За свидетелството на душата за Бога (според Тертулиан)

От Тертулиан († III в.):

„Искате ли да ви докажем неговото съществуване чрез творенията му – толкова многобройни и прекрасни, които ни поддържат и крепят, които ни радват и ужасяват? Искате ли да ви го докажем чрез свидетелството на самата душа?

Макар и смазана от телесния си затвор, макар и обградена от лоши съветници, макар и обезсилена от похот и страсти, макар и поробена от лъжливи богове, все пак, когато дойде отново на себе си като след опиянение, като след сън, като след някаква болест и се усети здрава, тя назовава Бога само с това име, защото то принадлежи на истинския Бог. Всеобщият възглас е: „Велик е Бог, благ е Бог“ или „Каквото Бог дал“.

Душата го признава и за съдник с думите: „Бог вижда“ или „Уповавам се на Бога“, или „Бог ще ми въздаде“. О, свидетелство на една душа – по природа християнка! Като произнася всички тези слова, тя гледа не към Капитолия, а към небето, защото знае къде е престолът на живия Бог: от него и оттам е слязла тя.“

Из „Апология на християнството“ (София, 1991), XVII, 4-6

Линк към съчинението