Да си родител през погледа на св. Богородица (I част)

Автор: о. Спиридон Василакос

Ще разгледаме майчинството (и бащинството), което е особено благословение, благодат и радост за човека, във връзка с живота на Света Богородица.

Първо ще се спрем на нейния дивен диалог с Архангел Гавриил. Там ще се удивим на нейната чистота. Дори само това, че един човек може да стои пред един Архангел и да разговаря с него е много важно, значимо, неповторимо, немислимо.

Чистотата на Света Богородица ѝ дава тази височина да говори с Ангели. Сещам се за пророк Авакум, който казва: „Ще застана на мястото ми, ще застана на стража и оттук ще чуя Божия глас и това, което ми каже, ще ви го предам“. Мястото, което Бог дава на всеки човек, не е случайно. И ако застанем с чистота, наистина ще чуем Божия глас. Да застанем автентично, истинно, това ни е нужно – независимо дали съм баща, майка, дете, брат, християнин, да застана на моето място, отговорно, защото това място, което Бог ми дава, е земното място за „изстрелване” в небесното царство и отечество. Това е ценно. Определени пъти роптаем, оплакваме се, не искаме и не обичаме мястото, което Бог ни е дал, и не можем да разберем какво губим. Чистотата е онази, която ще ни продиктува да застанем на мястото си.

И Света Богородица в онзи момент какво дава чрез своята чистота? – Своята истина. Помисляли ли сме някога, когато застанем на мястото на баща, майка, брат доколко сме истинни? Ако сме истинни, ще изречем истина, и тази истина ще освободи другия, независимо дали е наш брат, съпруга, съпруг, дете. Определени пъти не сме чисти, не стоим на мястото си, не казваме истината, и затова другият остава затворен в неговото състояние,  в неговия свят, в неговата страст.

Ще ви разкажа една кратка приказка. Приказките отморяват и по много вежлив, нежен и благ начин ни казват големи истини.

Имало едно време един цар, който обичал истината. Той видял, че вече е на пределна възраст и вече не може да остане на царския трон. Колко хубаво нещо! Когато си чист, виждаш живота си, твоята истина, и тази истина има да ти каже много неща. Той видял, че вече не може да носи своя кръст като цар и трябвало да предаде кръста, щафетата на някой по-млад и навярно по-способен от него. Кой обаче бил способен да го наследи? Нека видим. Кой може да седне на това място? Трябва да е истинен, чист. Царят направил следното: извикал всички младежи от областта и им казал: „Вижте, днес ще ви дам едно семе, ще го вземете, ще го обработите, ще се грижете за него в течение на една година. След това ще дойдете тук да видя какво сте направили. Този, който е отгледал най-красивото растение, той ще заеме моя трон“.

Всички взели семето и веднага се втурнали да го обработват, да го поставят в саксия, да се погрижат за него, да го поливат и да го поставят на слънчева светлина. Един младеж взел семето, поставил го в саксията, напоявал го няколко месеца месец, но нищо не поникнало. Сигурно не трябвало да го полива често? Сигурно не е на хубаво място? Сменял мястото му. Но нищо не станало. Семето не поникнало. В саксията имало само пръст. Времето минало. Майка му отишла и му казала:

– Къде ще ходиш с това? Как ще го представиш на царя?

– Ами това ще занеса.

– Защо не вземеш растението, което имам на двора, което е цъфнало и има плодове?

– Не мога да направя това, майко! Аз това направих.

– Няма ли да те е срам да отидеш с него?

– Положих усилия, но нищо не стана.

Той взел празната саксия. Представете си, отиваш в двореца и по пътя – тук е най-голямото изкушение – да срещаш другите, в саксията на единия имало прекрасно дърво, на другия – цъфнало растение, на трети – растение с плодове. И ти да седиш с твоята саксия, в която има пръст, тоест нищо, и да гледаш другите. И все пак това е твоята истина – ти си се опитал, това си могъл да направиш. Той продължил и стигнал до двореца. Влезли в тронната зала. Царят минал покрай всички, видял саксиите, застанал пред младежа и му казал:

– Ти, детето ми, нищо ли не направи?

– Царю, аз ще ви кажа истината. Опитах се, поливах го, сменях пръстта, говорих му, пеех, защото зная, че растенията се нуждаят от милувка, компания, но нищо не поникна. Очевидно не съм достоен.

– Добре! Седни на моя трон!

Другите се сащисали.

– Ама какво правиш, царю? Това е несправедливо!

– Момент! Миналата година, на този ден на всички дадох по едно семе. Така ли е?

– Да.

– Семената, които ви дадох, бяха сварени. Изключено бе да поникне нещо от тях. Всички вие поискахте да омаете не само мене, но и собственото си Аз. Не ви хареса истината. Докато този младеж е истинен, чист и заслужава да заеме трона!

И така, кой е чист? Този, който се е научил да излиза от своята воля и да влиза в Божията воля. Колкото повече напредваш в Божията воля, толкова повече се очистваш, толкова повече се издигаш. И колкото повече се очистваш, толкова по-истинен ставаш. Чистият човек е истинен човек. Тази чистота и тази истина я виждаме в лицето на Света Богородица. Както пеем в богослужението, тя е „пречистият храм на Спасителя. . .“ (от Кондака на Въведение Богородично – бел. ред.)

Чистият, човекът, който вижда своята истина, ще се издигне и в покаянието, ще влезе и в смирението, ще стигне и до любовта, ще завоюва Бога. Истинният, чистият човек. Това, което може да говори на Бога, е тази чистота и истина. Виждаме това в живота на Света Богородица, от момента, в който Бог ни я представя, до днес.

Един старец на Света Гора казва: „Не оставяйте Света Богородица дори за миг!“. И как да се държим за нея? Чрез помисъла, чрез сърцето, чрез живота, чрез молитвата. Първо да я поздравявате. Когато срещаш някой на пътя, какво правиш? Първо го поздравяваш. И след това да я молиш. Как я поздравяваш? Чрез Акатиста. Как я молиш? Чрез Параклиса. И кога можеш да направиш това? Когато със зъби и нокти на душата си се държиш за края на дрехата й. И тя те води там, където съществува чистота, там, където съществува истина, там, където е Бог. Няма да те отведе никъде другаде.

Знаете ли кой е нашият проблем? Нашите деца са чисти, но ако ние не сме чисти, тогава разбирате, че там се създава проблем. Как е възможно с мръсни ръце да докосна онзи, който е чист? Затова бащата, майката, братът, християнинът, приятелят е онзи, който постоянно полага грижи да се очисти – чрез покаянието, себепознанието, смирението. Бог ти дава нещо чисто, дава ти едно дете в семейството и с това ти е дал къс от небето. Нима е възможно да го стъпчеш на земята? Знаете ли колко мръсни следи  оставаме в живота, по които нашите деца вървят? И тук е нашата отговорност. Разбира се, ще ми кажете и помислите – „Но възможно ли е? Хора сме!“

Ще ви кажа нещо, което аз не го казвам, а отците на Църквата. Господ казва: „блажени чистите по сърце“. И ти казваш: „Я чакай, ама кой може да е чист по сърце? Има ли човек, който да може да заяви, че е чист? Кой ще го каже? Никой. Както Христос казва, който е без грях, нека пръв хвърли камък. Кой хвърлил камък? Никой. Има ли някой чист по сърце? Никой. Тогава как Христос казва това? Нима е безпочвено и няма никаква връзка с реалността? С човека?“. И св. Йоан Кронщадски отговаря: „Чист не е този, който е стигнал до чистотата, и съвършен не е този, който е стигнал до съвършенство, и свят не е този, който е стигнал до святост, а свят, чист и съвършен е този, който е положил усилия и се е подвизавал за своята чистота, святост, съвършенство.“ Той е чист, ние не сме чисти. Но можем да положим усилия и да се подвизаваме и тогава е сигурно, че борбата за очистване ще даде отражение върху чистотата на децата ни.

Светците лесно общували с децата. Как ставало това? Бащата и майката да са по на 35-40 г., млади хора, старецът да е на 80 г., и бащата да не може да комуникира с детето, а старецът да го прави. Как става това? Там говори тяхната чистота. Това ни липсва, липсва ни  истотата, тя прокарва пътища и създава дълбоки и истинни отношения.

Казаха ми един случай с великия съвременен преподобен отец на Църквата  – свети Яков Цаликис. Видяхте ли как Бог действа? В началото на 90-те започнахме да се разочароваме, защото старците един след друг ни напуснаха. И казвахме: „Защо светците да си заминават, бре детето ми? На кого ще се опрем?“ Почина старецът Порфирий, внезапно го научихме, след това старецът Яков, старецът Паисий. Защо Бог направи това?

Направи го, за да ни ги даде днес, когато имаме толкова голяма нужда от тях. Видяхте ли какво прави Божията любов? Държи определени неща и когато всички ние имаме нужда от утеха, опора, сила, идва и ни ги дава. Бог това прави. И днес, в тези толкова трудни дни, идва и ни дава една голяма опора – великия старец Яков. Казаха ми следния случай за с него, за да видите как чистотата говори с детството.

Детето в онази епоха поискало да отиде на дискотека. Сега не знам дали съществуват, по-скоро ги има са, но с други имена. Родителите се разтревожили. Той бил ученик в гимназията. Родителите казали: „Ще отидем при стареца Яков“. Завели го. Хубава постъпка  – да отида при онзи, чиято любов има височина, разсъдителността му има дълбочина, смирението му има ширина и чистотата му може да обгърни детето. Отиват при стареца и му казват:

– Геронда, скарахме се, цяла седмица не можем да се разберем!

– Защо, бре хора?

– Ами Костаки иска да отиде на дискотека!

– Добре.

Те очаквали старецът да ги подкрепи. „Ще ни подкрепи! Как иначе? Какво ще каже старецът, да отиде детето на дискотека?! “

– Ела, Костаки, как порасна, гордея се с теб!

– Да, геронда?

– Вземи и 100 драхми да пиеш нещо от мене, но ми стори една добрина!

– Каквото кажеш, геронда! Каквото кажеш, ще го направя!

– Там, където си, бре, помисли за мен!

Така детето отишло на дискотека. Но можело ли, след като старецът проявил такава любов към него, да не мисли за него? То телом било в дискотеката, но духом при стареца и в манастира.

Вижте как постъпил старецът с неговата чистота. След 10-15 дни Костаки отишъл при стареца:

– Как си, Костаки?

– Какво да ти кажа, отче. Ходих, но едно не разбрах. По-голяма радост чувствам в манастира, отколкото там!

– Видя ли, душицо? Идвай тук да празнуваме!

Ето как старецът, светият, чистият, можел да общува с детето.

Следва

превод: Константин Константинов

1 Trackback / Pingback

  1. ПАЗЕТЕ НЕВИННИТЕ ДУШИЧКИ НА ДЕЦАТА СИ, БЪЛГАРИ! - МС Не си сам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: