Дали съботната заповед от Стария Завет е задължителна и в Новия Завет?

Продължаваме с темата „адвентизъм“, като публикуваме едно писмо на наш приятел-богослов до негов познат-адвентист:

Здравей, М.,

Благодаря за отговора! Виждам, че си честен човек, който искрено търси Божията истина и това ме радва. Приятно е да се общува с хора, които са се посветили на това да опознават Бога и Неговото слово.

…

На въпроса ти дали наистина искам да намеря „Божията воля такава каквато е, независимо от човешки мнения“, ще отговоря така:

По Божия милост преди 30 години аз повярвах в Бога. И повярвах именно чрез човек, мой приятел, у когото видях промяната вследствие на това, че беше станал християнин (православен). Така и аз станах православен, започнах да ходя на църква, да се моля, да постя и т.н. Малко по-късно (това беше през 1991-ва) видях друг мой познат, който пък беше станал евангелист (петдесятен) и започнах с него да ходя на петдесятни събрания. Той ми подари и първата ми библия. Започнах да я чета. Милен (така се казваше петдесятният) обаче беше много настоятелен, говореше ми много, дори без да имам готовност да го слушам, чак ставаше досаден. Тогава оцених колко важен е личният пример, промяната, която Бог извършва в нас, за да бъдем Негови свидетели и пред другите. От собствен опит се уверих, че не думите, колкото и хубави да са, а животът, примерът, е важен – и за нас, и за другите.

Конкретно на въпроса ти – именно понеже искам да намеря „Божията воля такава каквато е, независимо от човешки мнения“, затова ти зададох въпроса за съботата. Защото моята съпруга е адвентистка, спазва съботата, а аз съм православен. Сигурно ще ми кажеш, че съботата е дадена от Бога, че е част от Неговия закон, че е в Декалога и т.н. Но има няколко неща, които ме карат да бъда скептичен към начина, по който адвентистите се отнасят към съботата:

1. Доколкото си спомням, в Свещеното Писание никъде не е казано в събота да се ходи на църква. Дори в Стария Завет. Съботата е била чисто семеен празник, да го кажем така: семейството се събирало по домовете си, не излизали навън, за да не нарушават правилото за съботния път (вж. Деян. 1:12). Освен това, цялото Израилево общество имало само един дом Божий – първоначално скинията, след това – Храма в Йерусалим. Тези, които живеели извън Йерусалим, трябвало да пътуват понякога с дни, за да стигнат до Храма (вж. напр. Лук. 2:42-46). Как тогава можели да ходят в съботен ден на църква?
   Да, в Евангелието виждаме, че Иисус „по обичая Си“ посещавал синагогите и проповядвал в тях. НО! Има едно голямо „но“ – първо, синагогите се появяват след Вавилонския плен и са по-скоро заемка от езичниците, които имали много богове и много храмове. За разлика от юдеите, които имали един Бог и един Храм. Да поясня, че синагогите не били храмове, а по-скоро „школи“, нещо като вашите съботни училища. В тях не се извършвало богослужение. То можело да се извършва само от свещеници в Храма, а равините били светски лица. Виждаме например, че Иисус, Който е от Юдиното коляно, е наричан „рави“ и проповядва в синагогата – Лук. 4:16 и нат. Ап. Павел, който е от Вениаминовото коляно (Рим. 11:1), също е поканен да говори в синагогата (Деян. 13:14-15), а свещениците по закон трябва да са от Левиевото коляно – вж. Евр. 7:5, 11-14). Второ, Иисус ходел в съботен ден в синагогите да поучава, да благовести царството Божие, защото за това бил изпратен (вж. Лук. 4:43). По същия начин и по същата причина постъпвали по-късно и апостолите (Деян. 13:14 и нат.; 16:13; 17:2; 18:4).
2. Това е и втората причина да бъда скептичен към начина, по който адвентистите се отнасят към съботата – че древните християни извършвали своите богослужебни събрания не в събота, а в първия ден от седмицата – неделя, който по-късно бил наречен „Господен ден“ (Κυριακή ἡμέρα) – Откр. 1:10. За това има твърде много свидетелства още от времето на св. апостоли, от първите векове на християнството та до ден днешен. По-нататък, ако имаш желание, ще ти напиша повече. Да, може би ще ми кажеш: „Ние ходим на църква в събота, защото така постъпвали Христос и апостолите“. Нека ти кажа нещо обаче: Христос бил обрязан, апостолите – също. Ако подражаваме на Христос във всичко безразсъдно, то би трябвало и днешните християни да се обрязват. Христос ходеше в Йерусалимския храм и спазваше всички разпоредби на Закона; ап. Павел също (вж. Деян. 21:20 и нат.) – за да спечели юдеите. Следва ли от това, че и днешните християни трябва да спазват всички старозаветни разпоредби?
3. Притеснява ме фактът, че Иисус Христос, както Сам Той казва, не дойде да наруши закона или пророците, а да „изпълни“ – но също и да „възпълни“, да „допълни“ (каквото всъщност е основното значение на гръцката дума πληρόω, използвана в оригинала на Мат. 5:17) – да изпълни старозаветните пророчества и да напълни Стария Завет с нов, духовен смисъл, защото „буквата убива, а духът животвори“. В Своята Проповед на планината (Матей, глави 5-7) Той дава ново тълкувание на стария Закон, изпълва го с нов смисъл: „Слушали сте, че бе казано на древните – Аз пък ви казвам“ (Мат. 5), като думичката „пък“ означава, ако не противопоставяне, то поне ясно разграничаване. Неслучайно Иисус Христос бил обвиняван, че нарушава съботата (Мат. 12: 1-8 и пар.; Марк. 3:1-6 и пар.; Лук. 13:10-17; 14:1-7; Йоан. 5:8-10, 16-18; 7:22-23; 9:14-16). Би било неправилно да смятаме, че от всички заповеди на Закона единствената „нереформирана“ заповед, единствената заповед, която все още християните трябва да спазват не по дух, а по буква, е съботната заповед. Ако те интересува какво според мен е духовното тълкувание на съботната заповед, ще ти пиша допълнително.
4. Самите еврейски равини – които, както знаем, са най-строгите пазители на съботата – казват, че не-евреите, които желаят да бъдат угодни на Бога, не са задължени да спазват съботната заповед, а т.нар. „Закони на Ной“ (вж. например тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Seven_Laws_of_Noah). Според тях съботата е дадена изключително и само за еврейския народ.

Така че въпросът си остава: съботната заповед – такава, каквато е в Стария Завет – задължителна ли е в Новия Завет? Тази ли е Божията воля за нас, християните?

Разбира се, това дали се спазва един закон е съвсем различно от това дали той е валиден. Но, както знаем, всеки закон, дори божествен, има начало, има и край. Според мен единствено заповедта за любовта (към Бога и ближния) „никога не отпада“, защото Сам Бог е любов.

Колкото до лъжата – едно нещо става грях от момента, в който Бог го обяви за такова. Без закон няма и грях – „и преди закона имаше грях в света; ала грях се не смята, кога няма закон“ (Рим. 5:13), „понеже чрез закона се познава грехът“ (Рим. 3:20). Преди да имаме Божие откровение по този въпрос – пък дори и само в „закона на съвестта“ – как човек да знае кое е грешно и кое – не? И ако лъжата е смятана за нещо лошо у (почти) всички (цивилизовани) народи по земята, не така стои въпросът със съботната заповед. Защото само малка част от хората я спазват. С това не искам да кажа, че броят на хората е определящ, а че, ако тя е дадена на ВСИЧКИ хора, а не само на евреите, то би било наложително Бог да изяви това изрично още в книга Битие, в която се разказва историята на цялото човечество, а не само на еврейския народ.

Конкретно за стиховете от Изход, които посочваш, те също са свързани изключително с евреите, макар и да се отнасят преди Синай. Но забележи, че думата „закон“ или „узаконение“ се среща далеч преди Изход 20-та глава: в Изх. 12-та глава за празника Безквасници е казано: „празнувайте го като вечно узаконение“ (ст. 14) и „и да тачите тоя ден в родовете си като вечно узаконение“ (ст. 17). Значи ли това, че християните трябва да празнуват Безквасници? По същия начин обрязването – което е дадено още на Авраам – е наречено „завет вечен“ (Бит. 17:9-14 и нат.), но виждаме, че в един момент отпада или по-точно е заменено от кръщението. И същият, който казва: „Защото в Христа Иисуса нито обрязването има сила, нито необрязването, но вярата, която действува чрез любов“ (Гал. 5:6), казва и: „Тачите дни, месеци, времена и години. Боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви“ (Гал. 4:11) и: „Един различава ден от ден, а друг смята всички дни еднакви. Всеки да постъпва, според както е напълно уверен в ума си“ (Рим. 14:5).

В Изх. 13:9 също се говори за „закон Господен“, но кой е този „закон“? Дали е същият, който ще бъде даден по-късно, при участието на ангели на планината Синай (вж. Гал. 3:19)? И ако е същият, дали тук не се има предвид по-скоро някакво бъдещо действие – да имаш знак за закона Господен, който ще бъде даден (за пръв път) малко по-късно? Всъщност именно така аз разбирам стиховете, които посочваш – на евреите им било казано да събират в петък малко повече манна (за два дена), защото манната щяла да вали много години подред и по този начин Бог подготвял Своя народ да приеме заповедта за съботата (която щяла да бъде дадена малко по-късно) и да се съобразява с нея при събирането на манната. Нищо в тези стихове обаче не говори, че евреите са спазвали съботата преди Синай (всъщност въпросът ми дори не беше за евреите, а дали съботната заповед се отнася за ВСИЧКИ хора, за ЦЯЛОТО човечество). В Изход 15:25, т.е. малко преди стиховете за манната, е казано: „Там Бог даде на народа наредби и закон и там го тури на изпитание“. Става дума за Мера обаче. Какви са тия „наредби“ и какъв е тоя „закон“? Ако Бог беше дал Декалога още в Мера, нямаше ли да го пише изрично? Виждаме с каква тържественост Бог дава Закона на Синай, а за Мера нищо не е казано. И какъв е смисълът, ако Бог беше дал Декалога още в Мера, да го повтаря след малко на Синай? При Синай цялото общество израилтяни постили, очистили се, пазили се еди-колко си време от жени и т.н., Мойсей постил 40 дни, а при Мера нищо такова не пише.

Спирам дотук. Не искам да ти досаждам с повече въпроси. Просто разсъждавам и се надявам искрено разсъжданията ми да ти бъдат от полза.

Дано Бог насочва и двама ни към Своя път и Своята истина. Амин!

А. Библиофил