Развалата на Европа: либералният тоталитаризъм срещу истинските европейски ценности

„Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто – зло, тъмнината считат за светлина, и светлината – за тъмнина“ (Ис. 5:20)

Наскоро Унгария забрани със закон пропагандата на хомосексуализъм, порнография и педофилия сред учениците[1]. Напълно нормална и обяснима реакция на една държава, която мисли за подрастващото поколение и която има здрави ценности основи. Последващата реакция от ЕС обаче буди недоумение и трябва да ни накара да се замислим по съществените въпроси, които тя поражда.

Германският министър на външните работи Михаел Рот, каза, че унгарският закон нарушава ценностите на Европейския съюз[2]. Германия е една от основателките на ЕС, държавата с най-голямо население в съюза, както и най-влиятелната държава в него. Михаел Рот не е официален представител на ЕС, ако и мнението му да значи много. Такива не са и представителите на Франция, Нидерландия, Белгия, Швеция и други държави, които се надигнаха срещу Унгария[3]. Председателят на Европейската комисия обаче е официален представител на Европейския съюз. А тя каза, че унгарският закон е „срам“ и че „противоречи на основните ценности на Европейския съюз“.[4] Следователно според ЕС обучението на деца в хомосексуализъм в училището е „европейска ценност“, „ценност“ на държавите от ЕС.

Заговори се дори за излизане на Унгария от ЕС. Разбира се, това не може да стане, понеже в Лисабонския договор не съществува механизъм за изключване на държава от съюза. Поради което това желание беше облечено в призив Унгария сама да напуснела съюза[5]. Съвсем наскоро от Европейския парламент заговориха, че не трябва да се дават европейски средства на Унгария, ако тя не отмени закона[6]. Разбира се, това отново е облечено в красиви фрази за „неспазване на върховенството на закона“, но всъщност става дума за нещо съвсем друго: ако една държава откаже да следва налагания от Брюксел либерален модел, ако тя желае да се съобразява с върховенството на националното си законодателство, а не с върховенството на греха, то тя бива изнудвана на най-високо европейско ниво.  

Често в европейските медии, включително и в българските такива, Виктор Орбан е представен за своего рода диктатор. Това се прави не защото отговаря на истината, а  понеже унгарският министър-председател отказва да води политика, в съзвучие с идеологията на либералния тоталитаризъм. И все пак споменатата елементарна пропаганда може много лесно да бъде разобличена, ако се погледнат резултатите от изборите. От 2010 г. насам в Унгария партията на Орбан („Фидес“), няма загубени избори. Тя спечели три поредни парламентарни избори (2010, 2014, 2018), и то със смазващ резултат. Същото направи на местните избори (2010, 2014, 2019) и на тези за Европейски парламент (2009, 2014 и 2019). Никой досега в Европа или в чужбина не е представил доказателства, които са способни да оспорят легитимността на тези избори и победата на Фидес. Единственото, което остава на либералните опоненти на Орбан, е ежедневно да ги заливат с тонове лъжи и словесна помия. А фактите показват, че управлението в Унгария се основава на демократичност и представителност, за каквото повечето правителства в Западна Европа могат само да мечтаят.

Нека да напомним, че още преди години не се прие да бъде вписано в бъдещата Европейска конституция (впоследствие отхвърлена по други причини), че Европа е изградена на християнски основи[7]. Много странно, предвид, че Европа е това, което е, благодарение на християнската вяра и културата, която се изгражда върху тази вяра. Отказът на Европейския съюз от това което е, му даде възможност да се превърне в нещо, което не е.

Една от другите „ценности“ на Европейския съюз е убийството на неродени деца. То, така или иначе, е легализирано в законодателствата на повечето европейски държави. Но новото, което ни казва Европейският парламент с наскоро гласувана резолюция е, че това убийство има статута на човешко право в ЕС[8]; т.е., че има подкрепата на Европейския парламемент като институция на Европейския съюз. За правата на неродените хора не е нужно да се говори, сякаш те са някакъв биологичен отпадък.

Ценност на Европейския съюз е и стимулирането на масовата имиграция, и то предимно от ислямски страни. Предвид, че ЕС насърчава политики като гореспоменатите, които са в ущърб на раждаемостта, обяснимо, неговата раждаемост е в упадък и неговите държави се нуждаят от свежа работна ръка, която не може да се набере от умиращите европейски държави. Тази работна ръка, в определени, разумни граници, не е проблем. Обаче в момента тя е безконтролна и променя облика на европейския континент. Европа се превръща в нов Алжир, Мароко или Пакистан, и ако нещата продължават по същия начин, Европа няма да бъде вече такава, каквато я познаваме, а ще заприлича на новите народи, които ще я изградят. При условие, че Европа беше здраво вкоренена в своята идентичност, в традиционните ценности (толкова често атакувани от либералните болшевики), дори и това не би било чак такъв проблем. Но съвременният нихилистичен европеец, дърво без корен, неинтересуващ се от нищо и невярващ в нищо, няма какво да издигне в своя защита.

Други съвременни „европейски“ „ценности“ са: смяната на пола още в детска възраст; признаване съществуването на повече от два пола, обусловени не от биологичните особености, а от това кой как се чувства; изучаване в детската градина на приказки за принцове-гейове (вместо с принц и принцеса) или за хомосексуални животни[9], осиновяване на деца от хомосексуалисти и много други.

Това застигна дори част от т. нар. „християнство на запад“ (в лицето най-вече на протестантизма), което не само, че започна да ръкополага хомосексуалисти в свещенство, но и да сключва в „църквите“ си такива бракосъчетания.

Унищожавайки критериите на хората за добро и зло, сегашното статукво в ЕС искат да ни направят морални релативисти. Веднъж сторено, обществата ще приемат по-лесно новата тоталитарна идеология и нейните постулати.

Новата религия на Западна Европа е либерализмът и ставащото е напълно в тон с нея. Съвременният либерализъм не се свързва с избягване на държавна намеса в обществото и икономиката, както значеше преди. Новият либерализъм проповядва насилствено налагане върху обществото на аморализма, както и липсата на каквито и да е ценности като абсолютна „ценност“. Затова той справедливо е наричан културен марксизъм или либерален фашизъм. Той притежава и своя светска, либерална инквизиция, готова да изтезава всеки тръгнал да му се опълчи, клеймосвайки го с названията „хомофоб“, „ксенофоб“, „десен популист“ (или само популист“) и пр.

Един от основните догмати на тази религия е „толерантността“. Значението на това, иначе хубаво качество, с времето бе коренно променено. Първоначално толерантността се свързваше с възможността другият да има мнение, различно от твоето, с което ти не си непременно съгласен, но не му пречиш да има и изразява. Сега обаче толерантността се превърна в задължението ти да одобряваш и приемеш (и то като норма) дадена позиция, налагана от либерализма, особено ако става дума за хомосексуална тематика. Ако не го правиш си оплют и маргинализиран от либералната машина, включваща както либералната държава, така и либералните медии, неправителствени организации, „интелектуалци“, активисти и пр.

Европа, включително и Европейският съюз, се променя и то не за добро.  Като вярващи знаем, че такива промени в света ще дойдат и че ще се появи отстъпление дори сред християните. Последните дни преди Второто Христово пришествие са време на господство на греха и оскъдняване на любовта. Същевременно обаче не бива и да стоим безразлични и безучастни към ставащото, а е нужно да имаме активна позиция. Такава се наблюдаваше при опита за налагане на Истанбулската конвенция, която под предлога за борба с насилието над жените, искаше да узакони социалния пол. Тогава ясно изразената и категорична позиция на Българската православна църква беше един от основните фактори, които доведоха до промяна на взетото решение за въвеждането ѝ.

Казаното до тук не означава непременно, че трябва да напуснем ЕС, което би довело до още по-сериозни икономически проблеми и изоставане на нашата страна. Но и не можем да се оставим да купуват с евросредства и привилегии душата ни, „защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?“ (Мат 16: 26). Ако обаче дойде време, в което трябва да избираме между членство в Европейския съюз и въвеждане на тази покварена идеология в националното ни законодателство, трябва да се ръководим от казаното от Господ Иисус Христос.

Западна Европа определено е пример за икономически и социален напредък, но и нагледен пример, че трупането на земни богатства не прави човека по-свят, а, напротив, може да е предпоставка за покваряването му, ако липсва у него правилен морален критерий. 

Съвременните т. нар. „европейски ценности“, налагани от Брюксел, не са нито „европейски“, нито „ценности“ – те са такива само в кавички. Ценността е нещо, което е ценно, а дали нещо е ценно, се определя не според променливите мнения на хората и времената, а как стои по отношение на Бога: дали се одобрява, или отхвърля от Него; дали води към спасението, към изцелението на човека от греха и невежеството, завеждайки го при Бога, или го покварява, разваля, потъмнява Божия образ у човека и го завежда към тъмнината, далече от Бога. А европейски са ценностите на християнството. То проповядва свобода на избора и любов между хората, но също така предупреждава, че съществува добро и зло, и последиците от погрешния избор, от погрешната употреба на свободата могат да бъдат трагични за човека. Унищожавайки критериите на хората за добро и зло, сегашното статукво в ЕС искат да ни направят морални релативисти. Веднъж сторено, обществата ще приемат по-лесно новата тоталитарна идеология и нейните постулати.

В момента се води битка за умовете на хората и за техните души! Това е и съвременната битка за Европа и всеки трябва да избере страна, която да заеме!

Автор: Атанас Ваташки

---

[1] Текстове от закона може да се видят на фейсбук страницата на „За Семейството/ PRO Family:   https://www.facebook.com/profmily/posts/297081525537147

[2] Германия: Законът на Унгария срещу хомосексуалността противоречи на ЕС ценностите: https://news.bg/world/germaniya-zakonat-na-ungariya-sreshtu-homoseksualnostta-protivorechi-na-es-tsennostite.html

[3] Европейски страни заклеймиха унгарски закон, насочен срещу ЛГБТИ: https://offnews.bg/sviat/evropejski-strani-zaklejmiha-ungarski-zakon-nasochen-sreshtu-lgbti-753775.html

[4] Брюксел нарече срам унгарския анти-ЛГБТ закон: https://www.dnevnik.bg/evropa/2021/06/23/4224862_brjuksel_nareche_sram_ungarskiia_anti-lgbt_zakon/#comments

[5] Уважавайте ЛГБТ общността или напуснете съюза. Eвропейски лидери предупредиха Унгария: https://www.svobodnaevropa.bg/a/31327222.html

[6] The Guardian: ЕП изисква да бъдат спряни фондовете за Унгария заради „тежки нарушения на върховенството на закона“: http://www.focus-news.net/news/2021/07/07/2884568/the-guardian-ep-iziskva-da-badat-spryani-fondovete-za-ungariya-zaradi-tezhki-narusheniya-na-varhovenstvoto-na-zakona.html

[7] Бог е последната пречка пред Европейската конституция: https://www.banker.bg/obshtestvo-i-politika/read/bog-e-poslednata-prechka-pred-evropeiskata-konstituciia

[8] Резолюцията „Матич“ за поощряване на абортите: https://news.bg/comments/rezolyutsiyata-matich-za-pooshtryavane-na-abortite.html?fbclid=IwAR2hLXpWZ6Dny4ZnmsMQFR8zQjaRH8q5VTaui-4ypfSasiOnJll0F034mVY ; Европейският парламент: Достъпът до аборт е основно човешко право: https://www.pravoslavie.bg

[9] В Норвегия в детските градини вече четат само книжки с гей – приказки: https://30dumi.eu/2013/10/23/v-norvegiya-v-detskite-gradini-veche-chetat-samo-knizhki-s-gej-prikazki/ ; Учат децата да уважават гейовете с приказки за жирафи педерасти: https://novini.bg/razvlecheniq/liubopitno/90870