Превръщането на машината в човек и превръщането на човека в машина през призмата на православната антропология

Автор: Ники Хасапи

Ники Хасапи е съвременен гръцки теолог. Родена е в Атина през 1968 г. През 1990 г. като стипендиант завършва Богословския факултет към Атинския университет. През 2016 г. започва магистърско обучение по православно богословие във Факултета по хуманитарни науки към ЕАП (Ελληνικό Ανοικτό
Πανεπιστήμιο – Гръцки свободен университет), което завършва през 2021 г. с оценка „Отличен“. През октомври 2021 г. започва втората магистърска степен в ЕАП, по научна комуникация. От 2004 г. живее и работи в Парос, като учител по богословие в средното образование.

Публикуваме части от наскоро публикуваното изследване на авторката в нейната книга „Превръщането на машината в човек и превръщането на човека в машина през призмата на православната антропология“:

Из главата: „Как стигнахме до технохуманизма? Начатъците на научната мисъл“

В предишните глави беше разгледано дългото развитие на науката и технологиите и бе засегнато философското направление на постхуманизма. Факт е, че това развитие води до нова епоха, в която границите между човека и механичната конструкция вече не са ясни. Това объркване по същество означава, че онтологичните различия между видовете на планетата се поставят под въпрос, тъй като някои от свойствата на биологичното съществуване вече се приписват и на неорганичната материя. Според теоретиците на постхуманизма, човекът, животните, растенията и неорганичните материали могат да се слеят в нов вид живот, придобиващ съзнание, с правни и морални претенции.

За да се отговори на двата основни въпроса, поставени в статията, а именно дали машината може да се превърне във вид човешко същество със съзнание, докато човекът може да загуби част от своята човечност, след като е делегирал на машините много от функциите, които го характеризират, трябва да се потърси понятието за човек и то по начина, по който то се разбира от част от учените, за да се разбере как човекът е започнал да се разглежда като материал, който може да бъде произволно модифициран.

Модерната научна мисъл се корени в периода на Ренесанса и хуманизма. Реакцията срещу теокрацията на Римокатолическата църква довежда интелигенцията до възгледа, че в центъра на живота и мисълта трябва да бъде самият човек, а не Бог. Началото на научната мисъл обаче се намира в древногръцката философия. В търсене на корените на науката можем да се обърнем към гръцки философи-предсократици, особено към пионера на древната философия Талес от Милет.

В Йония през VI в. пр. Хр. философията изоставя митологичния начин на търсене на истината [1] и започва пътуването на човека в областта на науката, търсейки по-солидна основа за намиране на истината. Няколко века по-късно Аристотел със своя метод на разсъждение се утвърждава като баща на класическата логика, която доминира през вековете и е валидна в някои научни дисциплини и днес, особено в западната мисъл [2].

През XVII в., след края на Средновековието, в света на науката и философията започва революция след поразителните открития на Галилей и Нютон [3].

Откриването на законите на физиката, които преобърнаха общоприетите дотогава положения, разклати абсолютното доверие на средновековния човек в Западната църква и с времето доведе до разпадането на един особен начин на мислене и на една особена методология в търсенето на истината. Тези нови открития, съчетани с възраждането на възхищението от древногръцката мисъл, създават условия за появата на нови философски размишления и нови начини на научно изследване. Хуманизмът зае мястото на теоцентричната мисъл на Средновековието, но без през онази епоха да се прекрати вярата в Бога. Трудът на Рене Декарт се смята за крайъгълен камък в европейската философия, тъй като поставя началото на философията на каузализма или детерминизма, според която вселената и цялото творение, включително човекът, функционират по определени правила на физиката, по начина, по който работи една машина, откъдето идва и името механокрация или механистичен материализъм [4].

Така всички явления, независимо дали са физически, биологични или психологически, са подчинени на един и същ природен механизъм. Законът за причината и следствието управлява всичко по такъв начин, че бъдещето се смята за абсолютно предсказуемо [5].

Декарт вярва в антропологичния дуализъм, като смята, че частта от човека, която е подчинена на законите на механиката, е биологичното му същество; но изключва душата от тези закони [6]. В същото време в зависимост от приоритета, който различните философски течения отдават на източника на познание, възниква сенсуализмът, според който истинно е само онова, което може да бъде обект на човешките сетива, а един от вариантите на този подход – емпиризмът – смята опита за най-надежден източник на истината [7].

Другите течения, възникнали в резултат на европейското интелектуално брожение от епохата след Просвещението до наши дни, са материализмът, според който материята, включваща и духа, е единствената реална ценност; позитивизмът, който отхвърля всякакво понятие за метафизика, тъй като всичко, което съществува, е математическа логика; и натурализмът, който прокламира, че всичко вярно може да бъде обяснено единствено чрез законите на физиката [8]. По-съвременна и може би най-крайна форма на рационализма е т.нар. операционализъм, според който реално и следователно истинно е само това, което може да бъде подведено към една скала и измерено въз основа на нея [9].

В стремежа си да избегне субективността и да стане възможно най-валидна, науката е стигнала дотам, че е абсолютизирала определени начини за изследване на реалността. По този начин обаче се пропуска фактът, че търсенето на универсална истина далеч надхвърля относителността на човешките възможности. Независимо дали става дума за сетивата, опита, математическия подход или материалистичната херменевтика, всички тези методи губят своята стойност, когато се абсолютизират и се разглеждат като единствения път към истината. Универсалността на истината и относителността на човешката мисъл са два параметъра, които винаги трябва да се вземат предвид, когато се опитваме да стигнем до същността на нещата. Валидността на науката се приема за даденост, но трябва да се признае, че човешките инструменти са недостатъчни за разбирането на истината като цяло.

Днес много от сигурните положения на тези философски течения се поставят под въпрос. Науката, която осъзнава, че колкото повече открива, толкова повече нови проблеми възникват, има по-универсален поглед върху същността на нещата. В днешно време напредъкът във физиката и откриването на законите на квантовата механика, напредъкът в психологията, неврофизиологията и откриването на теорията на относителността от Алберт Айнщайн допринесоха за релативизирането на някои от научните заключения, които преди това се смятаха за абсолютни. Много науки потвърждават, че човешките сетива не са в състояние да разчитат и интерпретират света напълно и цялостно, противно на това, което човекът е вярвал през Ренесанса.

Днес откритието, че всичко, включително и човекът, съществува в среда, която е поне четириизмерна, докато човешкият мозък може да възприема само три от четирите измерения, както и фактът, че мозъчните функции приемат само малък набор от информация от околната среда, водят науката до сигурното заключение, че светът е различен от начина, по който го възприема човекът [10].

 

Из главата: „Към трансцендиране на човека. Техноантропология“

Ник Бостром е пристъпил към създаването на Декларация за правата на трансхуманизма, която в преработения си вариант от март 2009 г. гласи, наред с другото, следното:

„(1) Науката и технологиите ще окажат силно влияние върху човечеството в бъдеще. Предвиждаме възможността за разширяване на човешкия потенциал чрез преодоляване на стареенето, когнитивните недостатъци, недоброволното страдание и ограничаването ни на планетата Земя.

(2) Вярваме, че потенциалът на човечеството все още в по-голямата си част не е реализиран.

(3) Признаваме, че човечеството е изправено пред сериозни опасности, особено от злоупотребата с новите технологии.

(4) За разбирането на тези перспективи трябва да се положат изследователски усилия.

(7) Подкрепяме благосъстоянието на всички разумни същества, включително хората, животните и всички бъдещи изкуствени интелигентни същества, модифицирани форми на живот или други интелигентни същества, които могат да се появят в резултат на технологичния и научния напредък.

(8) Предпочитаме да позволим на хората да могат да избират начина си на съществуване. Това включва използването на технологични средства, които могат да бъдат разработени за подпомагане на паметта, концентрацията и умствената енергия. Терапии за удължаване на живота, технологии за репродуктивен подбор, криогенни процедури и много други потенциални технологии за модифициране и подобряване на човешкия живот.“ [1]

С изключение на точки 3 и 4, останалите точки са пряко свързани с убежденията на движението за човешката природа, нейните граници, потенциала ѝ за развитие и особено за технологичните средства, чрез които хората могат да преодолеят своята природа.

Характерно е, че не се касае точно за антропология, тъй като не се отнася само до човека, а до всички форми на съществуване, не само в смисъл на живи организми, както бихме предположили, но и в смисъл на възможни бъдещи форми на изкуствен живот. По този начин някои характеристики, които досега са били приписвани изключително на човека или на животните, с тази декларация се приписват на неорганичната материя; достойнството на живота и правото на благополучие вероятно в бъдеще ще бъдат приписани и на механичните конструкции. Кой тогава е трансчовекът? Каква е неговата природа, какви са неговите възможности, каква е връзката му с околната среда и докъде може да стигне?

Когато през 1957 г. Джулиъс Хъксли нарекъл бъдещия човек трансчовек, той го определил като човек, който има потенциала да надмине себе си. Но не на индивидуално ниво, както ни учеха философията и религията досега, а на колективно. FM-2030 в книгата си „Are you a Transhuman?“ смята, че трансчовекът е преходен човек, той е човекът, който ще доведе до постчовека с помощта на технологиите, културните ценности и начина си на живот[3]. Следователно има отбелязване на разликата и връзката между трансчовека и постчовека.

Трансчовекът е междинният етап между настоящия човек и постчовека. До същото заключение ще стигнем и след кратко проучване на етимологията на двата термина. В случая с trans в английския език се предава с across, beyond, through, on the other side of, to go beyond, т.е. през, отвъд, през, от другата страна на, отвъд [4], а същото значение предлогът има и в латинския език, от който произлиза [5].

Предлогът post, когато се отнася за място, означава зад, а когато има времево значение след [6].Според гореизложеното постчовекът изглежда е крайната цел на трансхуманизма, в смисъл че докато трансчовекът ще е развил твърде много от своите способности, постчовекът ще е толкова развит, че по същество ще бъде специален вид.

Точка 8 от Декларацията гласи, че човек може да използва технологиите по всякакъв начин, за да подобри и удължи живота си. Това повдига въпрос, който засяга както изследователите-експерти, така и мнозинството мислещи хора. Допустимо ли е използването на технологиите и медицината за нетерапевтични цели? Трансхуманизмът дава положителен отговор на този въпрос. Целта е както да се лекуват болните, така и да се дадат възможности на здравите хора на всички нива. На ниво сетива, знания, удължаване на продължителността на живота или психическо настроение. Въпреки това не всички трансхуманисти са единодушни относно отговора на въпроса кои характеристики или способности трябва да бъдат подобрени. Например според Н. Бостром именно тези характеристики, които трябва да бъдат подобрени, ще донесат истинска полза на обществото, а не само тези, които на нас ни харесват [7].

Това усъвършенстване ще бъде толкова драматично, че мнозина се опасяват, че ще се стигне до промяна на човешката природа. Как може да се осъществи тази промяна? Чрез използването на съвременни технологии. Самият Бостром заявява, че чрез естествена биологична еволюция или образование най-вероятно човекът никога няма да може да достигне етапа на постчовека [8].Това означава, че трябва да се използва пълният потенциал на съвременните технологии, но също така и че държавите трябва да оказват възможно най-голяма помощ на науката и технологиите, за да ускорят тяхното развитие. Повечето хора предполагат, че до 2030 г. технонауката ще се развие до драматична степен. Курцвейл описва промяната, която ще настъпи, като сингулярност [9]. В математиката и астрофизиката сингулярността е точка, в която промените са от такава космическа величина, че всичко се срива, дори самата теория [10]. Курцвейл използва този термин, за да опише бума на технологиите през следващото десетилетие, основавайки се на убеждението си, че развитието на науката върви по-скоро експоненциално, отколкото линейно, така че след няколко години „хиляда пъти по-умни учени ще работят хиляда пъти по-бързо от днешните“ [11].

Поради тези причини се обръща особено внимание на изкуствения интелект и компютърните науки, протетичната и пластичната хирургия, регенеративната медицина, изкуствените крайници, имплантите, нанотехнологиите, роботиката, генните терапии, евгениката, криогениката и др. Що се отнася до социалните условия и културните ценности, трансхуманистите се застъпват за глобализацията, разпространението на интернет, заселването на други планети, опосредстваното възпроизводство, ектогенезата [12], предефинирането или липсата на дефиниция на половите идентичности, премахването на традиционните форми на семейство и религиозността [13].

Етапите на бъдещата трансформация на човека, предложени от учените на трансхуманизма – постхуманизма, могат да се обобщят по следния начин:

Преходен етап: Драматично увеличаване на продължителността на живота с помощта на нанотехнологиите, генните терапии, регенеративната медицина и борбата със стареенето. Така например хората ще могат да се намесват в гените си и да ги променят, а нанотехнологиите ще позволят на наноботи с размер на клетка да се движат в кръвния поток и да поправят грешки в ДНК, както и да обръщат процесите на стареене [14]. Още на експериментален етап учените са успели да увеличат шесткратно продължителността на живота на червеите, а при мишките е постигнато увеличение от 75% [15].Заслужава да се отбележи, че за този преходен етап средната продължителност на живота се оценява на няколко хиляди години [16]. В същото време евгениката – която е напреднала до такава степен, че учените са на път да контролират начините, по които се изразяват гените -[17] и клонирането ще гарантират, че потомството ще бъде напълно здраво и изключително красиво [18]. Родителите трябва да имат правото сами да решават какви искат да бъдат децата им чрез генетични интервенции, без никакви ограничения от страна на държавата, освен в случаите, когато такива генетични интервенции биха били вредни за самите деца [19].

В същото време хората трябва да имат правото да се намесват по какъвто начин искат в телата си и да ги променят, включително да променят пола си или дори да го нямат.

Киборг или хибриден човек: Част от преходния етап е сливането на човека с машината. Това е буквално сливане, тъй като се отнася за импланти, но също така и за заместване на части от тялото и дори на мозъка [20].Терминът киборг е създаден от Д. Хюрауей от комбинацията на думите организъм и машина [21]. Терминът е изключително точен, тъй като всъщност се отнася за комплекс от човек и машина. При трансхуманизма границите между човека, животното и неорганичната материя вече не са точни [22]. В остарялото тяло ще бъде възможно да се заменят износените части с изкуствени, а разпадащите се тъкани ще могат да се заменят с нови, направени от стволови клетки [23]. Кърцуайл смята, че до 2030 г. всеки, който пожелае, ще може да се слее с компютри с изкуствен интелект, които ще са се свили до размера на клетка и ще циркулират или в кръвта му, за да го поддържат здрав и да обърнат стареенето му, или в мозъка му, за да увеличат значително функциите на мозъчната кора [24]. Днес мозъчната кора на човека може да разпознае триста милиона модела [25]. С помощта на нанороботи той ще може да разпознава десетки милиарди, дори трилиони [25].Това означава невъобразимо разширяване на способността на мозъка да разпознава десетки милиарди, дори трилиони.

Това води до невъобразимо разширяване на мозъчните функции.

В същото време други наноботи ще могат да се свързват с невроните на мозъка, което ще позволи на хората да свържат мозъка си директно с интернет [26].С други думи, веднага щом човек си помисли за въпрос, процесът на намиране на отговора ще се извършва автоматично в интернет [27], чрез облачна технология [28]. Колкото и да е абсурдно, тази технология вече е започнала да се прилага. През август 2019 г. Илон Мъск, известен инженер, изобретател и най-вече предприемач в областта на новите технологии и космоса, обяви, че невронната дантела, цифров слой, който ще бъде поставен в мозъка и с който ще се осъществява интерфейсът мозък-компютър, вече е готова [29].

В допълнение към всичко това, серия от бионични ръце, крака, очи и уши обещава да създаде бионични трансчовеци [30]. Както казва известният израелски професор по световна история Ювал Ноа Харари: „Киборг може да съществува на много места едновременно. Един лекар киборг може да извършва спешни операции в Токио, без да напуска кабинета си в Стокхолм.“ [31]

 

Из главата: „Постчовекът. Възкресението на мъртвите и цифровото безсмъртие“

Според повечето постхуманисти двата етапа, разработени в предишния раздел, ще доведат до постчовека. От етимологията на термина, както на английски, така и в гръцкия му превод, става ясно, че постчовекът вече няма да е човек, поне не в смисъла, в който е днес. Той ще бъде разграничен на два основни вида. Хуманоидни роботи и цифрови умове.

Хуманоидните роботи ще бъдат изцяло механични конструкции, т.нар. супермашини, задвижвани от суперкомпютри с ужасяваща интелигентност [1], а цифровите умове ще бъдат качени човешки мозъци без тела, „разположени във виртуална реалност“ [2]. С други думи, благодарение на криогениката и витрификацията хората, които са възлагали надежди на постхуманизма и не се могли да видят идването на постчовека през живота си, ще могат да запазят мозъците си чрез витрификация или, по-научно казано, чрез криогенно запазване с помощта на алдехидна стабилизация [3].

През 2016 г. е създадена компанията Netcome с цел да постигне това, което вече е постигнала при зайците и свинете. Витрифициране на човешкия мозък с всички негови структури и трилиони синапси, така че да може да бъде изтеглен непокътнат в компютър или облак и да продължи да функционира в цифров вид, или да бъде размразен и поставен в друг носител [4]. Цифровите умове, по-специално, се считат за особено изгодни поради ниските разходи за възпроизвеждане и поддръжка. Те ще могат да живеят във виртуална реалност, т.е. в симулирано състояние, подобно на нашия физически свят (или друг свят) [5]. Всъщност Н. Бостром смята, че има голяма вероятност всички ние да бъдем виртуални симулации на нашите потомци [6].

Изложеното по-горе води до заключението, че постхуманизмът има малко общо с хуманизма. Именно поради тази причина много учени, които се противопоставят на неговото виждане, наричат постхуманистите „екстинкционисти“ [7]. Първата и най-важна основна разлика между постхуманизма и хуманизма е, че човекът е престанал да бъде център на вселената [8]. Същите права, с които човекът се ползва днес, трябва да се ползват и от еволюирали бозайници като маймуни, делфини и китове [9]. Човекът се смята за универсален компонент, който лесно може да съжителства и да взаимодейства с други компоненти и да създава нови форми на съществуване. Животни, растения, хора и дори метали могат да образуват смес, която ще символизира помирението на всички видове [10].

Втората ключова характеристика е манихейското разбиране за стойността на тялото и човешката биология. Тялото или е ненужно, както в случая с цифровите мозъци [11], или ще бъде заменено от изкуствено, небиологично тяло, както в случая с роботите [12]. И в двата случая съществуването на биологичното тяло се смята за проблематично и нерентабилно от всяка една гледна точка, включително икономическа [13]. Биологичните тела остаряват и разходите за храна и здравни грижи ще бъдат много по-високи от техническата поддръжка на машините [14]. Нещо повече, възпроизвеждането и отглеждането на деца с биологични тела, както и тяхното образование, ще струва много повече от възпроизвеждането на роботи или цифрови същества, чието образование ще бъде безкрайно бързо [15].

В този момент обаче възниква един много основен въпрос. Може ли да има живот в механична или цифрова единица? Според това, което е известно досега, биологичното съществуване е пряко свързано със съществуването на човека и неговото съзнание. Ще имат ли тези единици съзнание? Дали ще чувстват наистина или ще имитират чувствата си? Може ли да има съзнание без биология? За постхуманистите отговорът е „да“. Всяко нещо, което може да бъде разумно или самосъзнателно, има право на морално съществуване [16]. За Н. Бостром „няма абсолютно никаква причина възможността за съзнание да съществува само в един биологичен субстрат.“ [17]

Днес целта за обобщен изкуствен интелект, който да включва чувства или самосъзнание, не е осъществена, но тези учени са сигурни, че това ще се случи в близко бъдеще, с качването на мозъка на компютрите. Разбира се, това ще означава световни промени не само в морален, но и в социален контекст. Правните и политическите въпроси, като например правата на роботите или цифровите умове, които са предсказани с невероятна яснота през 1942 г. от известния руски писател фантаст и професор по биохимия в Бостънския университет Айзък Азимов, ще променят изцяло нашата правна система и култура [18].

Но какво ще бъде бъдещето на суперроботите и цифровите умове? Някои учени смятат, че цифровите мозъци ще се обединят в колективен глобален мозък [19]. Независимо дали това обединение ще се случи, постхуманистите вярват, че един ден хората ще постигнат първичното си желание да победят смъртта и да вкусят безсмъртието.

От магически заклинания и безсмъртна вода до религиозни вярвания за подземния свят на древността и повтарящото се съществуване, постхуманизмът днес обещава цифров вечен живот.

превод: Константин Константинов

Бележки към главата: „Как стигнахме до технохуманизма? Начатъците на научната мисъл“:

[1] Μ. Δανέζη, «Η προσωκρατική επιστημονική επανάσταση», στον διαδικτυακό τόπο: https://www.manosdanezis.gr/syghroni-epistimi/ (ημερομηνία ανάκτησης: 11-4-2021).

[2] Θ.Πελεγρίνη, Λεξικό της Φιλοσοφίας, 699.

[3] Μ. Δανέζη, Στ. Θεοδοσίου, «Η φιλοσοφία της κλασσικής επιστημονικής σκέψης», στον διαδικτυακό τόπο: https://www.manosdanezis.gr/syghroni-epistimi/ (ημερομηνία ανάκτησης: 11-4-2021).

[4] Όπ.,.

[5] Μ. Δανέζη, «Η επίδραση της φυσικής στη φιλοσοφία»,», στον διαδικτυακό τόπο: https://www.manosdanezis.gr/syghroni-epistimi/ (ημερομηνία ανάκτησης: 11-4-2021)

[6] Μ. Δανέζη, Στ. Θεοδοσίου, «Η φιλοσοφία της κλασσικής επιστημονικής σκέψης», στον διαδικτυακό τόπο: https://www.manosdanezis.gr/syghroni-epistimi/ (ημερομηνία ανάκτησης: 11-4-2021).

[7] Όπ.

[8] Όπ.

[9] Μ. Δανέζη, «Αναζητώντας τις ρίζες της σύγχρονης θεολογικής σκέψης», στον διαδικτυακό τόπο: https://www.manosdanezis.gr/syghroni-epistimi/ (ημερομηνία ανάκτησης: 11-4-2021).

[10] Μ. Δανέζη, Σ. Θεοδοσίου, «Ο άνθρωπος ως δέκτης και επεξεργαστής πληροφοριών»,στον διαδικτυακό τόπο: https://www.manosdanezis.gr/syghroni-epistimi/(ημερομηνία ανάκτησης: 13-4-2021).

 

Бележки към главата: „Към трансцендиране на човека. Техноантропология“:

[1] Βλ. N. Bostrom, «A History of Transhumanist Thougth»,26.

[2] Όπ.,7.

[3] Όπ., 13.

[4] OnlineetymologyDictionary, στονδιαδικτυακότόπο: https://www.etymonline.com/word/trans-

(ημερομηνία ανάκτησης:9-1-2021).

[5] LatinDictionary, στονδιαδικτυακότόπο: https://www.online-latin-dictionary.com/latin-english-dictionary.php?parola=trans (ημερομηνία ανάκτησης:9-1-2021)

[6] Όπ.

[7] Βλ.N. Bostrom, «Human Genetic Enhancements: A Transhumanist Perspective»,Journal of Value Inquiry, Vol. 37, No. 4(2003) 493-506.

[8] N. Bostrom, «Why I want to be A Posthuman When I Grow Up»,22.

[9] R.Kurzweil, «TheLawofacceleratingReturns»,στονδιαδικτυακότόπο: https://www.kurzweilai.net/the-law-of-accelerating-returns (ημερομηνίαανάκτησης: 9-1-2021).

[10] S. Hawking, Το Χρονικό του Χρόνου, Ελλ. Μετ. Κ. Χάρακας (Αθήνα: Εκδόσεις Κάτοπτρο, 19972 )79-80.

[11] R. Kurzweil, «TheLawofacceleratingReturns».

[12] Η εκτογένεση είναι η διαδικασία κατά την οποία το έμβρυο μεγαλώνει και αναπτύσσεται εξολοκλήρου  σε  τεχνητή μήτρα, μακριά από το σώμα της μητέρας. Βλ. Β. Μανιμάνη, Στάσεις απέναντι στην Τεχνολογία,129.

[13] Όπ.,14.

[14] R. Kurzweil, «TheLawofacceleratingReturns».

[15] D. Schaub, «MethusalahandUs», στον διαδικτυ ακότόπο: https://www.thenewatlantis.com/publications/methuselah-and-us(ημερομηνίαανάκτησης: 9-1-2021).

[16] C. T. Rubin, «BeyondMankind»,  στον διαδικτυακό τόπο: https://www.thenewatlantis.com/publications/beyond-mankind (ημερομηνία ανάκτησης: 9-1-2021).

[17] R. Kurzweil, «TheLawofacceleratingReturns».

[18] Ν. Bostrom, «HumanGeneticEnhancements».

[19] N. Bostrom, «In Defence of Posthuman Dignity», 8.

[20] R. Kurzweil, «TheLawofacceleratingReturns».

[21] D. Huraway,Ανθρωποειδή Κυβόργια και Γυναίκες. Η επανεπινόηση της φύσης. Ελλ. Μετ. Π. Μαρκέτου   (Αθήνα: Εκδόσεις Αλεξάνδρεια, 2014) 15.

[22] A.Kroker, Exits to the posthuman future,6.

[23] L.R.Kass, «Ageless Bodies, Happy Souls», στον διαδικτυακό τόπο: https://www.thenewatlantis.com/publications/ageless-bodies-happy-souls(ημερομηνίαανάκτησης: 11-1-2021).

[24] Ο φλοιός του εγκεφάλου είναι ένα στρώμα που αποτελείται από τις γνωστές πτυχώσεις, τις οποίες  απέκτησε κατά τη διάρκεια της εξέλιξης και είναι υπεύθυνος για την παραγωγή των σκέψεών μας. Βλ. R.Kurzweil, «Αconversationoncreatingamind», στον διαδικτυακό τόπο: https://www.kurzweilai.net/dialogue-a-conversation-on-creating-a-mind (ημερομηνία ανάκτησης: 10-1-2021).

[25] Όπ.

[26] Όπ.

[27] Όπ.

[28] Hτεχνολογία cloud εφαρμόζεται ήδη, εδώ και μερικά χρόνια. Συνίσταται στην αποθήκευση των δεδομένων ενός υπολογιστή όχι μόνο στη συσκευή ή σε κάποιο στικάκι USB, αλλά διαδικτυακά online σε κάποιο server.Βλ. «Τι είναι το cloud και πως θα σας ωφελήσει», στον διαδικτυακό τόπο: https://www.techpress.gr/index.php/archives/80151(ημερομηνίαανάκτησης: 10-1-2021).

[29] Π. Παπακωνσταντίνου, Άνθρωποι και Ρομπότ,275.

[30] Y. N. Harari, Homo Deus, 52.

[31] Όπ.,527777777777777777777

 

Бележки към главата: „Постчовекът. Възкресението на мъртвите и цифровото безсмъртие“:

[1] R. Kurzweil, «15 year anniversary of the book the Singularity Is Near»,στον διαδικτυ ακότόπο:

https://www.kurzweilai.net/essays-celebrating-15-year-anniversary-of-the-book-the-singularity-is-near, (ημερομηνία ανάκτησης: 11-1-2021).

[2] N. Bostrom&E. Yudkowski, «TheEthicsofArtificialIntelligence»,στον διαδικτυακό τόπο: https://www.nickbostrom.com(ημερομηνία ανάκτησης: 11-1-2021).

[3] Π. Παπακωνσταντίνου, Άνθρωποι και Ρομπότ, 280.

[4] Όπ., 280.

[5] R. Kurzweil, «The Law of accelerating Returns».

[6] Βλ. Ν. Bostrom, «Are you living in a computer simulation?» https://www.nickbostrom.com(ημερομηνία ανάκτησης: 11-1-2021).

[7] C. T. Rubin, «ArtificialIntelligenceandHumanNature»,  στον διαδικτυακό τόπο:  https://www.thenewatlantis.com/publications/artificial-intelligence-and-human-nature (ημερομηνία ανάκτησης 11-1-2021).

[8] J. Hughes, «CitizenCyborg», στον διαδικτυ ακότόπο: http://www.changesurfer.com/Acad/DemocraticTranshumanism.htm (ημερομηνία ανάκτησης: 11-1-2021).

[9] Όπ.

[10] A.Kroker, Exits to the posthuman future, 6.

[11] C. Shulman &Ν. Bostrom, «Sharing the World with Digital Minds», στονδιαδικτυακότόπο: https://www.nickbostrom.com/ (ημερομηνίαανάκτησης:11-1-2021).

[12] R. Kurzweil, «15 year anniversary of the book the Singularity Is Near»,στονδιαδικτυακότόπο:

https://www.kurzweilai.net/essays-celebrating-15-year-anniversary-of-the-book-the-singularity-is-near, (ημερομηνία ανάκτησης: 11-1-2021).

[13] C. Shulman &Ν. Bostrom, « Sharing the World with Digital Minds».

[14] Όπ.

[15] Όπ.

[16] N. Bostrom&E. Yudkowski, «TheEthicsofArtificialIntelligence».

[17] Ν. Bostrom, «Are you living in a computer simulation?»

[18] Π. Α. Πέρρου, «Συναισθηματική Νοημοσύνη και Μηχανές»

[19] Π. Παπακωνσταντίνου, Άνθρωποι και Ρομπότ,279.