с. 13; РОСТОВСКИ, Митроп. Димитрий. Цит. съч., с. 593.

[40] ПЕТРИНСКИ, Герасим. Цит. съч., с. 124.

[41] Срв. ВЕСЕЛОВСКИЙ, Александър. Цит. съч., с. 14; ПЕТРИНСКИ, Герасим. Цит. съч., с. 124; РОСТОВСКИ, Митроп. Димитрий. Цит. съч., с. 593.

[42] Срв. ВЕСЕЛОВСКИЙ, Александър. Цит. съч., с. 14-15.

[43] Срв. ПЕТРИНСКИ, Герасим. Цит. съч., с. 124-125.

[44] Пак там и РОСТОВСКИ, Митроп. Димитрий. Цит. съч., с. 594-595.

[45] На гръцки смъртта (θανατοσ) е в мъжки род. Поради тази причина тя приема образи с мъжки характеристики. ПЕТРИНСКИ, Герасим. Цит. съч., с. 125.

[46] Срв. РОСТОВСКИ, Митроп. Димитрий. Цит. съч., с. 595; ПЕТРИНСКИ, Герасим. Цит. съч., с. 125.

[47] Срв. ПЕТРИНСКИ, Герасим. Цит. съч., с. 125.

[48] Срв. ВИЛИНСКИЙ, Сергей. Цит. съч., с. 35-36.

[49] Срв. ПЕТРИНСКИ, Герасим. Цит. съч., с. 125.

[50] ВЕСЕЛОВСКИЙ, Александър. Цит. съч., с. 24, 27.

[51] Пак там, с. 25.

[52] Броя и значението на отделните митарства са цитирани по: ВИЛИНСКИЙ, Сергей. Цит. съч., с. 34-35 и ПЕТРИНСКИ, Герасим. Цит. съч., с. 126-129.

[53] Срв. ПЕТРИНСКИ, Герасим. Цит. съч., с. 129-130.