Слизането на Христос в ада

Автор: архим. Авксентий (Делипапазов)

На Велика Събота се отбелязва и слизането на Господ Иисус Христос в ада. Тридневният престой на Спасителя в гроба е допуснат промислително заради спасението на безчисленото множество праведници, заключени в ада. Слизането в ада става на втория ден от пребиваването Му в гроба. Сведенията за него в старозаветните книги са много, но кратки – Иов. 38:17, Ос. 13:14, Пс. 23:7, Ис. 45:2-3, Деян. 2:30-31, 1 Петр. 3:19-20, 1 Петр. 4:6, Ефес. 4:8-9, Мат. 12:40 и др.

Слизането на Господ Иисус Христос в ада представлява особен интерес за юдео-християнските общности и намира място в свързани с тях апокрифни съчинения – Евангелие на Петър, Евангелие на Вартоломей и др. Както според представите на езическия свят, така и според представите на юдеите, адът или царството на мъртвите се намира някъде дълбоко под земята и представлява мрачно и печално място. За „небесно, земно и подземно“ ясно се споменава във Филип. 2:10. Според апокрифното „Възнесение Исаево“ (III в.) Логосът пресича небесата и твърдта на този свят и продължава по-нататък и не достига великата бездна, където в очакване на последния съд са заключени падналите ангели. За борбата на Божия Син с падналите ангели се загатва в Кол. 2:15 – „като отне силата от началства и власти. Той ги явно изложи на позор и на кръста възтържествува над тях…“.

Учението за слизането на Господ Иисус Христос в ада е неотменна част от преданието на църквата. То е засвидетелствано в новозаветните книги, в много апокрифи, от апостолските мъже, източните и западните св. отци и църковни писатели. Неговата всеобщност се потвърждава и от присъствието му в различни вероопределения, в някои богослужебни текстове, в т.ч. в текстовете на евхаристийни молитви. През периода I-III век разбиранията за него, както на Изток, така и на Запад, са относително близки. Първите различия в тях се появяват около IV век, но нарастват през V-ти и особено през следващите векове.

У различните отци и църковни писатели слизането на Божия Син в ада е разбирано по различен начин. У източните, в т.ч. и православните, преобладава становището, че Той „опустошил“ ада, извеждайки от него всички, така че в него да не остане „нито един мъртъв“ или, че са изведени единствено старозаветните праведници. У западните св. отци преобладава разбирането, че Спасителят взима със себе си само старозаветните праведници или по-точно всички онези, които са живели във вяра и благочестие.

По различен начин се тълкува и проповедта на Господ Иисус Христос в ада, за която споменава св. апостол Петър в Първото си послание: „понеже и Христос, за да ни заведе при Бога, веднъж пострада за греховете ни, Праведник за неправедните, бидейки умъртвен по плът, но оживял по дух, с който Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница, и които някога се не покориха, когато Божието дълготърпение ги очакваше, в дните на Ноя, при строението на ковчега, в който малцина, сиреч осем души, се избавиха от водата“ (1 Петр. 3:18-20). Някои допускат възможността на онези от затворените в ада, които не вярват в Месия, да бъде дадена възможност да повярват и след смъртта си. Според други, Спасителят проповядва единствено на грешниците от времето на патриарх Ной. Трети считат, че тази част от Първото послание на св. апостол Петър е неясна алегория.

Общоприето е разбирането, че слизайки в ада Господ Иисус Христос потъпква смъртта и разрушава царството на мъртвите. Според някои св. отци и църковни писатели унищожението им е пълно, според други те продължават отчасти да съществуват за ограничен период от време. Като събитие слизането на Господ Иисус Христос в ада е от изключително значение за човешкото спасение и има отношение не само към затворените в него, но и към бъдещите човешки поколения, към цялото тварно битие. В лицето на прародителя Адам от царството на мъртвите е изведено цялото изкупено от Божия Син човечество. Важността на това събитие произтича и от факта, че със слизането Си в ада Господ Иисус Христос завършва изкупителното Си дело на земята.

Химнографията, посветена на слизането на Господ Иисус Христос в ада, е ограничена почти само в рамките на богослужебните последования, извършвани на Велики Петък и Велика Събота. В по-голямата си част е разположена в Октоиха, Постния триод и Цветния триод. Тя е твърде древна по произход, а създателите ѝ в по-голямата си част са неизвестни. За основа ѝ служат много апокрифни съчинения.

източник: Еортология, Архим. Авксентий, Пловдив, 2012 г.