Как датата на Гергьовден беше променена от 23 април на 6 май
Автор: ст. н.с д-р Христо Темелски
Паметта на св. великомъченик Георги Победоносец (Гергьовден) се почита от Православната църква на 23 април. Българската православна църква до пролетта на 1916 г. също почитала на тази дата паметта на светеца. Обаче тогава у нас бил въведен Григорианският календар и 13 денонощия били изрязани – получил се скок във времето: легналите да спят на 31 март 1916 г. осъмнали направо на 14 април.
Станала промяна и в неподвижните църковни празници – те неизбежно се преместили с 13 дни напред. Така Гергьовден започнали да го празнуват на 6 май. Това продължило десетилетия. Едва на 22 декември 1967 г. Св. Синод в пълен състав решил: „След една година да се въведе в църковна употреба т. нар. Изправен или Новоюлиански календар в диоцеза на Българската православна църква. Той възстановява честването на неподвижните празници на истинските им дати – както са в богослужебните минеи, а за празнуването на Пасха (т. е. Великден) и зависещите от нея подвижни (местещи се) празници – до Петдесетница запазва ръководните принципи на древната Александрийска пасхалия. Календарът да влезе в сила от 20. ХІІ. (навечерието на Рождество Христово) 1968 г.” Едва на 25 юли 1968 г. Св. Синод изпратил Послание до клира и всички чада на БПЦ, че предстои календарна реформа.
Така на практика на 25 декември 1968 г. нормално било празнувано Рождество Христово и Стефановден на 27 декември. А от началото на 1969 г. на „истинските им дати” започнало празнуването на всички неподвижни празници, в това число и Гергьовден – на 23 април.
Преди десетина години във връзка с едно проучване се сблъсках със следния парадокс. Проследих църковните календари от 1969 до 1976 г. и констатирах, че до 1976 г. Гергьовден е отразен и се празнувал на 23 април. Но в календара за 1977 г. изведнъж той безпричинно отива на 6 май. Потърсих информация в църковната преса („Църковен вестник” и „Духовна култура”) и в протоколните книги на Св. Синод, но нищо не открих. Озадачен от този парадокс, засилих проучванията си чрез допитвания до различни бивши и настоящи служители от Св. Синод и Софийската св. митрополия. Така научих, че единственото лице, което може да ми даде вярна и точна информация, е пенсионираният бивш директор на Синодално издателство д-р Харитон Попов. Уредих си среща с него и той без всякакво притеснение (дори с известна гордост) ми разкри корена на въпросния календарен парадокс.
Понеже по онова време (60-те години на 20 в.) тоталитарният партиен режим беше измислил свои празници – Ден на лозаря (14 февруари) и Ден на овчаря и пастиря (6 май), то при календарната църковна реформа от края на 1968 г. се получило разделяне на двата празника – Гергьовден и Деня на овчаря и пастиря. Ето защо през 1976 г. тогавашният председател на Комитета по въпросите на БПЦ и на религиозните култове Михаил Кючюков получил нареждане от партийната власт да помоли членовете на Св. Синод да върнат празнуването на Гергьовден отново на 6 май, когато се чества Денят на овчаря и пастиря. Кючюков разговарял с владиците, молил ги, но те отказали по простата причина, че нямало на какво основание да местят празнуването – паметта на светеца е строго фиксирана на 23 април! Отчаян от проведения разговор, на излизане от Синодната палата М. Кючюков срещнал д-р Харитон Попов, директор на Синодално издателство. Понеже се познавали, му се оплакал от „неподчинението” на синодалните старци. Х. Попов се засмял и успокоил държавния служител, че сам ще оправи нещата. На недоумяващия Кючюков пояснил, че понеже църковният календар (стенен и джобен) се печата в повереното му Синодално издателство, той на своя глава (без да информира Св. Синод) ще сложи Гергьовден на 6 май.
Така и направил. На следващата 1977 г. в църковния календар наистина Гергьовден се намирал вече на датата 6 май. Разтревожените синодални старци веднага извикали д-р Харитон Попов да даде обяснение за това разместване. Той виновно свил рамене и им заявил, че такова било партийното и държавно нареждане. Конкретна вина лично той нямал – действал в духа на тоталитарния режим. И колкото и парадоксално да звучи, оттогава (1977 г.) и досега Гергьовден не се чества като празник на св. великомъченик Георги Победоносец, а като Ден на овчаря и пастиря. Това не само е недостойно, но и петни паметта на светеца. Крайно време е да се ликвидира този църковно-календарен парадокс…
Авторът е директор на Църковноисторическия и архивен институт при Българска патриаршия
източник: Двери.бг
P.S. Понеже материалът е публикуван през 2006 г., попитахме д-р Темелски дали може да се добави нещо днес. Неговият лаконичен коментар бе: „Нямам какво да допълня, освен че безхаберието продължава…“
Справка на Двери: И след 1916 г. Православната църква в България продължава да следва Юлиянския календар. Едва през 1968 г. тя преминава към Григорианския или, както се нарича, „поправения Юлиански“ календар със специално „Послание до клира и всички чеда на Българската православна църква“ № 5953. Оттогава църковните празници се празнуват по новия стил, а подвижните празници (Възкресение Христово и свързаните с него празници) се изчисляват според Юлиянския календар, т. е. по стар стил; това безспорно е проява на непоследователност, но така постъпват и църквите, които още в началото на 20-те години на ХХ в. приемат поправения Юлиански календар.
В Света гора категорично не подкрепят преминаването към Грегорианския календар (поправения Юлиански календар). А Св. Георги по чуден начин не се е съгласил да му се мести празника от 6 май на 23 април.
А нормално ли е датата на Гергьовден да се променя в зависимост от Възкресение Христово както е при гърците?
Да, защото стихирите в службата са пасхални и трябва да се служи след Великден.
Но Гергьовден е неподвижен празник.
Не е абсолютно неподвижен празник и това се потвърждава и от практиката на други поместни църкви. Има случаи и на други неподвижни празници, които се разместват заради задушници, Светлата седмица и т.н. Например тази година денят за честване на свети апостол и евангелист Марк е изместен на 28 април, защото оригиналната дата 25 април се пада в Светлата седмица, когато службите са изцяло пасхални и миней не се използва.
Аз бих добавил още един парадокс: св. Георги у нас се празнува на 6 май, а св. царица Александра, която била обезглавена в същия ден (справка- житието на св. Георги), продължава да се чества на „старата дата“ 23 април. Не знам дали другаде паметта на св. Георги и на св. мчца Александра е разделена по този начин.
Нито Григорианския, нито Юлианския календар са оригиналните астрономически календари. В тях празниците се местят като цигански катун. Днешният граждански календар е лунно-слънчев, сиреч „мелез“ между Рим и Юдея, и е положен върху римския календар, който се отличавал с голямо невежество и хаос и който е претърпял няколко реформи на основата на точния български слънчев календар, а т.н. юдейски Пасхални таблици служат само като кубчето на Рубик за умора на мозъка на някои монаси. В моята авторска книга „Дискът от Фестос декодиран“ аз прибавям и малък формат „Български Слънчев Летобройник“, където празниците от християнския календар заковах по МЕСТА В ЧИСЛА И ДНИ, както са се случили в година КОН по бълг. календар/= 2002 г сл.Хр./. Изборът ѝ се основава на историческото събитие: РАЗПЪВАНЕТО НА ХРИСТОС В 34г. от н.е., която е година Кон и е отразено в ПАЛАТИНСКОТО РАЗПЯТИЕ!!!, и тъй като основните християнски празници съвпадат по дни с битовите празници по БЪЛГАРСКИЯ календар. УДОБНО, ЛЕСНО СЛЕДЕНЕ НА ДНИТЕ, МОГАТ ДА СЕ НАНЕСАТ И МЮСЮЛМАНСКИТЕ ПРАЗНИЦИ, да не се местят по фазите на Луната, понеже никому не е нужно това, а и в българските хроники се казва“Луната няма място в календара“- дори седмиците не са по лунните фази! Ако знаем годината, цикъла и пола на календарното животно по българския к-р// Ало, не по сурогатния китайски!!!// можем да датираме събитията с изключителна стойност// а не по гръцки Олимпиади, които също са били голям хаос!// СРАМ ЗА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА НИ, ДА НЕ ВЪВЕДЕМ ПОНЕ В БЪЛГАРИЯ НАШИЯТ КАЛЕНДАР!!! ГЕРГЬОВДЕН СЕ ПАДА НА ДАТА 5.V.= ден пети, винаги НЕДЕЛЯ, месец пети, който е БЕХТЕМ, по бълг. зодиак съзв.ДВАН=Заек, отговаря на съзв. ТЕЛЕЦ от халдейския зодиак. Приемам заявки на книгата с календарчето.