Казаха ми да отида да причастя един пациент…

Автор: архим. Симеон Анастасиадис (болничен свещеник)

Казаха ми да отида да причастя един пациент. Когато отидох, видях едно слабичко и много намусено момче. Устните, езикът и изобщо цялата му устна кухина бяха покрити с рани. Вътрешно ми стана тъжно, той беше млад човек, не исках да го питам от какво страда, не исках да го смущавам. Знаех, че е нещо сериозно. Попитах го за кръщелното му име и му казах да направи кръстния знак, преди да вземе причастие. В краткия диалог, който проведохме, той ми каза:

– Отче, ако е възможно, да ми дадеш причастие с лъжица за еднократна употреба.

Замръзнах, разстроих се, обясних му, че не бива да се страхува, защото приема самия Христос, Неговите Тяло и Кръв и няма да стане нищо. Той отговoри:

– Казвам го заради теб, отче, защото болестта ми е сериозна и заразна.

Благодарих му за загрижеността. Той беше добър млад мъж, но в много лошо състояние. Повторих му учението на нашата Църква и му казах, че нямам никакви угризения и че не съм в опасност от неговата болест. След това той се прекръсти и прие Светото тайнство от същата Свещена чаша и от същите Свещена лъжица, с които и аз потребих останалото.

Това, разбира се, не е единственият случай, но мнозинството от вярващите пациенти, които получават причастие в болницата, са в почти същата ситуация. Хора, умиращи с множество микроби, пациенти в интензивно отделение с тежки заболявания. Обикновено, когато отида да се причастя с пациент, виждам устна кухина, която е толкова деформирана и мръсна, че от нея се носи само смрад. За да го причастя или да го изповядам, трябва да се доближа до лицето му, на много близко разстояние. Дъхът му, слюнката му, кашлицата му във всеки един момент могат да ме заразят с нещо. Ежедневието на болничния капелан е сред кръв, урина, повръщано, микроби и автоимунни заболявания. Моята дреха може да се изцапа с кръвта му, но пациентът иска да се изповяда и да получи причастие, затова съм до него. Това е моят дълг, моето служение. През повечето време не знам от какво точно страдат. В продължение на десет дълги години това беше моето ежедневие като болничен капелан.

Спомням си за един пациент с деменция, който отвори устата си, прие причастието, но го изплю. Болката ми не може да се опише, сякаш ми нанесе удар в сърцето, но не трябваше да я показвам на роднините му, за да не ги смущавам, запазих спокойствие. Не знаеше какво прави в този момент. Роднините завъртяха очи. Но аз трябваше да го взема и да го изям, защото това, което той изплю, беше моя Христос. Пациентът не беше виновен, той имаше деменция, трябваше
да попитам роднините му за повече информация. По онова време бях неопитен и не предвиждах, че пациентът може да реагира по този начин.

В друг случай бях уведомен от роднините на пациент, че техният близък е в интензивното отделение. Лекарите им съобщили, че той всеки момент ще почине. Отидох колкото се може по-бързо в интензивното отделение, за да го причастя. Един лекар се приближи дискретно до мен и ми прошепна на ухото: „Отче, той има СПИН.“ Направих кръстния знак, казах молитвата на Светото причастие и го причастих, нямах избор. Щях да му предам лекарството на безсмъртието, Началника на живота: „Причастява се Божият раб…  за прошка на греховете и вечен живот“.

През последните 10 години интензивното отделение се превърна в мой втори дом. Отличното сътрудничество с лекарите от интензивното отделение свидетелства за успешното съчетаване на вярата и науката. Коронавирусът, както и други болести, може да се предават чрез слюнка и лъжица, както обяви науката и никой не оспорва това. Нашето възражение обаче е, че при Светото причастие не използваме лъжица, а „Свещена лъжица“, не използваме чаша, а „Чаша за Свето причастие“. Това е разликата! „Святото“ е специалното, чистото, божественото, изпълненото с Божията благодат.

Много пъти ми се е случвало просто да прекръствам със Светата чаша, в която има Тяло и Кръв Христови, онези, които смятам, че не могат да се причастяват. И като по чудо виждаме от първа ръка, сред много свидетели, как здравето на пациента се подобрява, и в много случаи с много бързи темпове. Ние, болничните капелани, преживяваме чудото ежедневно в изобилие.. Иска ми се да намеря необходимото време, за да запиша, винаги с помощта на лекарите, като неопровержимо доказателство, всички тези чудеса, които преживяхме в продължение на десет дълги години в отделенията на Централната болница. Успях да запиша всички преживявания, които имах през годините на моя живот в Публичната болница на Солун „Агиос Павлос“. Не ви разказвам теории, а описвам преживявания. Преживявания, които първо укрепват нас, които ги преживяваме!

Братя и сестри, тайнството Евхаристия е самият Богочовек Иисус Христос, Лекарят на нашите души и тела. То е участие в божественото и възкръснало Тяло, източник на Живота, тайна на любовта, изцеление на природата, лек за страданията, изцеление на душевните рани, помирение със смъртта, среща с ближния, откриване на самите нас. Всичко това и много повече е Евхаристията, отците на Църквата са се изказали по-добре за нея, но в никакъв случай тя не е причина за
предаването на някаква болест.

превод: презвитер Атанас Чулаков